Само на метри от главната улица на Велико Търново се намира Центърът за настаняване от семеен тип, който в продължение на десетилетия носеше името Дом за деца, лишени от родителски грижи “Пеньо и Мария Велкови”. Той носи името на търновския индустриалец и собственик на мелници Пеньо Велков и съпругата му, които са основните дарители на средствата за изграждането на социалното заведение.

На 29 юли 1916 г. Пеньо Велков прави завещание, с което оставя на Търновската митрополия 102 хил. лв. Волята му е с тях да се открие в старата столица девическо сиропиталище, което да носи неговото и на съпругата му име. Част от сумата в размер на 42 хил. лв. той дава приживе. Останалите оставя да бъдат използвани след смъртта му, която настъпва десетина дни, след като прави въпросното завещание. С част от парите още тогава е купена сграда за бъдещия приют, намираща се в тогавашната махала “Св. Троица”. В годините около Първата световна война и последвалата я световна криза не дават възможност завещанието на Пеньо Велков да бъде осъществено. А вече купената сграда се използва като приют за децата сираци от войните.

През 1923 г. в изпълнение на завещанието Епархийският съвет в Търново учредява фонд “Епархийско сиропиталище “Пеньо и Мария Велкови” с капитал от 60 хил. лв. През следващите години постепенно са откупени и съседните на вече купената сграда и парцели. Към изграждането на бъдещия приют се пристъпва чак в средата на 30-те години, когато капиталът с лихвите вече е нараснал на около 300 хил. лв. Търновската митрополия също решава да се включи в богоугодното дело и дарява още 350 хил. лв. за изграждането на бъдещото сиропиталище. Особено голяма е заслугата на тогавашния митрополит Софроний. Средства постъпват още от Фонда за обществено подпомагане към Министерството на вътрешните работи и народното здраве, както и от доброволните дарения на граждани. Тъй като районът се намира в близост до търновските казарми, е взето решение сиропиталището да бъде за момчета сираци.

Строежът и обзавеждането на новото сиропиталище става за рекордно кратък срок и на 13 септември 1936 г. то е официално открито. Първоначално в него са настанени 26 деца, а след това броят им нараства на 33. Приютът разполагал с две широки спални, кухня, библиотека и голяма градина за разходки и отдих. Според изготвения Устав сиропиталището се намира под опеката на Търновската митрополия. В него се приемат момчета от 7 до 14 години, а изискването е те да са родом от района на епархията. Обучението на децата се извършва в съседните училища, а след училище те попадат под контрола на възпитателите в приюта. На учениците, които са завършили трети клас, за да не се шляят из града, се осигурява работа.

През 1941 г. с решение на Епархийския съвет сиропиталището е разширено, като за целта е купен нов съседен парцел. Архитектурният проект за бъдещата сграда е изготвен от една от първите българки архитектки Виктория Ангелова-Винарова, която също е търновка. След изграждането ѝ в новата сграда са приютени още деца, които през 1944 г., след като България влиза във Втората световна война, за да не бъде сградата бомбардирана и да не бъдат дадени жертви, от съображения за сигурност временно са изпратени и приютени в Килифаревския манастир.

След преврата от 9 септември 1944 г. настъпват радикални промени. Година по-късно, през 1945 г. Околийският стопански комитет в Търново се опитва да си присвои и национализира сградата, за да изгради в нея дневен детски дом. Срещу този опит обаче се изправят не само митрополията и Епархийския съвет, но и търновската общественост, и този опит е осуетен. Благодарение усилията на владиката Софроний на 28 август 1945 г. Министерството на социалната политика отменя заповедта за изземване на сградата и за закриване на сиропиталището. Оказва се обаче, че това е повод за временна радост. Шест години по-късно, през 1951 г. сиропиталището все пак е унищожено от народната власт, а сградата и капиталът му са национализирани и одържавени.
На мястото на сиропиталището по-късно е създаден Дом за деца, лишени от родителски грижи “Пеньо и Мария Велкови”. През годините през него са минали стотици сираци, полусираци и деца, изведени от семейната среда заради заплахи от тормоз и насилие. От 2016 г. Домът е преобразуван в Център за настаняване от семеен тип.
Иван ГЕОРГИЕВ