Каменната пластика от средновековно Търново представят в книга Диана Косева и Косьо Тотев

Каменната пластика от средновековно Търново представят за първи път в книга двама учени от старата столица. Новото изследване за художествената култура по време на Втората българска държава е на д-р Диана Косева от Регионалния исторически музей и проф. Константин Тотев от търновския филиал на Националния археологически институт при БАН. Проучването обхваща периода от 1185 до 1393 г., а неговата цел е да реконструира, доколкото е възможно, картината за скулптурните паметници, открити в столичния град.
Заниманията и на двамата автори, тясно свързани с изучаване на различни страни от средновековната култура и изкуство, съчетават археологическата практика с реставраторския опит и изкуствоведческия анализ. Книгата носи името “Каменната пластика от средновековната българска столица Търново 1185-1393”, а нейното оформление и печат са дело на издателство “Фабер”. С встъпителни думи в сборника участва и чл.- кор. проф. Елка Бакалова, доктор на изкуствознанието. Тя определя книгата “като своеобразна културно-спасителна акция, чиято задача е да съхрани особено ценна образна документация и да привлече вниманието на културната общественост към ценните отломки от духовната история на българската нация”.
Изданието е богато илюстрирано и включва подробен каталог, в който са събрани 61 паметника, представени по номера и групи. Творенията на древните автори, освен с фотоси, са описани по обекти, разположени в различни части на столицата – цитадели, укрепени и неукрепени квартали. Към тях са изложени всички данни по отношение на местонамиране, размери, състояние и художествени достойнства. Някои от скулптурните творби са придружени и от графични реконструкции.
“Не са много паметниците на средновековната скулптура от България. За техния византийски, романски и местен произход понякога възникват дори спорове. Ако стесним тяхното разглеждане само във времето на Второто българско царство, то броят на каменните релефи става съвсем ограничен. Така се създава впечатлението, че този дял на монументалното изкуство у нас не е бил развит. Все пак друга е картината в столицата на държавата – Търново, където са открити сравнително най-голям брой скулптурни паметници, особено при разкопките на дворцови, административни и църковни постройки. В техния изявен екстериор и интериор каменната пластика участва в синтез с останалата художествена украса, подчертава архитектурните форми или допълва тяхното художествено и смислово значение”, разказват двамата изследователи.
По думите на д-р Диана Косева скулптурата в българската столица Търново заема важно, но сравнително скромно или по-скоро дискретно място, без да се налага или доминира в декорацията на църковните и светски сгради. “За съжаление откритите паметници имат предимно фрагментарен характер и до известна степен само загатват за естетическото внушение на този вид украса. Въпреки обезличения си вид всички те свидетелстват за развитието на скулптурата през годините на Второто българско царство”, допълва тя.
Според проф. Константин Тотев скулптурният материал от България в този период може да бъде осмислен на фона на развитието на пластичното изкуство във Византия и Западна Европа. На това е посветена първата глава от книгата, в която се прави и кратък преглед на развитието на скулптурата през Средновековието. “Не трябва да се забравя, че у нас тя играе роля на декоративно изкуство, неразривно свързано с култовата архитектура. Трудно може да се проследи нейният светски характер, поради липсата на запазеност на разкритите представителни и дворцови ансамбли. Разграничени са, доколкото това е възможно, авторите на монументалната каменна резба в интериора и екстериора на сградите от местните каменоделци и строители. Отсъствието обаче на традиционно школувани български скулптори, които да развиват изкуството на каменната пластика, намира обяснение в липсата на производствена суровина или на подходящ за работа подръчен материал”, твърдят учените.
В изследването е събран и систематизиран в шест дяла целият скулптурен материал от времето на Второто българско царство, открит в столицата. Направено е възможното да се извлече най-голяма информация за неговата архитектурна среда и да се установи мястото на откриване и използването му във вътрешната или фасадна украса на постройките. Въз основа на стилово-иконографския анализ са откроени принципите за датиране и определяне посоките на влияние или центровете на изработка. Обзорът дава сравнително точна картина за характера на материала от столично Търново и наред с това допълва представата за каменната пластика в средновековна България. Този дял от изкуството така придобива по-осезателни измерения и позволява да бъдат правилно определени и други открити средновековни паметници от различни градски центрове на страната.
Във втората част на книгата следват кратки историографски бележки, от които става ясно, че голяма част от разглеждания материал е придобит без сигурни топографски и стратиграфски данни. Това налага внимателен подход при неговото осмисляне, анализ и комплектуване, обясняват специалистите.
Каменните релефи от столично Търново представят човешки изображения, различни реални и фантастични животни и разнообразни растителни и геометрични орнаменти. Те участват в украсата на гробници, интериорни капители и конзоли, по входове и фасади на църковните и обществени сгради. Това е основният дял на книгата, озаглавен “Функционална характеристика и класификация”.
Отсъствието на изцяло запазени образци до голяма степен затрудняват опитите да бъдат направени самостоятелни категорични изводи, но от друга страна, откритите по археологически път паметници допълват изследванията за монументалната пластика и нейната връзка с архитектурата през годините на Второто българско царство. Така в обобщителната част на изследването са поставени въпросите за ателиетата и майсторите на каменната пластика, възможностите за съществуването на местно българско производство и пътищата на художествения импорт.
От включените паметници става ясно, че в украсата на представителните постройки през Второто българско царство, наред с другите художествени техники – стенописи, стенна и подова мозайка, участва и каменната пластика. Разгледаните паметници, свързани с нея, имат предимно фрагментарен характер и само загатват за нейните художествени качества и естетическо въздействие.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ