Самарското знаме на Българското опълчение показват за първи път във В. Търново, а знаковото събитие организира “Янтра ДНЕС”. Копие на националната светиня гостува в старата столица до петък и е част от изложбата “Търново, Освобождението и възкресението на България”, подредена в музей “Възраждане и Учредително събрание”.
До националния празник 3 март на страниците на вестника ще предоставим възможност на водещи историци, интелектуалци и общественици да изразят свободно своето мнение за знаковото историческо събитие.
През Възраждането Търновският край се утвърждава като един от най-значителните български национални центрове. Оттук започва борбата за национално освобождение, културно-просветна самостоятелност и църковна независимост. Из средите на интелигенцията на старопрестолния край излизат едни от най-внушителните фигури на Българското национално възраждане. Натрупала богат опит в годините на националноосвободителните борби, тя се включва дейно и в Руско-турската война 1877-1878 г. Участието ѝ се проявява в няколко насоки – използване на периодиката в полза на освободителната кауза; участие в разузнаването; участие като преводачи; оказване на медицинска помощ; участие в опълчението и участие във Временното руско управление (ВРУ).
На този етап на проучване са уточнени имената на 83 представители на интелигенцията от Търновския край във войната. От тях 34 са учители, 4 – ученици, 15 – лекари, 3 – офицери, 2 – свещеници и 25 – участници в създаването на местни органи на власт и управление по време на Временното руско управление. Средната им възраст е между 31 и 32 г. Това фактически са представители на най-жизненото поколение на нацията, формирало своя мироглед и граждански позиции в годините на националноосвободителните борби. Повечето от тях се включват във войната като разузнавачи и преводачи или като доброволци в редовете на Българското опълчение. Двама – Димитър Хранов от Лясковец и Петър Горбанов от Елена, са назначени в руската армия като чиновници “с особени поръчения”.
От 4-те ученици от Търновския край, двама са преводачи, един е барабанчик и един опълченец. Като преводачи помагат и редакторите Киро Тулешков и Стефан Стамболов, а дългогодишният деец и председател на Търновския революционен комитет Христо Иванов Големия – Книговезеца, се изявява като един от най-дейните разузнавачи.
В сложната предвоенна обстановка усъвършенстването и организирането на руското военно разузнаване на Балканския театър на военните действия се поверява на полковниците от Генералния щаб П. Д. Паренсов и Г. И. Бобриков. Със съдействието на български патриоти те своевременно снабдяват щаба с необходимата информация. От Търновския край техни най-добри разузнавачи са председателят на свищовския революционен комитет Григор Начович и съгражданинът му Никола Славков; от Търново – Стефан Стамболов, Христо Караминков, Никола Живков и Филип Симидов; от Арбанаси – Тома Кърджиев и др. Като най-голям успех в разузнавателната дейност на Тома Кърджиев и Филип Симидов по това време се счита вербуването на неизвестен телеграфист от Русе, който поема задължeнието да изпраща в Букурещ, по специален куриер, преписи от турските телеграми относно движението на войските и изобщо на всички важни разпоредби на турското разузнаване.
На 29.ХI.1876 г. Никола Славков изпраща доклад, в който съобщава за дислокации на войските в противниковия лагер. Той известява, че в Никополската крепост пристигнало подкрепление от 3200 войници, че в Свищов се очаквало прехвърлянето на 3000 души пехотинци, че от сръбско-черногорската граница към Русе се отправя Абдул Керим паша с 9000 войска, авангардът на която вече достигнал крепостта.
Не остава настрана от събитията и духовенството от Търновския край. Един от тримата свещеници, участвали на 6/18 май 1877 г. в церемонията по тържественото освещаване на Самарското знаме в Плоещ – в лагера на Българското опълчение, е свещеник Петър Драганов от с. Дичин, Търновско (участник в Априлското въстание 1876 г., един от малцината, останали живи след деветдневната епична битка в Дряновския манастир). Той извършва богослужението по тържественото му освещаване в съслужие с архимандрит Амфилохий Михайлов от Сливен. С честта да получи знамето е удостоена Трета опълченска дружина, командвана от полковник П. П. Калитин, и тя става “знаменна”.
При предвижването на Предния отряд на ген. Гурко ценна помощ на руското разузнаване оказват Петко и Петър Горбанови от Елена; Димитър Венков, Георги Живков и Петко Р. Славейков от Търново; Георги Бошнаков и Иван Зринов от Г. Оряховица; Петър Оджаков, Цани Гинчев, Недьо Жеков, Димо Хранов, Коста Коев, Петър Кьорчев, Марин Цонзаров от Лясковец; лекарите д-р Д. Моллов от Елена, д-р С. Мирков от Беброво и др. Те улесняват движението на руските войски, като събират сведения за разположението и числеността на турската армия. Особено ценни били сведенията на П. Р. Славейков. На 11 август 1877 г. той изпраща на руското командване писмено предположение за разположението на войските на Сюлейман паша, а така също и сведения за някои проходи. Три дни след падането на Плевен, Славейков представя (на 13.ХII.1877 г.) в Главната квартира на руската армия в Бохот своите скици – карти на проходите на Балкана с мото: “Балканът отвред може да се мине!”. От средата на декември той е командирован в щаба на ген. Скобелев, като завеждащ службата за събиране на сведения за страната и неприятеля. Въз основа на изработения от него доклад за Химитлийския проход и за възможността за използването на трите пътеки през прохода, е разработен планът за преминаването през него.
Жителите на с. Плаково – Търновско, разказват гордо, че техният съселянин – старецът хаджи Стоян, посочил на войските на Гурко неизвестен за турците път през Хаинкьой, който бил познат само на балканджиите. Като старши преводач в щаба на ген. Гурко работи Димитър Хранов от Лясковец. Той го придружава през це-лия военен поход при двукратното преминаване на Балкана и стига с него до Цариград.
Твърде интересна е издирената информация и за 15-те лекари от Търновския край, взели участие във войната. Седем от тях са от Търново, пет от Свищов, двама от Елена и един от село Беброво – Еленско. Половината са получили медицинското си образование в Русия, а останалите във Франция, Румъния, Сърбия и Чехия. Всички, без изключение, владеели по два и повече чужди езика.
От 23.I.1877 г. д-р Константин Бонев е назначен в полевото медицинско управление на руската действаща армия. Командирован e в Кишинев в разпореждане на генерал-майор Столетов по набирането и приемането на български доброволци в Опълчението. През месец април 1877 г. е назначен за лекар в Българското опълчение и на тази длъжност остава до края на войната. През април 1878 г. става главен лекар на Българската земска войска. Като доброволец в първия набор на опълчението се записва на 10.IV.1877 г. и д-р Сава Милков Мирков от с. Беброво, Еленско. Той взема активно участие в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, като началник на превързочен пункт в отряда на ген. Н. Г. Скобелев. Като дружинни лекари в румънската армия работят д-р Георги Сарафов и доктор Паскал Бисеров от Търново. Когато се обявява войната, д-р Пантелей Минчевич Чович от Търново служел вече 20-та година като военен лекар в турската армия. Въпреки постигнатото служебно благополучие – присвоено му било званието полковник, щом узнава, че войната е обявена, той веднага напуска турския флот и преминава в руската армия. В началния етап на война д-р Яков Димитриев Петкович от Свищов е лекар към Главната квартира на руската действаща армия. Участва в организацията и оказването на медицинска помощ за ранените и болни опълченци в лазаретите при Свищов, Плевен, Стара Загора и Ямбол до самото примирие. Полага големи усилия за спиране на избухналата тифусна епидемия сред частите. Като военен лекар в руските войски в Кавказ отдава своя дан във войната и д-р Лука Иванович Кириакидзе, също от Свищов. Във военновременна болница № 50 като медицинска сестра работи учителката Вела Живкова (по-късно по мъж Благоева) от Търново, а свищовската учителка Варвара се грижи за ранените при десанта на р. Дунав. В Търновската военновременна болница като медицинска сестра работи изявената общественичка Кириаки Панайодова.
Тянка МИНЧЕВА
