Един от най-добрите полузащитници в националния отбор на България и треньор по футбол, избран в идеалния отбор на Световното първенство през 1994 г. и в идеалния отбор на България за всички времена, е Красимир Балъков.
Той е роден на 29 март 1966 г. във Велико Търново. Завършва Спортното училище “Г. С. Раковски” в града и тренира футбол в детско-юношеската школа на “Етър”, под ръководството на треньора Васил Матев. Благодарение на своите качества е включен в детския отбор, с който става републикански шампион, а две години по-късно – през 1981 г. – печели бронзови медали с отбора на Републиканското първенство за юноши младша възраст. Едва навършил 17 години дебютира в мъжкия отбор на “Етър” на 1 май 1983 г. По-късно, през 1985 г., участва на Световното първенство във възрастова група до 20 г. като част от Младежкия национален отбор.
През сезона 1986-87 г. Красимир Балъков отбива военната си служба в Армейската спортна школа “Чавдар”. След казармата се връща в “Етър”, с който отбор през 1989/90 г. печели бронзови медали от шампионата. През следващата 1990/91 г. отборът става републикански шампион на България. При подготовката в чужбина отборът играе приятелски мачове с португалските “Спортинг”, Лисабон и “Боависта”, Порто.
Краси играе сърцато и се раздава на терена. Неговата игра е забелязана от треньорския щаб на “Спортинг” и в началото на 1991 г. той е привлечен в отбора. В португалската столица става много популярен. През 1995 г. той помага на тима да стане носител на “Купата” и “Супер купата” на Португалия, а през 1992 г. заради неговата отлична игра вестник “А Бола” го обявява за най-добрият футболист в португалската Суперлига.
Красимир Балъков дебютира за националния отбор на България на 2 ноември 1988 г. Последния си мач за отбора изиграва на 30 април 2003 г. В този период той участва общо в 92 мача с националите и вкарва 16 гола. Участва на Световното първенство в САЩ през 1994 г., където българският тим завършва на четвърто място и печели бронзови медали. На това първенство Краси играе в 7 мача и е избран в идеалния състав на отбора.
През лятото на 1995 г. Красимир Балъков преминава в Щутгарт, Германия, където оформя така наречения магически триъгълник заедно с Фреди Бобич и Джовани Елбер и печели Купата на Германия през сезона 1996/97 г. През следващия сезон достига до финала за Купата на националните купи, а през 1998 г. е избран за капитан на отбора. В същия период, през 1996 г., Краси участва с националния отбор на България в Европейското първенство в Англия, а през 1998 г. – на Световното първенство във Франция.
Красимир Балъков или както немците го наричат “Бала”, печели с тима на Щутгарт Купата на “Интерното” два пъти – през 2000 и 2002 г., а през сезона 2002/03 г. взема сребърни медали от първенството на Германия. В края на май 2003 г. прекратява състезателната си кариера. В прощалния му мач с тима на Шутгарт срещу отбора “Дрийм тим” участват световни звезди като Бебето, Юрген Клинсман, Томас Хеслер, Роберт Просенечки и други, както и неговите съотборници от националния отбор Борислав Михайлов, Наско Сираков, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Хубчев, Емил Костадинов. Отсрещният отбор е съставен от бивши съотборници на Балъков, като Джовани Елбер, Фреди Бобич, Дунга и други.
От средата на януари 2006 г. Краси Балъков започва официалната си самостоятелна треньорска кариера. Назначен е за старши треньор на швейцарския “Гросхопър”, а от 29 октомври 2007 г. – за старши треньор на “Санкт Гален”. С отбора на “Гросхопър” печели Купата на “Интерното” и участва в груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА. Дълго време е водач в класирането за сезон 2006/07 г. в Суперлигата.
През 2008 г. Балъков се завръща в България и до края на 2010 г. ръководи отбора на “Черноморец”, Бургас. Съвместно със своя съотборник от Щутгарт Фреди Бобич изготвят проект за дългосрочно развитие на клуба, с изграждане на съвременна спортна база за подготовка на първия отбор и на част от юношеските формации. За съжаление, проектът не е реализиран от изпълнител. Разочарован, Балъков напуска Бургас и става треньор на “Хайдук”, Сплит. През сезона 2011/12 г. отборът става втори във временното класиране и сигурен участник в Евротурнирите.
През 2012 г. Красимир Балъков отново се завръща в Германия и поема отбора на Кайзерслаутерн, който е застрашен от изпадане. През следващите години става старши треньор на “Литекс”, Ловеч и “Етър”, Велико Търново. През 2019 г. поема националния отбор на България, а от 2020 г. е треньор на “ЦСКА 1948”.
В знак на признателност за многобройните му успехи с националния отбор, Красимир Балъков е избран за футболист № 1 на България за 1995 и 1997 г. За заслугите му за класирането на България на Световното първенство в САЩ, както и за особения му принос към развитието на футбола в родния му град му е присъдено званието “Почетен гражданин на Велико Търново”.
Откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”