Кина Гърбова – момичето от двулевката навърши 80 години

Кина Гърбова от Сухиндол, по-известна като Кина Двулевката, навърши 80 години. Момичето, чийто лик в продължение на 34 години краси една от най-използваните родни банкноти от соца, е родено на видна дата – 9 септември 1944 г., но я записали на 11 септември. Това обаче не определя политическата и партийната ѝ принадлежност – тя никога не е била член на комунистическата партия, нито пък е смятала да стане някога, за да се ползва от партийните облаги. Цял живот жената е изкарвала с честен труд парите си и е научила на това и своите дъщери и внуци.
Кина Гърбова е родена в Батак, но още като ученичка се мести да учи в Сухиндол, където се оказва, че съдбата е решила да премине животът ѝ. Как младото и никому неизвестно момиче от село се превръща в едно от най-известните хора в България? Както повечето хубави неща и това става съвсем случайно. През 1960 г. Кина и съучениците ѝ от реалната гимназия са изпратени на лятна бригада на лозята в Сухиндол. По това време тя е само на 16 години. На лозята изведнъж пристига известният по онова време софийски фотограф Любомир Чаракчиев, който си търси подходящи сюжети за снимки, с които да участва на международната фотографска изложба в ГДР. Фотографът харесва младите и весели момичета, берящи грозде с кошници в ръце, и им посвещава цяла фотосесия. От многото снимки той избира няколко, които изпраща за Германия. Едната от тях печели първото място на изложбата и това е снимката с Кина Гърбова.
След болшевишкия преврат на 9 септември 1944 г. новите управляващи решават да променят вида и символите на банкнотите така, че те да паснат на комунистическата им идеология. Първите банкноти от новите серии са поръчани и отпечатани в братския Съветски съюз. Те са копие на хартиените руски рубли и в това няма нищо чудно, тъй като автор на проекта за дизайн на първите български соцлевчета е руснакът Иван Дубчак. През 1947 г. обаче правителството ни взема решение върху българските банкноти да бъдат поставени типични български сюжети от всекидневието на нашия народ, за да бъде показана неговата любов към труда и изграждането на новото социалистическо общество. През следващите 15-ина години се сменят няколко серии банкноти, като върху тях наред с постиженията на социалистическото строителство се показват и сюжети с работещи българи.
През 1962 г. на поредната, пусната в обращение нова парична серия, върху банкнотата от 2 лв. е публикувана снимката на фотографа Чаракчиев с гроздоберачката Кина Гърбова. Никой в онова тоталитарно време изобщо не си прави труда да уведоми за това самата Кина, а още по-малко пък да иска нейното съгласие ликът ѝ да бъде поставян върху парични знаци. По-късно става ясно, че и фотографът също е бил поставен пред вече свършен факт. Самата Кина научава, че е станала популярна от своите съграждани, които я посещават вкъщи, за да и покажат новите банкноти със снимката ѝ върху нея. По-късно по телефона ѝ се обажда и самият фотограф, който потвърждава новината. За използването на лика й тя получава еднократно сумата от 200 лв. и нито стотинка повече през годините. Единственото, което остава на жената за цял живот ,е прякорът Кина Двулевката. “По онова време имаше много хора, които не вярваха, че аз съм на парите. Имаше и такива, които ми завиждаха. Но в моето село много ми се радваха”, споделя жената. Признава също, че никога не ѝ е минавало през ума в онези години да търси фотографа и да иска от него някакъв, поне символичен, хонорар заради това, че му е позирала. Днес възрастната вече Кина си спомня и за нещо весело. Когато излиза емисията с нейния лик, тя тъкмо е родила дъщеря си. Свекърът се връща от банката с няколко пачки с двулевки и ги хвърля в кошчето на бебето с думите: “На, да имаш майка си за спомен!”
През годините на соца Кина Гърбова редовно получава писма, в които възрастни и деца я молят да разкаже за своята история и как е попаднала върху банкнотата. Има и такива, които просто искат от нея автографи. Нито веднъж през годините на соца леля Кина дори не си е помисляла, че може да извлече някаква полза от известността си. Работи първо като домакинка в стола на местната детска градина, а след това като готвач и домакин в стола на сухиндолския винзавод. И през всички тези години тя е използвана от шефовете си като местната забележителност. Когато идвали чуждестранни делегации, винаги представяли Кина на гостите и разказвали историята с появата на лика ѝ на банкнотата. Чужденците оставали изумени как е възможно обикновена жена от народа, която няма синя кръв и аристократично потекло, нито пък се е прославила с нещо, да бъде избрана като символ на една от най-разпространените банкноти. Впрочем доста любопитно е, че от 1972 чак до 1996 г. върху българските банкноти има само две човешки лица – на Кина Гърбова и на партийния лидер Георги Димитров. Коментарът просто е излишен.
След падането на тоталитарния режим някои банки се опитват да превърнат Кина Гърбова в свое рекламно лице, но тя им отказва. Любопитното е, че една от зелените соцдвулевки се пази днес в Британския музей в Лондон. При това редом до банкнотата от 500 лв., емисия 1943 г. с лика на цар Симеон II. У нас признанието идва доста по-късно. През 2015 г. по идея на кмета Пламен Чернев Кина Гърбова официално е удостоена със званието “Почетен гражданин на Сухиндол”.
Всъщност Кина Гърбова има и друг повод за гордост. По света единици са изображенията на жени, които се поставят върху националните валути. А в случаите, когато се поставят, това са обикновено короновани особи. Нашата Кина, наред с танцьорка от Ангола, е сред изключенията.
Днес 80-годишната Кина Гърбова живее като повечето български пенсионери сама и с малка пенсия, която не ѝ стига за нищо. От Общината в Сухиндол обаче не са я забравили. Възрастната жена е включена в Програмата за осигуряване на топла храна, като всеки ден тя е посещавана от общински служители, които непрекъснато се интересуват от какво има нужда тяхната известна съгражданка и се грижат за нея.
Иван ГЕОРГИЕВ