От 12 януари 2015 г. Регионален исторически музей – В. Търново, стартира научноизследователски проект “Българи във “Форд”. Неговата цел е да се издирят българи, емигранти в САЩ, които са работили в автомобилните заводи на “Форд”. Събирането на предварителна информация за нашите сънародници, потърсили реализация в страната на неограничените възможности, се извършва и обобщава от Емил Врежаков – уредник в отдел Нова история.
Проектът “Българи във “Форд” първоначално беше планиран като историческо изследване на регионално ниво, което да проучи и събере сведения за българи, избрали да заживеят и работят зад океана. Получихме писма от различни населени места и с нас се свързаха лица и от други краища на страната. Това определи в хода на работа проучването да обхване цялата страна.
Първите резултати от изследователската работа са вече налице. За това кратко време събраната информация е повече от удовлетворителна. Съществен принос за успешното и силно начало на проекта има медийният партньор “Янтра ДНЕС” и сайтът “Янтра ДНЕС LIVE”.
Областният всекидневник публикува поредица от статии за хора от региона и от други краища на страната и за техните любопитни истории, свързани със заводите “Форд”.
Село Пушево е разположено в полупланинска местност – с малко обработваема земя. През годините след Освобождението на България от турско робство реколтата едва достигала, за да изхрани около една трета от местните жители. Налагало се много хора от селото да се търсят алтернативни начини за препитание, различни от земеделието. В селото си развиват различни занаяти. В околността Пушево става известно като “дюлгерско село”. Много хора ежегодно пътували в Добруджа и Румъния, за да работят там. В периода 1905 – 1907 г. около 125 мъже заминават за САЩ, примамени от желанието да търсят по-добър начин за печалба.
“Първи, около 1902 г., в Америка отива дядо Павле Русинов Рушев.” Това ни разказва неговият внук – Павел Русинов, който е кръстен на своя дядо. Павле заминава на гурбет, оставяйки в България съпругата си с трите им деца – сина им Иван и двете му по-малки сестри. Прекарвайки в Америка цяла година, Павле не е имал големи възможности за работа и не постигнал очакваните желани успехи. Той прекарал в САЩ дълго време, без да може да започне доходоносна работа. Накрая решава сам да прояви инициатива и наема под наем къща и хлебопекарна. Тази идея пожънала успех и той започва да си изкарва прехраната, като приготвял тестени изделия в пекарната, продавал ги, посрещал хората там и им преотдавал стаи за нощувка в къщата, в която живеел.
“Чичо Иван е първото дете в семейството. Дядо го оставя като най-голям да гледа другите деца и да се грижи за дома. Когато станал на 19 години обаче, притиснат от недоимъка, той също решава да замине за Америка.” Иван Русинов не се поколебава да заложи бащината нива, за да си набави нужните средства за дългия път до Щатите. Той тръгва заедно с още четирима мъже от селото. Трябвало е всички заедно да заминат за Свищов, откъдето да се качат на параход, който да ги поведе към далечния Американски континент. Неговите спътници събират пари и откупуват каруца, с която да си прекарат багажа до Велико Търново и от там да хванат влака за Свищов. “Чичо ми, понеже е бил беден, отива пеша до с. Лесичери, от където хваща влака за Свищов. От там тръгват за Америка” – споделя още Павел Русинов. “Като пристига в САЩ, той отишъл право при дядо Павле. А дядо ни не знаел, че чичо е заминал. Той си мислил, че чичо си е в Пушево, както му е заръчал. Дядо като го видял, се зачудил много, погледнал го, попитал го: “Ти какво правиш тука?!” И му хвърлил един здрав бой заради това, че е изоставил семейството в България. След като хубаво го напердашил, дядо си идва в Пушево, за да си гледа децата.” Скоро след това в семейството се раждат още две сестри и едно момче. “Със спечеленото в САЩ дядо, като си дошъл, построява къщата. А пък моят баща се ражда не много време, след като дядо се прибрал от Америка.”
Когато 19-годишният Иван Павлов Русинов отива в САЩ, се записва и постъпва в американско училище. Понеже бил много находчив и ученолюбив, той преминава набързо по два класа за една година и скоро се дипломира. Макар да получил престижно образование, Иван дълго време не успява да си намери работа. Според неговите разкази е било много трудно да започнеш работа, без да имаш човек, който да те препоръча. Иван нямал много познати и не се сещал за никого, който ще може да му помогне. За да се прехранва, той започва да мие чинии в някакъв ресторант. В това заведение собственикът забелязал, че Иван освен трудолюбив е и много начетен и проявява интерес към техническа литература. Един ден той предлага да му окаже съдействие при търсенето на по-подходяща за него работа. “Хваща го и го завежда право в автомобилната фабрика на Хенри Форд. Така този човек му съдейства да започне работа във Ford Motor Company.” – разказва Павел Русинов.
Интересни са подробностите, касаещи личния живот на Иван
“Чичо ми, като поживял там известно време, изпраща писмо на майка си, че иска да се ожени за българка. Той писал и на братовчедка си във Варна, която го свързва с нейна приятелка и двамата започват да си разменят писма.” Братовчедката на Иван му изпратила и снимка. Но вместо на жената, с която искала да го сгоди, тя му изпраща снимка на вече порасналата си сестра, която Иван не могъл да разпознае. “Тази жена, с която се сгодили, без да се виждат, се казвала Прония. Тя заминава за Америка, но не се оженили, защото чичо, като я видял на живо, не я е харесал особено. Само дал пари, за да не се наложи да мизерства и за да може по живо по здраво да се прибере обратно в България. Тя си тръгнала, но не се завръща в България, а решава да остане в САЩ. Започва да работи в кухня, в някакво заведение за хранене. А чичо ми, когато дядо си идва в Пушево, остава на квартира с Петко Косев. Петко, като по-голям, станал негов настойник. Една вечер Петко Косев отива на ресторант и там вижда момичето. Като се прибрал, той посъветвал чичо Иван да не постъпва така с нея. “Момичето е толкова хубаво – казал той – чак от България е дошла при тебе, а ти така да я отпратиш назад! Грях имаш на душата, иди я прибери, тя е учителка по пиано, а сега се е принудила да мие чинии в едно заведение.” По онова време много малко жени у нас са били учителки по пиано и това се е смятало за много престижна професия. Тогава чичо отива и я взема от ресторанта. Оженили се и им се ражда син. Чичо завършил по-късно висше образование и става инженер. В заводите Форд е работил в специализиран отдел. В България си идва два пъти – през 1962 г. и през 1970 г. Винаги разказваше с голямо въодушевление за организацията, хигиената, дисциплината и ефективността на производството в автомобилната компания. И когато ни носеше подаръци или изпращаше пари, винаги ги разпределяше поравно за всички роднини. По душа той беше изключително честен човек!”
В автомобилните заводи в Детройт Иван Русинов работи до пенсионирането си. Там по-късно постъпва на работа и синът му Илия. Любопитен факт е, че в САЩ Иван се увлича по методите на здравословното хранене и гладолечението. Той превежда на български език интересна американска литература по темата и сам се подлага на подобна терапия, като прекарва 40 дни, без да се храни. През това време той е приемал единствено течности – чайове и вода.
Емил Врежаков – уредник в отдел Нова история в РИМ – В. Търново
