На 24 май арт семейството ще отбележи своята златна сватба
– Какво усетихте при първата си среща?
Христо: С Иваничка сме състуденти, бяхме в един курс. Навремето имаше бригади по селата, пращаха ни да събираме реколтата. Нашият курс още не се познавахме много, но ни качиха на един открит камион, колега извади кутия с цигари и започна да черпи наред. Направи ми впечатление, че всички момичета запалиха цигари. Аз съм върл противник на тютюнопушенето и си казах: “Христо, тук няма жена за теб!” Оказа се, че тя не пуши, но тогава си е позволила да запали цигара.
Първата година много се разсейвах, но усетих, че Ваня е жената, с която мога да споделям всичко. Дори ѝ разказвах някой свои похождения, но виждах, че това по някакъв начин я притеснява. При нея чувствата се проявиха по-рано, защото усещах и някаква ревност.
Иваничка: Бяхме в един випуск в университета. Той ме имаше за своята по-малка сестричка. Доверяваше ми се за разни трепети на сърцето си, но мина известно време и усетих, че той ме вълнува като мъж. Усетих, че съм пораснала, защото сърцето ми започваше да бие по-силно, когато го видя в ателието. Търсех с поглед усмивката му. Христо е голям танцьор, възхищавах му се. На един студентски празник станахме близки.
– Какво е любовта?
Хр.: Тя е най-святото, божествено чувство. Любовта е двигател, вдъхновение. Тя е непрекъснато доказване пред човека, когото обичаш. Тази година, на 24 май, ще празнуваме златна сватба, ако я нямаше любовта, едва ли щяхме да успеем да бъдем 50 години заедно.
Ив.: Любовта е доверие, хармония. Важно е мъжът и жената да гледат в една посока. В семейството всеки трябва да си знае задълженията. Взаимната свобода ни прави задължени един към друг. Не сме се следили, не сме си правили сцени.
– Как бихте описали брака?
Хр.: Той е търпение, компромиси, необходимост от другия .
В брака любовта получава малко по-други измерения. Тя се превръща в ежедневие, навик, привикване. Жената, в която си влюбен, е постоянно с теб, ти не чувстваш липсата ѝ.
Ив.: Годините заедно минаха ужасно бързо. Правили сме и компромиси, защото без тях хармонията е трудна. Аз го оставям да си прави картините, да си чете книгите, ако му кажа да свърши нещо, го прави, но, общо взето, жената е в основата на едно семейство и възпитанието на детето.
– С какво са свързани компромисите, които правите?
Хр.: Обикновено компромисите и конфликтите до голяма степен се дължат на материалните неща. Те се появяват, когато мъжът не може да осигури достатъчно средства за семейството си. Тогава любовта е подложена на най-големи изпитания.
Ив.: Единият трябва да бъде жертва (смее се). Христо все ми казва, че и той, и аз имаме по 24 часа в денонощието. Но
той 12 часа може
само да рисува,
докато аз не мога да отделя толкова много време, защото имам и домашни задължения.
– Как се отнасяте към изневярата?
Хр.: Мъжете, за голямо съжаление, сякаш са по-склонни да изневеряват. Изневярата на жената се изживява по-болезнено, защото тя го прави, когато има чувства, докато при мъжете е повече физическа потребност.
Ив.: Не мога да преценя какво е. Според някой тя е духовен акт, според други физически. За мен е важно да няма духовна изневяра. Жената изневерява, когато мъжът спре да ѝ обръща внимание. Тогава тя търси други пътища, за да се чувства ценена и уважавана.
– Кога се появява ревността ?
Хр.: При нас, мъжете, сякаш повече присъства собственическото усещане за жената до него, затова мъжката ревност е по-страшна. Понякога тя може да стигне до крайности. Всъщност и в Библията е записано, че жената трябва да се подчинява на мъжа (смее се).
Ив.: Ревността не я познавам. Мога да бъда обидена, но никога не съм ревнувала. Ревността е болестно състояние. Не мога да си представя да искаш сметка на другия, да го разпитваш къде е бил.
– Какво те ядосва в другия?
Хр.: Не, тя не може да ме ядоса, но някой неща ме дразнят. Не мога да си обясня как може да губи толкова много време, говорейки по телефона с приятелки. Има една, с която всеки ден говорят по един час. Трудно ми е да разбера какво толкова имат да си кажат, като вчера пак са говорили толкова.
Ив.: А-а, много работи, но аз ги приемам, защото с годините съм му свикнала. Той като стане и започва да мисли за четките и боите, не мисли за нищо друго.
– А с какво те усмихва другия?
Хр.: Усмихва ме това, че се е съхранила. Печатът на годините сякаш я отминава, а тя е вече на 72. Тя се съхрани като душевност и външност, което ме прави щастлив.
Ив.: Христо продължава да ме усмихва с това, че много неща не са му понятни. Той не знае колко струва един хляб в магазина. Ако започне да готви, слага подправки в яденето, които не са подходящи за него. Когато рисува, иска моето мнение, но си прави това, което знае. За 50 години не е престанал да ме усмихва.
– Какво би бил животът ти без твоя партньор?
Хр.: Не мога да си представя живота ми с друга жена.
За мен Ваня
е жената,
която е определена за мен.
Ив.: Мислила съм си по този въпрос, но съм убедена, че не бих могла да намеря друг човек, с който да живея толкова хармонично.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
