Икона на св. Филотея Търновска украси църквата “Св. Успение Богородично” в кв. “Асенов” във В. Търново след повече от век отсъствие на лика на светицата в храма. Така на предстоящия днес празник Голяма Богородица всеки посетител ще има възможността да измоли помощ и подкрепа от св. Филотея, чиито мощи са съхранявани на това място повече от 200 години, а сега се намират в румънския град и стара влашка столица Куртия де Арджеш. Иконата е поставена до входа на храма и до голямото стенописно изображение Успение на Пресвета Богородица, посочи Евгени Коев, който благодари на всички, помогнали за осъществяването на това дело и пожела светъл празник на великотърновци и гостите на старата столица.
“Иконата е дарение от мен. В направата ѝ участва Петър Стефанов, при поставянето помогнаха Александър Йорданов и Николай Атанасов. Всичко се случи с благословията на отец Иван, който е предстоятел на храма. Идеята се зароди още в края на миналата година, когато в тази църква осветихме друга икона на св. Филотея, нарисувана от Албена Момчилова, и я дарих на Катедралната църква в Охрид”, разказа Коев. Той припомни, че мощите на светицата се пазят в “Св. Успение Богородично” в Търново до откупуването и пренасянето им във Видин от принц Константин, наследник на Иван Страцимир. Тогава той идва в столицата заедно с видинския митрополит и взема тях и мощите на св. Петка, за да закрилят града, който за кратко остава като последната българска средновековна престолнина. Коев посочи, че иконографията е оригинална, не е копирана от стари икони и на нея освен ликът на светицата може да се видят църквите в Търново и Куртия де Арджеш, за да се подчертае връзката между тях.
“Трябва да пазим паметта си и старините търновски, защото това е най-голямото ни богатство”, каза Коев и подчерта, че храмът “Св. Успение Богородично” е едно от светите места на града.
Преподобна Филотея се родила във византийския гр. Поливот (южна Тракия) и била плод на продължителните молитви на своите бездетни родители. Получила добро образование и достигнала пълнолетие, тя била омъжена против волята си, но успяла да склони съпруга си да живеят целомъдрено. След смъртта на мъжа си се заселила на остров, където си построила килия и се подвизавала сама в пост, непрестанна молитва, всенощни бдения, сълзи и безмълвие. Затова Бог ѝ дарувал благодатта на чудотворната молитва и мъдростта да поучава, а при нея дохождали духовни лица и много народ да чуят нейните благочестиви съвети и да получат изцеление по молитвите ѝ. От прекомерното въздържание тя съвсем отслабнала, предвидила своята смърт и си отишла от този свят, но светите ѝ мощи се оказали нетленни и извършвали множество чудеса. В началото на 13 век те били тържествено пренесени от Поливот в Търново през времето на българския цар Калоян, където останали около 2 века. След падането на България под османско иго през 1393 г. ги взели сърбите, а от тях – румънците. Житието на св. Филотея, което е запазено досега, е съставено от св. Патриарх Евтимий Търновски, а пренасянето на мощите ѝ от Търново във Видин описал съвременникът му – видинският митрополит Йоасаф, посочват от Светия синод.
Църквата “Успение Богородично” се намира на мястото на средновековния манастир “Успение Богородично”, в който цар Калоян полага мощите на св. Филотея, живяла през 9 век. В него през 14 век цар Иван Александър изпраща първата си жена Теодора, където тя против волята си става монахиня. Същото се случва и с втората му съпруга – еврейката Сара-Теодора, която прекарва остатъка от живота си там. Днешната църква е построена през 1923 г. по инициатива на ктитора Христо Енев, с доброволен труд и средства на местното население, а в последните години поддържането на храма става благодарение на свещеника Иван Пенков и много дарители, чиито имена са изписани на мраморна плоча при входа на храма.
В храма “Св. Успение Богородично” се намират две стари, 200-годишни икони – на св. Георги и св. Мина, на св. Петка от 1854 г. и на св. Богородица с гръцки надпис и сребърен обков, обявена за чудотворна. В църквата се съхранява много стара утвар, включваща сребърни кандила от 1796 г. и 1818 г., петохлебие от 1828 г. и кутия за сухо причастие от 1836 г.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив