Един от хората, направили популярни народните песни и танци далеч зад пределите на България, е хореографът Иван Донков. Той е роден на 20 май 1934 г. в Добромирка, Севлиевско, в многолюдно семейство. В родното му село нямало поминък и баща му бил принуден да търси работа на друго място. През 1935 г. семейството тръгва към равнината и се установява в село Градище, Плевенско.
Трудни били първите месеци за фамилията – без дом, без работа и без средства. Постепенно баща му Дончо става известен и търсен строител в селото и околностите му. Майка му Стоянка работела по чужди ниви и с доходите си помагала за издръжката на семейството. Тя имала хубав глас и пеела по жътва и по седенки автентични, но позабравени песни. От нея Иван наследява любовта към българската народна музика и танци.
Средното си образование Донков завършва в Левски, след което се връща в Градище. Назначен на работа като секретар на читалището, младият и ентусиазиран Иван развива активна творческа дейност. Под негово ръководство се създават театрален състав, хор за народни песни и танцов състав за български народни танци. Името на Иван Донков станало известно в Северна България и започнало да се споменава и в културните среди в София.
Млад, жизнен, всеотдаен, радетел на българското, той бил желан и предпочитан служител навсякъде. Интересни събития в живота му се случват, когато съседните околийски власти се опитват да го привлекат на работа. Между Плевен и Велико Търново имало конкуренция. Село Градище било към Плевенска околия и местните управляващи изисквали Иван Донков да отиде на работа в Плевен, но той предпочитал В. Търново. Уговорките продължили доста дълго време и накрая, през 1960 г., Иван Донков постъпва на работа в Окръжния съвет в Търново, в отдел “Култура”, като методист по танцова самодейност.
Канцеларията и чиновническата служба не го задоволяват и той започва да търси къде в града може да създаде танцов състав. Отначало се насочва към бившата “Копринена фабрика”. Подбира група момичета и започва репетиции. Дейността потръгва и той се замисля да включи и момчета в състава. Спира се на младежите от фабрика “Победа”. Събира ги. Правят няколко репетиции. Резултатите са добри, но няма репетиционна зала. С помощта на властите се осигурява зала в Профсъюзния дом, решава се името на състава да е “Победа”.
По това време танцовото изкуство е под “шапката” на Българска музикална дирекция и никой не се замислял за квалификацията на ръководителите на самодейните танцови състави. За да се коригира този пропуск, се правятт курсове за музикално и танцово изкуство. В курсовете преподават известните български фолклористи Кирил Стефанов, Филип Кутев, Маргарита Дикова, Тодор Джидонев и Кирил Дженев. Иван Донков е един от първите, които ги завършват. Получава отлични препоръки и става правоспособен хореограф. Вече може да разчита и да записва танците, а също и музиката към тях, със сложните и неравноделни тактове.
От този момент тръгва неговият професионален възход. Иван започва усилена работа със състав “Победа” и успехите не закъсняват. Следват изяви в страната и турнета в чужбина, където съставът получава признание за високото си майсторство. Танцовият състав “Победа” представя българския фолклор във Франция, Унгария, Италия, Кипър, Германия и др. В едно свое интервю Донков споделя: “Аплодираха ни по сцените на Европа на най-реномираните фестивали и конкурси. Чрез нас и нашето изкуство узнаваха за България, усещаха голямата душевност на народа ни и самите те пожелаваха да изучават нашите танци”.
През това време продължават да се провеждат курсове за обучение на хореографи, където Иван Донков е привлечен като лектор. Заваляват покани за създаване на фолклорни танцови състави към предприятия и училища. В Търново той е един от създателите и кръстник на детско-юношеския фолклорен ансамбъл “Българче”. Създава танцови състави в МВР, Българско тото, Втора гимназия и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, който най-много се доближава до нивото на “Победа”.
Работи със съставите в окръга. Благодарение на него във всяко село и във всяко читалище има танцов състав или поне хор за народни песни. Подпомага и ансамбъл “Търновче” с постановките и корекция на танците в програмата. Донков е търсен от всеки ръководител на състав в страната, за да види и чуе програмата му и да даде напътствия.
Междувременно завършва висше образование във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” по специалност “История” и получава предложение за преподавател в летния международен семинар по българистика и славянски езици. Приема поканата и лекциите му са посрещнати с голям интерес. По негово настояване в семинара се въвежда и разучаване на български народни танци. Като преподавател в летния семинар, той работи 20 години.
С течение на времето Иван Донков осъзнава, че носителите на оригиналното, автентично народно творчество си отиват от този свят и България ще загуби много, ако цялото това богатство от песни и танци не се запише и съхрани. И той тръгва по села, градове и махали, за да търси, проучва и записва българското народно творчество. Интересува се къде е създаден и откъде е пренесен определен танц, кой е авторът на мелодията му и как той се е развивал във времето. Докато правел проучването, в едно село една баба го запитала: “Добре бе, баби, ти като играеш, какво работиш?”
Към края на изследването му в България пристига Ян Лехвагер – холандец, негов ученик с голям интерес към българския фолклор, ръководител на състав в Холандия с български танци в програмата си. Заедно посещават групи в няколко села и Ян остава очарован от това, което е чул и видял. По-късно, през 1979 г., той издава част от тези материали в Холандия.
Интересът в Европа към българския фолклор нараства и Иван Донков става все по-търсен специалист. Започва обучение и на чуждестранни фолклористи, които след това стават преподаватели по български танци и разпространители на нашето народно творчество. Негови ученици са Ян Лехвагер от Холандия, Ерик Бендекис от САЩ, Ив Моро от Канада, Бианка де Йонг и Еди Тейсън от Холандия, Хилде Вантиит от Белгия, Ясохиро Куросава от Япония.
Името на Иван Донков става популярно в Европа. Той е канен като лектор на организирани курсове за изучаване на български танци в Швейцария, Франция, Германия, Холандия, Италия и Белгия. През 1973 г. е поканен като гост-постановчик в ансамбъла “Славянски” към Ягелонския университет в град Краков, Полша. За впечатляващата си работа той получава грамота и ордена на университета, който се присъжда за изключителни постижения.
Следват покани от европейски градове, където той отива и поставя български народни танци. Работи със съставите на градовете Сараево, Скопие, Амстердам, Утрехт, Сегет, Цюрих, Полтава, Рудар (Сърбия), Карлсруе и други. На един от германските състави прави цяла програма от български танци. Съставът се явявал по фестивали и конкурси и винаги печелел първо място.
При едно от посещенията си в Румъния Донков се среща с банатски българи и остава изненадан колко е съхранено българското у тях отпреди 300 години. Възнамерява да направи проучване на автентичния български фолклор от този край, но по здравословни причини не успява.
Събран е много голям изследователски материал и Иван Донков възнамерява да го издаде. През 1996 г. идват в България неговите белгийски приятели Хилде Вантилен и Берт Бланкуерт и се запознават с материалите и намерението му. Те приветстват идеята и поемат всички разходи по издаването на книгата. Г-н Берт Бланкуерт е отговорен секретар и главен координатор на фондация “Данскант”.
През 1997 г. излиза първото издание на книгата на Иван Донков “Народни хора от великотърновския край”. Заедно с Илиян Николов през 1996 г. създават във Велико Търново фестивала “Стара планина”. Този пълен с енергия човек се замисля какво още може да се направи за културния живот в града. Със съдействието на тогавашния кмет Драгни Драгнев, през есента на 1998 г. организира Международния фолклорен фестивал. Привлича като съорганизатор своя възпитаник инж. Емил Павлов. Начинанието жъне голям успех. Поканени са да участват състави от цяла Европа, Латинска Америка, Азия и Африка и фестивалът бързо се превръща в една от атракциите в града.
През следващата 1999 г. фондация “Международен фолклорен фестивал Велико Търново” прави второ издание на книгата “Народни хора от великотърновския край”. С нея Иван Донков участва в панаира на книгата в София и получава награда “Златен медал”. През 2001 г. организацията “Данскант” я издава на фламандски език. Материали от неговите проучвания има издадени и в САЩ. Две години след белгийското издание книгата му излиза и в Япония.
Иван Донков е награждаван с високи отличия в чужбина. Този неуморим човек в едно от дадените си интервюта споделя: “Нашият народ без песен и хоро не може. Фолклорът е нашето национално богатство, което трябва да съхраним и предадем на деца и внуци”.
През целия си съзнателен живот Иван Донков работи за България, за популяризирането на нашето народно творчество. Той искаше да съхрани и представи това национално богатство на целия свят и осъществи тази своя мечта по един забележителен начин. Напусна ни на 9 септември 2007 г.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)