Иваничка Панева е една от онези художнички, влюбени в романтиката на българския пейзаж и в неповторимата историческа атмосфера на Търновград. Пейзажите ѝ от родното ѝ Търново носят неповторимия стил на художник, дълбоко свързан с този град.
Тя е родена на 24 април 1946 г. Столетия наред нейните предци са живели само в старата столица. По майчина линия великотърновската художничка е наследничка на болярката Бойка. Баща ѝ бил обущар, който правел модерни обувки на търновския хайлайф. Бил поканен да работи във виенска фабрика, но той предпочел да остане в Търново. Кръстена е на баба си Иванка, но баща ѝ дал модерното за онова време име Иваничка. Семейството ѝ живеело в живописната Асенова махала, разположена между хълмовете Царевец и Трапезица, заобиколени от река Янтра. По-късно то се мести на ул. “Въстаническа”, в подножието на Варуша, близо до хана на Хаджи Николи в старата част на града.
На днешната Самоводска чаршия играели много деца от махалата. Освен игрите Иваничка наблюдавала с интерес как рисуват стария град с накацалите къщи известните търновски художници Иван Христов, Деньо Чоканов, Йордан Попов и Лалю Минков. Всеки ден те идвали на Самоводската чаршия, опъвали по един чадър, за да ги пази от слънцето, и рисували. Така малкото момиче се запалило и започнало да рисува, макар че баща ѝ искал да я насочи към друго занимание. Искал да я направи акордеонистка. Като малка, тя свирила на акордеон, а след това ходила на уроци по китара, но сцената се оказала невероятен стрес за нея. Свита и тиха, тя решила, че рисуването ще ѝ осигури усамотението, от което имала нужда.
Дядо ѝ Александър Върбанов, който пишел красиво и работел като протоколчик в общината, бил близък с големия художник Рафаел Михайлов. Той е първият художник, който вижда нейните рисунки и я насърчава: казва ѝ, че има очи и душа на живописец. Когато Иваничка става в десети клас, започва сериозно да се занимава с живопис и ходи на уроци. Върху платната започва да оживява нейното Търново. Излива душата си и когато рисува българките. Може би затова някои критици казват, че те приличат на нея.
След като завършва средното си образование, кандидатства и е приета по специалност “Живопис” във Великотърновския университет. Преподавателят Панайот Димитров-Понката иска да я прави скулптор, но тя остава вярна на живописта. Нейн преподавател бил големият български художник проф. Васил Стоилов, който бил строг и взискателен, но всички студенти го обичали.
В университета среща голямата си любов Христо Панев. Той учел графика в съседния курс. Бил голям танцьор. Влюбила се в усмивката и в танцуването му, признава тя. С усмивка си спомня, че пристанала на Христо на един пролетен бал в университета. Бил хубав празник – Великден – и всички студенти решили да отидат на църква. В ония години това било забранено и почти всички били наказвани, а някои дори изключвани от университета. Единствено художниците били спасени от своя преподавател – големия български художник проф. Никола Кожухаров. Той заявил пред университетските власти, че лично е изпратил студентите си в катедралния храм, за да видят изписаната от него църква на светлината на свещите. За него Иваничка казва: “Беше невероятен човек и държеше на студентите си. Канеше ни в дома си и ни разказваше за Париж и големите художници. Един голям човек с благородна душа”.
След като завършва висшето си образование, двадесет години голямата художничка работи като учител по рисуване. Тя бързо става любимата учителка на децата, които я търсят и днес.
Щастлива с картините и семейството си, тя особено обича да рисува зимно Търново. В едно свое интервю споделя: “Зимата е моето детство, истинска търновска зима с много сняг. Сега такива зими няма. Обичам да рисувам зимата в цвят. Цветове има дори в зимата”.
Иваничка Панева има много самостоятелни изложби в чужбина: в Англия – Лондон, през 1980 и 2016 г.; Кипър – Никозия, през 1987 г.; Германия – Мюнстерн, през 1992 г., Хамелбург през 1993 и 2002 г.; Мюзинген през 1996 г.; Холандия през 2002 г.; Турция – Истанбул, през 2011 г.; Азербайджан – Баку, през 2019 г.
Носител е на наши и международни награди: наградата “Велико Търново” през 2002 г., Първа награда на национална учителска изложба по живопис, награда от международната Арт Академия “Нова Ера” с номинация “Художник на годината” за 2019 г. в гр. Баку. През 1998 г. участва в международни салони за иновации “East West Euro Intellect” и получава златен медал.
Нейни картини се намират в Националната художествена галерия и в почти всички окръжни галерии в страната, както и в частни колекции в Англия, Белгия, Испания, Германия, Италия, Франция, Швеция, Швейцария, Холандия, САЩ и други страни.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)