Въпросът с прошката е един от най-важните, който стои пред съвременния човек

Историята на Георги Жеков за едни може да се стори странна, други ще открият в нея част от собствените си преживявания. Преди пет години младият мъж преживява тежък инцидент, който му помага да открие истинското си аз.
В един момент всеки един от нас осъзнава, че живее в индивидуална собствена реалност и всички сме тук, на земята, за да се докосваме и да споделяме определени знания за това до къде сме стигнали. Докосването може да трае само миг или години, в които се сливаме и обменяме някакви знания. Това е синхрон, който вселената ни поднася, за да можем да приемаме един от друг нещо ценно, което да ни помогне да продължим по пътя си нагоре в еволюционното си развитие.
Ние получаваме опит най-вече от срещите си и взаимодействието с хората около нас и срещу нас, разкрива Георги Жеков.
По истинския път към другата реалност Жоро започнал да върви десетина дни преди инцидента, който се явява като вододел в живота му. До тогава той нямал представа що е енергия. Бил буен и неспокоен човек, който винаги бил на ръба. Занимавал се е с различни екстремни спортове – парашутизъм, колоездене, планинско колоездене, спортно катерене. При всички тези занимания не спирали да го вълнуват мислите – кой е той, каква е целта на съществуването ни и защо сме тук. Разказва, че когато бил готов за отговорите на тези въпроси, те дошли сами.
За да ги открие, животът го отвел в Съединените щати. Като много млади хора Жоро отишъл там, за да търси късмета си. Живял на много места – в Уисконсин, Чикаго и Лас Вегас. Последните години бил тираджия, имал собствен камион, с който си изкарвал прехраната.
Инцидентът станал в края на 2008 г. “Самият случай беше балансиращ елемент, защото аз бях започнал да губя връзка с физическата реалност, тази, в която се намираме ние, хората.
Пътувах с приятели и вече бях започнал да губя представа за себе си, за това къде се намирам и какво се случва, бях изгубил пълна представа за времето, защото преди това бях осъзнал, че то не съществува и е само и единствено едно измислено понятие от нас, хората. Когато го осъзнаем, имаме възможност да контролираме този времеви поток, такъв, какъвто сме го създали в нашето съзнание. Пътувайки по една от магистралите до Чикаго, в един момент почувствах нужда да сляза от колата. Нещо ме накара да пресека и тогава ме блъсна колата”, спомня си младият мъж.
Всичко, което усетил, било напълно осъзнато преживяване. “Усетих удара, след това вече бях извън тялото си и наблюдавах какво се случва долу – виждах приятелите ми, с които пътувах. Бяха се събрали около тялото ми – някой викаха, други плачеха.
След това напуснах света такъв, какъвто го познаваме, и пребивавах за около един час физическо време в нещо, което никога не бих могъл да опиша с думи. Нямаш тяло, не усещаш нищо, защото нямаш сетивата да го направиш”, разкрива авторът на “Другата реалност”. Имал е усещането, че е бил в този друг свят само няколко мига. Време, което му е било достатъчно, за да осъзнае какво е извън формата, която е приел тук, на земята. Обяснява, че усетил нещо като всмукване в друга реалност, след което нещо много мощно го върнало обратно тук. Тогава преминал през тунел по стените, на който имало малки епизоди от досегашното му съществуване. След това отворил очите в линейката на път за болницата, където бил опериран по-късно. Липсвала му част от дясната половина на черепа, която била заменена с титаниева пластина, която носи и до днес.
По време на целия този преход Георги усещал около себе си нещо като водачи. Те били около него десетина дни преди и около месец след инцидента. Напътствали го и му помогнали да овладее силната енергия, която е течала в него. Случвали му се странни неща в този период – времето се е променяло от минус 15 до плюс 15 градуса. Жоро казва, че успявал да го промени само с помощта на собствените си мисли. Другото – само за един месец операцията на главата му зараснала. Десетина дена, след като излязъл от болницата, вече карал колело по 40-50 км на ден и много активно спортувал, защото не знаел накъде да насочи енергията си.
“Първият въпрос, който си зададох след инцидента, е – защо се върнах. Това сливане с цялото е толкова неописуемо блажено, че от там нататък губиш желание да бъдеш в каквато и да е друга форма”, разказва мъжът.
Другата реалност е много и различна за всеки един от нас “Аз лично съм убеден, че давам едно осъзнато знаниe, тъй като то е минало през личния ми опит. В книгата съм описал както личните си преживявания, така и практики, които помагат на хората да бъдат по-осъзнати, да бъдат в настоящия момент, защото това е единственото нещо, което имаме. Искам да помогна на хората да започнат да работят със себе си. Първата крачка е да започнат да се обичат. Започвайки с това, можем след това и да обичаме другите. Мнозина си мислят, че имаме нуждата от външен източник, който да ни накара да обичаме, а всъщност любовта няма как да я вземем от някъде, ако не я носим в себе си. Тя е винаги единствено и само в нас. Ние сме любов в нашата същност”, разкрива Жоро. С различни техники и визуализации той помага на хората да се докоснат до тази вътрешна частица в самите тях, която е любов.
Пътят към истинската любов за съвременния човек понякога може да е дълъг. На първо място е осъзнаването, че трябва да се обърнем навътре в нас, а не навън. След това идва ред на изчистването на негативните емоции, които искаме или не, се натрупват в нас всеки ден.
“Въпросът с прошката е един от най-важните, който стои пред съвременния човек – да прости на себе си и на хората, които са част от неговия живот. Мнозина казват, че няма смисъл те да прощават, защото само Господ да съди и да прощава. Това е бягане от отговорност и грешно, защото божията искра е във всеки един от нас”, не спира да реди думите авторът.
Според Георги всеки един от нас е най-добър в една определена област, в която няма друг, който да е по-уникален от него, затова не бива да се опитваме да приличаме на когото и да било.
“Моята мечта е човек да се докосне до собственото си съзнание и да направи първата крачка навътре в себе си. Много хора живеят с чуждата енергия. Това се случва постоянно. А е важно да намерим себе си и когато го направим, имаме толкова много да дадем на света и на хората, че един живот не ни стига, за да го направим”, споделя синеокият мъж.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив