Гросмайстор Веселин Топалов е деветнадесетият световен шампион в историята на шахмата. Негов треньор и мениджър е международният майстор Силвио Данаилов. В неделя той беше във Велико Търново, за да подкрепи водача на листата на “БСП за България” Весела Лечева. Топалов се срещна с млади надежди на шахматния спорт от старата столица, като изнесе сеанс за деца, организиран от фондация “Веселин Топалов”.
– Веско, защо подкрепяш Весела Лечева като водач на листата на “БСП за България”?
– Тя е спортист и човек, на който се възхищавам. Най-големите си успехи българският шахмат постигна в нейния мандат като министър на спорта. Тя е човек, който има много титли и медали, дори получавам комплекси от тях. Весела Лечева е напълно наясно със спорта както като състезател, така и като политик. Не мога да си представя, че има по-полезен човек от нея в тази област. Тя е човек, който заслужава да взема решения за бъдещето като политик. Аз лично ѝ се доверявам напълно.
– Откога не си идвал във Велико Tърново?
– Последно бях тук преди няколко години заедно със съпругата ми. Частно посещение, като турист. Останахме само една вечер, преспахме тук, успяхме да разгледаме Царевец.
– Защо създаде фондацията “Веселин Топалов”?
– Идеята е да се подпомага развитието на шахмата. Ние имаме много идеи в тази посока, но сме още в началото, трябва време, за да започнат да се случват нещата. Целта ми е да популяризираме и развиваме шахмата в старческите домове, в емигрантските лагери в България, в затворите, да го популяризираме сред малцинствата, както и сред българите, които живеят зад граница.
Живеем в много бърза ера, в която децата само натискат едни копчета и бутони. Хубаво e да се научат да мислят самостоятелно, а не да питат Уикипедия за всяко едно нещо. Шахът е много полезен.
– Да, но казваш, че е почти “изгубен” за децата, които са на годините на твоите деца?
– Много е полезно малките да се научат да играят шах, но те не трябва да се натискат да тренират, ако не им харесва. Самото знаене на правилата и играта е полезно, защото има много добри и положителни ефекти, които се развиват. Няма негативи и травми, както е при много други спортове. Въпросът е, че живеем в много технологично време, а той е един съвсем друг свят.
– Кога започна да “живееш” на шахматната дъска?
– Започнах да тренирам, когато бях шестгодишен. Винаги ми е харесвало, но никога не съм си представял, че ще живея от шаха. Но пък никога нищо друго не ме е привличало толкова силно и съм доволен. Има хора, които не са успели да уцелят своя път на развитие в живота и се занимават с неща, които не ги увличат.
– В този ред на мисли може ли да се каже, че си един щастлив човек?
– Да, може да се каже, че съм щастлив човек. Мисля, че да. Няма цена това да правиш нещо, което ти харесва.
– Още ли ти е толкова интересно да играеш, както в началото?
– Състезателният шах вече не ми е толкова интересен, но като цяло все още ми е любопитно. Обичам шахматния свят, но самата игра се промени и се автоматизира. Винаги се е смятало, че шахът е изкуство, наука и спорт, но днес вече изкуството малко се губи, а на мен точно то ми харесваше.
– Как се промени животът ти, след като се родиха децата ти?
– Имам много по-малко свободно време. Преди го използвах само за себе си, правех неща, които обичам. Сега те са приоритетът и най-важното нещо за мен.
– Защо успехите не са те променили, много хора се разболяват от звездомания?
– Защо да се променям, аз съм си аз. А и сигурно се променям, защото промяната е част от живота, но е важно да не губиш здравата почва под краката си. Нормално е да се променяш, а не да стоиш на едно място.
– Можем ли да кажем, че с твоя мениджър Силвио Данаилов сте като Ин и Ян, допълвате се перфектно?
– (смее се) Едва ли сме точно като Ин и Ян, но е факт, че се разбирме. Вече 25 години работим заедно и успяхме да направим доста неща. Винаги може повече, но сме относително успешен тандем. Шахът не е спорт, от който можеш да спечелиш много, много пари. това не е някакъв невероятен бизнес, но в същото време началната инвестиция е много малка. Трябват ти знания, желание и един лаптоп, за да се учиш. Всяко дете дори и да е бедно може да успее и да постигне сериозни успехи.
– Да те очакваме ли и следващата година във Велико Търново, когато тук ще бъдат отбелязани 90 години шахмат.
– Да, с удоволствие. Това е хубав повод. Велико Търново е един от градовете с най-голямо съсредоточаване на култура, а шахът е част от културата. Надявам се, че ще имам все повече време и дейността на фондацията ми ще се разраства.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ