Българското общество само да избере коя дата да бъде приета за национален празник, а не да им бъде наложен като такъв, призовават историци. Около тази идея се обединяват проф. Милко Палангурски, проф. Петко Петков и проф. Пламен Павлов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Те са категорични, че е крайно време да се внесе яснота относно българския празничен календар, който е част от националната ни идентичност. Според тримата историци държавните празници следва да бъдат равнопоставени и след определен период от 5 или 10 г. да се направи оценка кой от тях се възприема присърце от хората и отразява българското величие и самочувствие. Сред учените една от идеите е да се потърси такава дата между 24 май и 22 септември. Другата идея е за национален празник да бъде определен 24 май или 16 април, когато е приета Търновската конституция, полагаща основите на държавността.
Темата ще бъде дискутирана по време на конференцията „Националният празничен календар на българите – минало, настояще, бъдеще“, която се открива на 21 октомври във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ във В. Търново. Тя е организирана от Историческия факултет на висшето училище, а във форума ще вземат участие преподаватели от ВТУ, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Института за исторически изследвания към БАН и др. Целта е след конференцията да се излезе с предложение, което да бъде изпратено до Президентството и Народното събрание.
„Тази дискусия ще бъде олицетворение на академичната мисъл на всички основни звена и разбира се на личното мнение на най-добрите специалисти по история. С нея ще се опитаме да внесем яснота как, защо и по какъв начин трябва да се празнуват националните ни празнични дни“, заяви проф. Милко Палангурски. Според историка трябва да се реши кой празничен ден би могъл да се смята за национален и да обединява и кара повече българи да се чувстват съпричастни към него. „Няма какво да се лъжем, на този етап част от празниците по-скоро разединяват, отколкото обединяват българския народ“, посочи проф. Палангурски. Според него отбелязването на националния празник е и дипломатически въпрос, тъй като
всички делегирани чужди представители се явяват пред държавната власт в знак на почит и уважение.
Проф. Петко Петков, който от години се занимава с темата, подчерта липсата на система за официалните празници. Според него досега е липсвало желание у политиците и държавниците за поставянето на този въпрос на дневен ред. Той посочи, че в момента в празничния календар липсва цялото средновековно величие на България.
„Държава, която претендира за древно величие и цивилизационни приноси, си позволява да има два календара. Дори само, защото не е отменен Григорианският календар, въведен през 1916 г. и повечето паметни дни и официални празници се отбелязват по него“, коментира проф. Петко Петков. Той уточни, че националният празник в България съществува от 32 г. В периода от 1879 г. до 1990 г. такъв не е имало, а са отбелязвани само официални празници. Това става с указ на президента Петър Младенов, с който 3 март е обявен за национален празник като „Ден на Освобождението на България от османско иго“.
Проф. Петков посочи още, че е крайно време цялата страна да приеме 18 февруари като дата за кончината на Левски, за да няма „упражнения по инат“ и административната столица София да почита този ден на 19 февруари.
От своя страна проф. Пламен Павлов посочи, че от 2 г. съществуват неопровержими документи, според които Васил Левски е роден през 1840 г. Това се доказва от официален турски регистър за данъчното състояние на населението, в който е записано, че през 1844 г. Иван Кунчев – бащата на Левски, има син Васил, който е на 4 години, обясни проф. Павлов, който е и председател на Фондация „Васил Левски“.
Тримата историци обясниха още, че предлагат празниците и знаковите събития да се отбелязват по нов стил, а само Съединението и Денят на Независимостта да се празнуват по стар стил.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ
