Има едно красиво и призрачно тихо село в горите над Хаинбоаз. Пътят свършва до него и оттам започва една от най-красивите туристически пътеки към природния резерват “Савчов баир”. Село Кладни дял ни посреща безименно, защото за махалата над Войнежа табели няма никакви, а покривите на къщите са побелели от късния мартенски сняг.
Между старите къщи с каменни плочи по покривите се виждат и спретнати нови вили, чува се кучешки лай, а най-отгоре на високото е кацнало читалището. Стигаме до края на селото с надеждата да срещнем някого, но виждаме само няколко кокошки да ровят в заграден с тел двор и тръгваме да търсим стопанката им. Наблизо е, излязла е на двора за цигара след сутрешното кафе, компания ѝ прави огромно черно куче, вързано на здрав синджир, за да пази празните клетки на зайците и антична скрежасала руска джипка. Дочка Шамаева ни посреща подозрително, говорим си през оградата. “Тук съм родена. Преди две години се прибрахме от големия град в Кладни дял. Останали сме десетина жители, но лятото е пълно, прибират се виладжиите и с тях поне петнадесетина деца. Тук е тихо, красиво и спокойно с много чист въздух. Какво да иска човек повече, за да си изкара старините. Младите идват да търсят спокойствие и разходки”, споделя стопанката и бърза да се оплаче от конете на дървосекачите, зарязани от стопаните им в селото и пуснати да пасат на воля по поляните. “Добичетата газят по дворовете, накъсаха ни телта по оградите. Конете са на секачи от Твърдица. А камионите на дърводобивните фирми ни разбиха пътя. Няма излизане на глава с тях. Те рушат, а кой ще ремонтира, ако може да ни помогнете”, включва се в разговора и дошлата малко по-късно Йовка Маринова.
Местните хора твърдят, че в Кладни дял няма проблеми с домовите кражби. Сключили договор с охранителна фирма, има камери. Махалата е електрифицирана, но хората пият вода от каптажи и кладенците в дворовете на къщите си. Зимата снегът ги затиска, но кметският наместник на Войнежа регулярно ги навестява, чуват се по телефоните и редовно им праща машини да разринат, за да им доставят хляба два пъти седмично. В закътаната балканска махала си имат и британка за съсед. Сандра живее в Кладни дял от пет години и редовно ходи на сбирките в читалището.
Културната институция е сърцето на селцето. Читалище “Васил Левски – 1931” е най-представителната и лична сграда в Кладни дял. Спретнатата сграда посреща със знамената на България и ЕС. Читалището е за всичко – на специална дъска се качат некролозите на починалите, а вътре на празник се събират живите, за да се повеселят. Последният купон бил за деня на виното и любовта.
Кладни дял е село с десетина жители и 100 членове на читалищното настоятелство. Всички са местни хора, но животът ги пръснал из градовете на цяла България. Всяка година се събират, излизат на походи, правят си празненства в читалището и всеки от тях чинно си плаща годишния членски внос от едно левче, прави дарения в пари или труд, за да продължи да тупти сърцето на селцето.
Читалището е създадено преди осем десетилетия от първите учители в селото Петко Христов и Петрана Лулчева. Първата изява е по Коледа, а за Великден на следващата година е представена и първата театрална постановка “По жътва”, с която трупата гастролира в съседните села Войнежа, Терзиите и Въглевци.
Отключва ни Йовка Маринова и се умилява, защото днес читалището е някогашното училище, в което е учила до четвърти клас. Школото е затворено през 1964 г. Дълги години е било склад на Държавния резерв. След като военните си изнасят нещата през 1992 г., сградата пустее и така до 2002 г.
Тогава се събрали будните местни хора, родени или останали да живеят в Кладни дял, направили си инициативен комитет и си поставили за цел да възстановят читалището и да го превърнат е средището на социалните контакти в махалата.
Някогашното училище и днешно читалище е отрупано с портретите на българските царе и възрожденци. От белосаните стени строго гледат Паисий Хилендарски, Ботев, Раковски, Иван Вазов, светите братя Кирил и Методий, Стамболов. Навсякъде има портрети на Васил Левски. Още на входа, до лика на Дякона, четем една от крилатите му фрази: “На думи да се не негледа, но на работа”. През това време в читалището идва и Цоньо Колев. 64-годишният сладкодумник е стопанинът на селския магазин. Работил в търновската пивоварна, бил активен спортен деятел и след пенсионирането се прибрал в родното село.
61-годишната ни екскурзоводка ни въвежда в читалищната библиотека. На лавиците на старите, но перфектно ремонтирани шкафове от соца са подредени около 150 книги с актуални заглавия. Повечето от тях са дарени, други местните хора оставили, за да се ползват от всички. “Наскоро правихме ремонт. Имаме си и компютър”, разказва леля Йовка, а ние забелязваме селската радиоуредба.
Към малък пулт е свързан микрофон, а пред читалището е изнесен огромен високоговорител. Направил ги председателят на читалищното настоятелство Въльо Бъчваров. 66-годишният мъж е родом е от Кладни дял, но още 10-годишен напуснал селото с родителите си. Пенсионираният софиянец е моторът на читалищната и туристическа дейност в селото. “В читалището няма човек на заплата, всичко правим сами и в голяма степен на доброволни начала. Ремонтирахме всичко, сложихме нова дограма. По два проекта успяхме да спечелим финансиране от петнадесетина хиляди лева за туристическия ни клуб “Планиница” и направихме прекрасна зала на първия етаж в читалището, където също се събираме. Тази година честваме 80-годишнината на читалищната дейност в Кладни дял. Ще направим походи, празненство, ще ни гостуват със спектакли другите читалища от общината”, разказва ни Въльо Бъчваров. Членовете на клуб “Планиница” са направили туристическа пътека край р. Планиница до местността Седлото с нейните останки от вековни караджейки, скални корита, водопади и три извора.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ