Хиляди миряни от страната и чужбина се стекоха в арбанашкия манастир “Свето Успение Богородично”, за да отбележат на 15 август големия християнски празник Голяма Богородица. Млади и стари, болни и здрави, цели семейства чакаха търпеливо на дългата опашка, за да стигнат до чудотворната икона на св. Богородица Троеручица и да я целунат, защото се смята, че тя притежава свръхестествена сила и помага при изцеряването на различни болести.
Сред многото вярващи, дошли в храма на Голяма Богородица, беше и градоначалникът на старата столица Даниел Панов, който, заедно с кмета на Арбанаси Тошо Кръстев, също чака близо час, за да се докосне до светинята.
“Празника го помня още от моето детство. На този ден винаги сме посрещали гости. Още в навечерието на 15 август в манастира идват миряни от цяла България, които остават тук да преспят и се молят, тъй като силата на чудотворната икона на Светата майка Богородица е чудодейна. Тя помага на хора в нужда и дори има легенда, която повечето от тях знаят. Като християни, ние трябва да се опитаме да бъдем по-добри, да помагаме на хората в нужда и в това злободневие да има повече смирение“, каза Панов, който пожела здраве и благоденствие на всички.
“Днес е празника на селото и храмов празник на манастира. Заедно празнуват и православните, и католиците. Виждате колко хора са дошли да получат помощ и да се помолят за здраве, въпреки че е работен ден“, коментира Тошо Кръстев.
През последните 5 години, откакто са се родили техните близначки, семейство Яневи от В. Търново на този ден редовно посещава манастира. Тъй като имат Мария, те също така празнуват нейния имен ден, а вкъщи готвят и курбан за здраве на всички близки.
Обикновено на празника се приготвя рибен курбан, но той може и да е месен, най-често агнешки. Меси се питка за света Богородица, правят се сладкиши, носят се вино, олио, брашно и сол, които се освещават и после се готви с тях. Нарича се за здраве на семейството, на близките и се пожелава всичко хубаво, което човек може да поиска за себе си и своите близки. След водосвета, хората си вземат и светена вода, с нея преръсват дома, близките, измиват лицата си, разказва жителката на Арбанаси Юлия Личева, която смята, че това е ден за смирение, за почит и размисъл. Тя за поредна година със своя приятелка беше приготвила курбан за здраве, който раздаваше на всички с удоволствие.
„Ние живеем тук. Това е нашия храм, нашия празник и нашата Майка. Винаги молим за защита и подкрепа, както в добри, така и в трудни времена. Благодарим й за това, което е било досега и за закрилата, която сме имали. Сега се молим и за мир“, сподели Юлия, която излъчваше смирение, благост и доброта.
В Арбанаси бяха дошли и две възрастни дами от Кардам, област Добрич, които пренощували в манастира. Едната от тях сподели, че още от дете ходи на църква. Тя идваше за първи път, а другата – за пореден, като бяха посетили и близкия манастир „Св. Никола“.
15 август е голям празник за Арбанаси. Навремето във всяка една махала имало църква, а енорийският храм бил “Св. Димитър”. При земетресението през 1913 г. той е разрушен и тогава местните жители решават съборът на селото да бъде в манастира “Свето Успение Богородично”. От тогава в него започват да идват много българи от близо и далеч, за да измолят здраве и благоденствие за себе си и близките си от чудотворната икона на св. Богородица Троеручица.
Самият манастир най-вероятно е бил част от крепостта “Каменец”, на която владетел бил Иванко. След падането на Царевец и завладяването на българските земи от османците, светата обител била подложена на многократно опожаряване и разрушаване. Заради непрекъснатите набези на кърджалиите, монаси заровили под земята, в близост до църквата на манастира, икона на света Богородица, която всички смятали за чудотворна. Тя била обкована цялата в сребро и я наричали св. Богородица Троеручица, тъй като Божията майка била изобразена с три ръце. Манастирът бил разрушен, а мястото превърнато в селско пасище. След около 100 г. едно овчарче пасяло стадото си там и дочуло плач, който идвал изпод земята. След като плачът не престанал, пастирчето се уплашило и извикало господаря си. Двамата изумени открили плачещата икона. От тогава тя носи името “плачеща”, защото Божията майка дълго време лежала скрита под развалините. От този момент започва и възстановяването на манастира.
Днес чудотворната икона се пази в специален иконостас в помещението след притвора на църквата, а на 15 август се изнася навън, за да може стотиците вярващи да се докоснат до нея.

Николай ВЕНКОВ
сн. авторът