Бродирането е като мания, а посветиш ли се веднъж на това хоби, няма начин да не станеш зависим от него. Повечето хора се отказват още в началото, веднага след като се сблъскат с жестоката истина, че да шиеш е далеч по-трудно, отколкото да гледаш как го прави баба ти. Свикнеш ли обаче с факта, че хубавите неща стават бавно, няма начин да не се пристрастиш. Вещите в занаята споделят, че философията на бродирането се крие в търпението и постоянството. И в излишното свободно време, разбира се. Но за сметка на това гобленарството е сред малкото ефикасни лекарства да се справим със стреса, като помага с лекота да загърбим ежедневните проблеми.
Повече от 30 години практикува хобито си Иванка Христова от Велико Търново, която по професия e машинен инженер. “Сега съм без работа и намирам спасение единствено в шиенето, интернет и книгите. Вкъщи вече нямам място къде да слагам бродериите си, а повечето останаха и без рамки. Затова започнах да ги подарявам. Но това е необятна материя, която ми носи удоволствие. Събрала съм поне 100 GB схеми. Като се ровя в интернет, откривам все нови и нови неща, които ми харесват, и трупам в архива си. Живяла съм в Русия, затова руският ми е като втори матерен. Това ми помага да ползвам без проблем и руските форуми за ръкоделия, които са много по-добри от нашите. Там предлагат модели за гоблени, които са много по-различни от нашите в момента – с бисери, с ленти, с пачуърки”, споделя запалената гобленарка.
Ваня участва в изложбата с картината на Владимир Димитров – Майстора “Момичета сред ябълки”. “Докато го шиех, през цялото време изпитвах умиление и спокойствие. Сега, като го погледна, се чувствам безкрайно удовлетворена, сякаш душата ми грейва. Но най-хубавото е, че за нас шиенето не е само хоби, а и начин за общуване. През 2011 г. направихме национална среща на гобленарите в Търново, на която дойдоха над 120 души. Аз се занимавах с направата на плаката, баджовете и други организационни проблеми. Интересно е, че при нас няма бариери, веднага намираме общ език и започваме да си говорим на ти. Аз имам приятелки в Аржентина, в Белорус, в Русия, с които мога да споделя всичко, защото знам, че те отдавна са надраснали сивото ежедневие.”
Иванка Христова и стоматоложката д-р Цветомилка Василева са сред доайените на търновските гобленарки. Заедно са участвали в редица конкурси и за тяхна изненада дори спечелили първите места. Д-р Василева показва в изложбата копия върху плат на стенописите на Калоян и Десислава от Боянската църква, които е избрала да сложи в обща рамка. Моделите са разработка на г-жа Росица Бакалова, шила съм по около 20 дена всеки от гоблените, признава тя.
На хобито си стоматоложката посвещава всяка свободна минута. Тя се запалила по бродирането преди 17 години от своята майка, а страстта си към шиенето вече е успяла да предаде на дъщеря си и снаха си. Като гледах майка ми, си мислех, че това е пипкаво хоби, защото шиеш много и с усилия се появява нещо наяве, но се оказа, че не е така, споделя д-р Василева. Сега съм направо зависима от иглата, доставя ми удоволствие, удовлетворение, страст. И като при всичко, към което сме зависими, понякога дори ми вреди. Но това е вътрешна потребност, която не всеки човек има. Стоматоложката не крие радостта си, че напоследък по гобленарството се палят все повече млади жени. Допреди 20 години не си помагахме, а намирането на модели беше изключително трудно. Имахме информация само за вилеровите гоблени, продаваха се и едни сръбски щампи, които тогава бяха сравнително добри. А сега интернет ти дава такава богата информация. Оказва се, че по цял свят жените бродират, а чрез мрежата напълно безплатно можеш да черпиш идеи. Според д-р Василева в гобленарството няма изкуство. Това е прост, папагалски, изпълнителски труд, обяснява тя. Казано е, че този знак трябва да го направиш в даден цвят и със съответния бод, и ти го изпълняваш. Изкуство е работата на дизайнера, който е направил схемата за съответния гоблен.
Запалените гобленарки от форума във Велико Търново се събират веднъж. По време на сбирките те обсъждат новите тенденции в ръкоделията и си обменят полезна информация. Противно на очакванията с годините изкуството не се изражда, а се развива, защото трябва да отговаря на изискванията на времето. Гоблените на бъдещето следват минималистичните тенденции на световното изкуство. Те са също абстрактни и с малко цветове. Скъпите репродукции от вилеровите гоблени например вече са демоде. Сега се играе с цвета на панамата, големината, от там и с вида на бодовете, обясняват майсторките.

Росица Бакалова претворява красотите на България в гоблени

Шепотът на историята, красотата на българския бит и неповторимостта на народната природа е претворила в своите гоблени Росица Бакалова. Тя е автор на колекцията от 25 портрета на български владетели. Уникалната сбирка е създадена в чест на новото хилядолетие като поздрав и духовно послание към всички българи. На своите шедьоври от поредицата “Български владетели през вековете” майсторката е работила в продължение на две години. За ушиването им е използвала 14 км конци, а с ръцете си е направила 840 хиляди бода.
“Гордея се, че съм българка и мечтата ми е да предам това чувство на всеки, докоснал се до моето творчество. Родолюбието е водещо в моята работа и затова създавам гоблени изключително на българска тематика”, признава Росица Бакалова. Създателката на “Български гоблен” гостува във Велико Търново за изложбата “Исторически забележителности и паметници на България”.
Дизайнерката е родом от китното търновско село Русаля, а малцина знаят, че е внучка на комита от Дряновската епопея. Завършила е полувисше образование в Медицински институт за здравни кадри и висше – педагогика. В продължение на 10 г. е работила като медицинска сестра в “Пирогов”, а сега е преподавател в Медицинския колеж в София. “От съвсем млада шия гоблени. Тогава в България имаше най-вече вилерови модели, които идваха най-вече от Германия. Върху тях бяха показани техните красиви пейзажи, икони и старини. Тогава за първи път се замислих защо и ние да не претворим България в гоблени. Така постепенно започнах да мисля в тази посока, много вилерови гоблени уших, но накрая стигнах до идеята как да се получи. Моят съпруг със своята инженерна мисъл също много ми помогна”, разказа майсторката.
“Ние не можем да си купим картини на великите майстори, защото са много скъпи, но пък можем да си избродираме гоблен – картина. Докато шие, човек влага много от себе си, а после се гордее, че има в дома си произведение на Владимир Димитров – Майстора, на Мърквичка или на Румен Статков. Освен това, докато шие, човек се отпуска и забравя за всички останали тревоги”, споделя г-жа Бакалова. Според нея българката е невероятно сръчна жена, но не умее да цени възможностите си. В чужбина всеки се прекланя пред ръчното творчество, а при нас всяка жена може да шие.
Софийската дизайнерка е автор на повече от 300 модела за гоблени, които тя собственоръчно е ушила. Нейно дело са “Момиче сред ябълки”, “Жътвар” и “Пластене на сено” по Владимир Димитров – Майстора, “Българската мадона” по Васил Стоилов, “Нашенец с лула” и “Лъжлив Съби” по Чудомир, “Ръченицата” по Мърквичка. В колекцията й са представени авторски модели на натюрморти, пейзажи, гоблени на български църкви и манастири. В каталозите й са събрани модели на народни носии от различни етнографски райони на страната, портрети на известни българи, както и Вечният календар на прабългарите и гербът на България.
През последните 12 години Росица Бакалова представя своите картини от конци в десетки градове на страната, в Лондон, Будапеща, Дебрецен, Букурещ и в много руски градове. Гоблените на българката са пръснати по целия свят. “Невени в менче” например президентът на България Георги Първанов е подарил на белгийската кралица.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ