Козаревец е люлка на театрали и магнит за инвеститори

Животът на село не е скучен, а работа има не само на полето. Олицетворение за това е лясковското село Козаревец. В последните години станахме промишлен гигант с десетина работещи предприятия и естествено нямаме безработица, хвали се кметът трети мандат Парашкев Парашкевов. Освен промишлеността, селото с 1000 души население се гордее, че има читалище, ремонтирано за над половин милион лева от Брюксел, има футболен отбор, но за съжаление е без училище – от години децата пътуват до близките градове Лясковец, Г. Оряховица или В. Търново. Преди няколко години инвеститор искал да купува училището, не получил съгласието на съветниците в Лясковец и пренесъл проекта си за фабрика в Мерданя.
Влизайки в селото, имаш усещането, че минаваш през градска индустриална зона. От двете страни на шосето в началото и края на Козаревец спретнато са се строили базите на Държавния резерв, на маслобойната “Атла Мария”, на сладкарска къща “Аниел”, тук е заводът за биогориво “Рапид Ойл Индустри”, мебелният цех на “Масив дизайн”, автокъща за специализиран транспорт. В Козаревец е и баластерната на “Аркус -Строй”. С обширните ниви се занимават КПК “Доверие” и “Аркус Агро”.
Последната голяма компания, която ще има свое предприятие тук, е собственост на двама британци. Дружество “Намбър уан рисайклинг”, собственост на Шейх Имран Ул Хак и британеца Питър Марк Иън Шоу, ще отваря 30 работни места. Купили са пустеещ държавен имот в района на местната промишлена зона. Вече го оборудват. Предприятието ще се занимава с преработка на пластмасови бутилки и опаковки, които ще превръща в гранули за повторна употреба – за производство на синтетична прежда. Селото е своеобразен магнит за инвеститори, с основание се хвали кметът. Голяма болка ми е, че през 2010 г. с решение на ОбС в Лясковец беше закрито училището ни “Св. св. Кирил и Методий” с над 150-годишна история, казва кметът, който по образование е учител по физкултура.
Водим разговора до паметника на великата българска актриса Мариана Димитрова, родена в Козарвец и починала в САЩ през 2005 г. Няколко поколения българи ще я помнят със забележителните й роли във филмите “Осъдени души”, “Мъжки времена”, “Самодивско хоро”, “Скъпа моя, скъпи мой”… Думите, изписани на паметната плоча, са всъщност написани лично от нея при идването й през юли 1982 г.: “Гордея се, че в жилите си имам болярска кръв и съм закърмена с козаревски въздух.”
Тръгваме към местното читалище “Земеделец 1899”, напълно ремонтирано и оборудвано с 559 392 лв. с проект по ОП “Регионално развитие”. През 1897 г. е изнесено първото театрално представление “Кара Танас”. Театралната трупа не прекъсва дейността си и до днес. Тя е лауреат на десетки фестивали за художествена самодейност. Кметът също е театрал, последната му роля е била преди 11 г. в “Големанов”, но в последно време е осветител. Няма преглед или фестивал на селските читалищни театри, от който да сме се прибрали без награда за постановка, за главна мъжка или женска роля, казва Парашкев Парашкевов и ни води към витрината на гордостта, където са подредени статуетките и грамотите на театралите, че и купите на местните футболисти от ФК “Спортист”. Най-новата постановка на театралите е “Събота, неделя, понеделник” по пиесата на Едуардо де Филипо. Прясната пиеса веднага носи наградата за млада актриса на Йорданка Андреева, която е и секретар на читалището. Режисьор на състава е актрисата от търновския театър Стефка Петрова. Най-добрият театрален салон е с локално парно, има 250 места с чисто нови кресла, оркестрина, камера, DVD система, микрофони, прожектори, осветителен пулт, озвучителна уредба и усилвател, компютри, заседателни зали. Направени са охранителна и пожароизвестителна система. На ден през читалището минават средно по 37 човека. В него има информационен център и добре оборудвана и поддържана библиотека с безплатен интернет. От две години има и творческа работилница, в която идват децата. В читалището се събират и мъжете от ловно-рибарското дружество. Зимата културната институция се топли със слънчогледовите люспи от местната маслобойна. Активна дейност развива и културният клуб на пенсионера “Здравец”. Селото си има и богата краеведска сбирка, естествено събрана в читалището.
Слизаме в мазите и попадаме в добре оборудвана фитнес зала. Направена е с уредите на двама мъже от селото. Заварваме Мариян Златев и Стефан Сертаков да тренират. Мариян е приел от кмета традицията да води коледарите. За здраве и берекет по къщите наричат две групи с по 8 коледари. Трябва да си спазваме традициите, има хора, които, като влезем в къщите им, ни посрещат със сълзи на очи. Има още кандидати за коледари, но нямаме ямурлуци и потури, с които да ги облечем. Селото ни е прекрасно, нямаме кражби и битова престъпност, може би защото сме етнически чисто място, имаме договор и с охранителна фирма, коментира 28-годишният Мариян, който си изкарва прехраната като прахов бояджия. Тук имам добра работа като шофьор, корените ми са тук, допълва го Стефан. Младите казват, че единственото нещо, което липсва в селото, е канализация. Много хора от града започнаха да се връщат на село. Докато се чуе, че някоя къща се продава, до месец-два вече е купена, разказват Мариян и Стефан. Те всеки ден са във фитнеса в читалището.
Докато вървим през парка между читалището, затвореното училище и обновеното кметство, кметът Парашкевов се ядосва. Не е успял да спечели финансиране за близо четвърт милион лева от правителството за проекта на Козаревец за обновяване и разширяване на парка. Трябвало да има нова настилка и озеленяване, осветление, скамейки и беседки за отдих на млади и стари. Предвиждах да направим голяма десетметрова игра – дама, както и да сложим специални маси за шах, каквито има в централния парк на Търново, да направим и писти за велосипеди и скейтборд рампа, обяснява кметът. Със стотина хиляди лева от Програмата за развитие на селските райони предстои на мястото на съществуващата и вече полузанимарена спортна площадка в училището да се направи нова, многофункционална за 6 вида спорт – тенис, бадминтон, волейбол, баскетбол, футбол и хандбал. Ще бъде осветена и с няколко реда трибуни.
Паметникът на загиналите във войните е друга забележителност на Козаревец. Открит е в деня на Свети Дух през 1941 г. Монументът е уникален не само с размерите си, но и с това, че войникът на върха му поразително прилича на цар Борис. Имаме проект за 30 хил. лв. за обновяването на паметника, проблем е финансирането, изпраща ни кметът.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. авторката