Изложба с близо 70 фотографии, над 30 стендови модела на летателни машини, изработени от членове на “Манта модел клуб”, и интересни артефакти представя историята на самолетостроенето в Казанлък. Експозицията, озаглавена “Самолетостроенето в Казанлък”, ще бъде открита днес, 14 октомври, в 17 ч., в музей “Възраждане и Учредително събрание” и ще остане там до края на годината. Тя е съвместна инициатива на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства – Казанлък, и Регионален исторически музей – В. Търново.
Експозицията включва архивни кадри от фабрика “Капрони Български” от нейното създаване през 30-те години на 20 век до фалита ѝ през 1946 г. Снимките показват как са изглеждали сградите и терените на завода, различните модели самолети, които са произвеждани и летели в България, както и фотографии на родни летци от онези години. Описани са още характеристиките на най-масово пусканите самолети в авиационната фабрика с техните ТТ-данни. Във витрините са изложени ръчно изработени макети на самолети в различни мащаби, пресъздаващи историята на българската авиация, като е наблегнато на различните исторически периоди – Първа световна война, Втора световна война, периода между двете войни и съвременна авиация. Представените модели пресъздават камуфлажа, отличителните знаци на българските самолети, а някои са разиграни и като малки диорами с летищно оборудване за съответния период.
В една от витрините може да бъде видян метален бастун, направен от елемент, поддържащ крилото на самолет от ПСВ. Той е изработен през 1917 г. от фронтовака Иван Трандафилов, участник в битката при Дойран. Други експонати са прибор за измерване на вятъра, брой на сп. “Летец” от 30-те години на XX век, портрет на първия български космонавт Георги Иванов с автограф и стар учебник “Теория на аероплана” с подпис на автора Асен Йорданов.
“Самолетостроенето във фабриката започва с модела КБ-I по италиански лиценз. По-късно инж. Цветан Лазаров развива конструкцията в КБ-II, който е учебнотренировъчен двуплощник и впоследствие започва монтирането на по-мощни двигатели в серията “Чучулига”. Преди Втората световна война и по време на военните действия се разработва лекият ударен разузнавач или бомбардировач КБ-11 “Фазан”, на какъвто представяме най-голямоформатния макет в изложбата. Това може би е последният сериен модел, произвеждан в тази фабрика. Той е бил с много добри летателни характеристики и след войната е даден от България като репарация на сърбите, които го експлоатират до 1960 г.”, разказва Стефан Стефанов, който е от организаторите на изложбата заедно със Симеон Цветков. Във фабриката в Казанлък са произвеждани над 15 модела самолети, като допълнително са изработвани и модели на планери, тренировъчни безмоторници и учебно-бойни самолети. За времето си те са имали достатъчно добри характеристики, но след бурното развитие на авиацията по време на ВСВ заводът не разполага с техническия ресурс да развива по-съвременна авиация. На една от снимките може да се види и интересен факт. Заради временен договор с Аеропрага в Казанлък са произвеждани и купета за автомобили “Шевролет”. Наследник на “Капрони Български” впоследствие става “Хидравлика Казанлък”.
Изложбата включва интересна диорама в мащаб 1:72, изработвана от Стефанов в продължение на около 60 часа. На нея е представен първият български балон “Солун”. Той е използван по време на Първата световна война. Диорамата пресъздава пускането на един такъв балон с наземния екип, наброявал около 100 човека, и нужното оборудване. Балонът се е използвал като наблюдателно съоръжение, което се е издигало на около 500 м над земята и оттам двама наблюдатели по телефонна връзка коригирали стрелбата на артилерията. По време на войната България е разполагала с няколко такива балона, за разлика от Русия, Германия и Англия, където те са били масови и дори е имало по един на всеки кораб. Балоните обаче били с голям обем от 750 куб. м и ставали лесна мишена за противниците. Първите парашути са използвани именно от екипажа на тези балони, разказва Стефанов.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
