Като премиер, еленчанинът Теодор Теодоров подава оставка, за да не подпише унизителния Ньойски договор

Теодор Теодоров е роден на 14 март 1859 г. в Елена. Фамилията му е сред най-уважаваните и влиятелни в града и оставя значима следа в обществено-политическия и културен живот на България. Баща му Иван Тодоров е интелигентен и състоятелен човек, между най-изявените за времето си хора в града. Бил е училищен настоятел, читалищен деец, председател на Търновския окръжен съд след Освобождението. Майка му Ана Тодорова (по баща Радивоева) също произхожда от уважаван еленски род. Тя е трудолюбива жена, посветила се на децата и семейството си.
Теодор Теодоров наследява от семейната си среда редица практически познания и качества – трудолюбие и уважение към обичаите и традициите, които използва и прилага в своето развитие и дейност. Завършва прочутото Еленско трикласно училище, учи при известните педагози Стоян Робовски и Никифор Попконстантинов. След това продължава образованието си в Габровската гимназия и в Николаев, днешна Украйна. През 1883 г. завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса.
След завръщането му в България има просперираща адвокатска и политическа кариера. Теодоров е първият български прокурор при Софийски окръжен съд, а по-късно става съдия в Апелативния съд в Русе. Борческият му темперамент не може да се приспособи към съдийската му длъжност и той преминава на адвокатска практика. Като адвокат той е в своята стихия на борец за възстановяване на Конституцията и бранител на народните свободи, на реда и законността.
Адвокатската му кариера му създава много скоро завиден обществен авторитет и той влиза в полезрението на държавници като Драган Цанков, д-р Константин Стоилов, Иван Ев. Гешов и други, които виждат в негово лице един обещаващ общественик и държавник.
Теодор Теодоров е и изявен политик. Избиран е многократно за народен представител и е председател на Народното събрание. Изявява се като пламенен парламентарист и държавен деец. Неговите съвременници изтъкват забележителната му ораторска дарба.
“Той никога не се скриваше зад бюро, зад партия, зад министерски съвет или зад партийни приятели. Той поемаше винаги цялата отговорност за всичко и за всички, готов винаги на сражение за тях.” – така Петко Стайнов обяснява причините за обаянието и популярността на Теодоров като водач.
Теодоров заема поста министър на правосъдието, на финансите, на външните работи и изповеданията в няколко кабинета. На тези постове демонстрира качества на начетен управник, искрено стремящ се към просперитета на Отечеството. Политическата му дейност е подчинена на: уважение към конституцията, пестеливост в изразходване на държавни средства и прямота във външните отношения.
През 1918-1919 г. е министър-председател в две коалиционни правителства на Царство България. Пред правителството на Теодоров стоят за разрешаване две неотложни задачи – да се преодолее следвоенната криза в страната и България да излезе от международната изолация чрез подписване на справедлив мирен договор.
Като премиер, Теодоров е натоварен и с тежката задача след края на Първата световна война да ръководи делегацията на България при преговорите на Парижката мирна конференция 1919-1920 г.
Подава оставка като министър-председател, отказвайки да подпише унизителния за българите Ньойски договор. По този начин слага край на политическата си кариера.
За него свободата е била най-ценното нещо, след честта и доброто име, за които той пише: “ …винаги съм се грижил да ги запазя чисти от всякакво безчестие и морално осъдително нещо. Всичко друго съм жертвал само името ми да не бъде опетнено и искам това мое безценно съкровище, което имам съхранено цяло, да си го запазя до края на живота си, за да го предам чисто на жена си и на децата си”.
През 1922 г. е арестуван и подведен под отговорност като виновник за националната катастрофа и излежава присъда в Шуменския затвор заедно с много други водачи на опозицията.
Смъртта му на 5 август 1924 г. се приема като голяма народна загуба.