Празник, показващ екзотичността на източноазиатските култури, потопи за два дни великотърновци и гостите на старата столица в един далечен и непознат за тях свят. Като с машина на времето те се пренесоха в древността, а след това отново се върнаха в настоящето и танцуваха модерни к-поп танци. Посетителите на празника, който се проведе в ДКС „Васил Левски“, се запознаха с традициите на Китай, Япония и Южна Корея, а също така взеха участие в традиционни азиатски работилнички и се опитваха сами да изпишат имената си на един от трите езика, да изработят оригами, да изрежат красиви фигури върху цветна хартия, да се облекат в пъстроцветни източни одежди и други интересни занимания. Те опитаха и азиатска кухня, а за тези, които искаха да си купят нещо интересно, имаше и щандове с всякякви предложения.

В петъчната вечер организаторите от катедра „Класически и източни езици и култури“ към Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, заедно с Институт „Конфуций“, бяха подготвили и интересна програма. Тя продължи над 3 часа и започна с танца на дракона, символизиращ късмета и добротата. След това на сцената излязоха 4 третокласнички от ОУ „Св. Патриарх Евтимий“. Там вече 7 години се изучава китайски език, на който те изпълниха песента „Казвам ти „Благодаря!“. Такъв празник нямаше как да мине и без демонстрации на емблематичните източноазиатски бойни изкуства. Първо зрителите видяха кендо, което се развива през 12-13 век и е силно повлияно от дзен будизма. То съчетава в себе си както техники от многобройните стари школи по кенджуцу, така и нововъведения като предпазната екипировка – богу и бамбукови тренировъчни мечове – шинай, позволяващи безопасно провеждане на тренировки и спаринг. На сцената излязоха представителите на клуб „Айки“ – Габрово, които показаха ката, базови удари и състезателен двубой. Сред тях беше и Александър Пашанков, който е част от националния отбор на България и на 15 години вероятно е най-младият втори дан на Балканския полуостров. Александър разказа, че се занимава с кендо от 2 клас. Като малък родителите му искали да го запишат да тренира боен спорт, който да не е особено агресивен. Насочили се към айкидо, но се оказало, че в Габрово няма такъв клуб и им препоръчвали да посетят тренировка по кендо. Още след първите дни сенсеят преценил, че според него това се отдава изключително много на момчето и че то трябва да продължи да се занимава с този спорт. Родителите приели съвета, а впоследствие Александър започнал да учи японски език, да се запознава с азиатската култура и кухня. Осмокласникът в Априловската гимназия в Габрово сподели, че вижда бъдещето си някъде, където Изтокът ще е навсякъде около него, а сега му предстои ходене в Япония по програма за междуучилищен обмен.

След състезателите по бойни изкуства, на сцената се изяви Мария Илиева, студентка в специалност „Приложна лингвистика – английски и японски език“, която има над 10-годишен опит в класическия и модерен балет, многобройни отличия и награди с групови изпълнения от национални и международни конкурси, и участия в редица фестивали в България и в чужбина. Тя изпълни японски солов танц с ветрило под мелодията на J-pop песен. Последва демонстрация от най-малките ученици по Кунг-фу на преподавателката Борислава Лечева – Боян, Деян и Ния. Те изучават китайски бойни изкуства в Институт „Конфуций“ във ВТУ и представиха формата на петте стъпки, съставена от основните позиции, характерни за китайските бойни изкуства и задължителни за всеки, решил да овладее някой от стотиците стилове в Кунг-фу. После Лечева направи демонстрация и на тайчи. Този стил се определя като вътрешен и се характеризира с дълбоко дишане и с плавни и отпуснати движения, преливащи едно в друго така, както силите Ин и Ян. Припомняме, че през 2006 г. Тай Чи Чюен бе обявено за част от нематериалното културно наследство на Китай, а през 2020 г. и като част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

В страните от далечния Изток калиграфията е била високо ценена като изкуство, чрез което на графичния знак се предава емоционално и символично значение. Изкуство, чрез което освен семантиката на думата, се разкрива и мисълта, и чувството на калиграфа. През двата празнични дни, посетителите имаха възможност да наблюдават калиграфията отблизо чрез работилничките във фоайето на ДКС, но в празничната вечер те видяха демонстрация и от страна на Силви Велев, чието китайско име е Уей Си. Той е завършил специалност „История“ във ВТУ и рисува от ранна детска възраст, но освен художник – калиграф, е и преподавател по тайдзицюен и чигун. Член е на световната Ян Стил асоциация по тайчичуан, а от 2001 г. е член на Тайдзи академия „Небесен Дракон“, където организира и провежда курсове и семинари по тайчи, китайска калиграфия и китайска живопис. Реализирал е вече две самостоятелни изложби през 2019 г. и през 2022 г., а в творчеството си се ръководи от китайската сентенция: „По-добре да видиш едно нещо от 10 000 ъгъла, отколкото 10 000 неща от един ъгъл“. Велев създава своята китайска живопис, пречупвайки я през виждането на европееца. Тя е един съвременен поглед на най-голямото направление в китайската пейзажна живопис „Шан – Шуей“, което в превод означава „планина и вода“.

Следващите гости на празника бяха Елиза Дякова, Филипа Иванова и Николета Миткова, които изпълниха песен, носеща със себе си корейския фолклор и история, и е част от списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. След тях на сцената излезе и Виктория Печева, ученичка от 18 СУ „Уилям Гладстон“ в София, която презентира как се изпълнява една традиционна китайска чаена церемония.

„Китай е страната на поезията, но и страната на чая. Когато двете се срещнат създават най-красивата чаена поезия, която може да бъде едновременно освежаваща и успокояваща. Китайците често пият чай, който е известен с отличните си ефекти върху човешкото тяло. Сервизът се състои от малки съдинки, обикновено направени от специална глина, която съхранява аромата на чая. При направата им се запазва естественият цвят на глината, а върху външната им страна се изписват думи или кратки стихове. Чашата е голяма колкото гълъбово яйце, чайникът е колкото юмрук, а всички прибори се сервират върху голяма порцеланова чиния“, разказа на чист китайски език Виктория, като за присъстващите имаше превод. Тя добави, че първо чайникът и чашите трябва да се изплакнат с вряща вода, за да се затоплят и да се премахнат всички следи от предишния аромат, а след това в чайника се слагат чаени листа. Той трябва да се напълни почти догоре с вряла вода, като се внимава да не се разлее нито капка. Веднага след това чаят се налива в малки чашки, при което с каната се правят кръгови движения над тях, за да може да се осигури равномерен цвят, и всеки да получи една и съща напитка, разкри тайната на китайската чайна церемония Виктория. Демонстрации направиха и състезателите на Карате клуб „Етър”, който е създаден през 2012 г. и е един от най-успешните в област В. Търново. В него са израснали национални, европейски и световни шампиони, а за 2023 г. техен състезател е удостоен с наградата „Спортист на годината“. Младите момичета и момчета показаха 3 майсторски кати, основни удари от каратето в атака и изпреварване. Част от програмата беше и гостуването на артистите от театрална формация „Сенджу“ – София. Историята, която те пресъздадоха посредством своите кукли, е базирана на японската народна приказка „Химе с голямата шапка“ и беше подходяща както за деца, така и за възрастни, а красивите марионетки  – автентични и изработени от Сенджу Такеда – единственият наследник на театър „Такеда“ в света. Гостите на празничната вечер бяха изпратени с огненото шоу и пускане на китайски фенери, подготвени от Теодор Вълев  – четвъртокрусник в специалност „Приложна лингвистика с английски и китайски език“.

„Празникът на източноазиатските култури носи богатството и атрактивността на фестивал, който дава възможност на всеки от нас, жителите и гостите на старопрестолния град, да се потопим и открием магията и многообразието на източните култури, житейска философия и светоглед, както и да разширим хоризонтите си“, каза в обръщението си към присъстващите Снежана Данева, зам.-кмет на Община Велико Търново, която е съорганизатор на събитието.

„Този празник е резултат от нашите дългогодишни усилия и активна дейност, свързани с преподаването на езиците от района на Далечния Изток, с които редом вървят и културите на съответните държави. Ние поддържаме контакти и имаме обмен на студенти с университети в Китай, Япония, Корея“, посочи проф. д-р Димитър Димитров, зам.-ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

„Този дух на инклузивност ще изиграе важна роля за подобряване на културния и взаимния обмен на добри практики между страните и регионите, но също и ще помогне за достигането на по-широк консенсус, който полага солидните основи на взаимно уважение, доверие и обучение“, каза Янг Тиен, завеждащ отдел образование при посолството на Китай в България. Сред гостите беше и Кономи Накашима, културно аташе в посолството на Япония.

Николай ВЕНКОВ

сн. авторът