Кампания, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България, подготвя вестник “Янтра ДНЕС”. С поредица от инициативи под наслов “Търново, Освобождението и Възкресението на България”, които организира областният всекидневник, старата столица ще се присъедини към националните чествания от Руско-турската освободителна война и възстановяването на българската държавност. Екипът на вестника разработи програмата с участието на великотърновската общественост. Вестникът организира изложби, конкурси за ученици и студенти, младежка научна сесия, представяния на книги и др.
До националния празник 3 март на страниците на вестника ще предоставим възможност на водещи историци, интелектуалци и общественици да изразят свободно своето мнение за знаковото историческо събитие.
Във вековната история на България особено ярко се открояват героичните дни на 1877-1878 година, когато руските войски и българските опълченци с кръвта си са извоювали свободата на българския народ. Днес, в навечерието на 140-годишнината от този подвиг, наш дълг е по достоен начин да почетем събитията, които позволиха на Отечеството ни да възкръсне.
Александър Фок е роден през 1843 г. в Русия. Завършва Константиновското военно училище. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. той е командир на Втора стрелкова рота от 33-и пехотен Волински полк. Капитан Фок е онзи руски офицер, който първи стъпва на свищовския бряг.
Паметните събития при форсирането на река Дунав “оживяват” в “Лични възпоменания на генерал Фок, един от първите участници в преминаването тогава на Дунава”. Спомените са написани през 1923 г. по случай 46-годишнината от Освобождението на Свищов и са отпечатани в печатницата на Вл. П. Янакиев. Ето как е описан първият бой между руси и турци: “…моята рота стъпи първа на българския бряг, изтика от караулната и воденицата турците и очисти от тях устието на р. Текирдере, след което слизанието от понтоните ставаше редовно.” За този подвиг Фок става първият кавалер на руския орден за храброст “Св. Георги” четвърта степен.
“Цяла Европа била убедена, че за да се извърши десант през Дунава, руската армия трябвало да пожертвува 25-30 хиляди войници. Сам Александър Втори счита, че загубите са 10 пъти по-малко от предвидените. При форсирането на Дунава при Свищов 14-а дивизия на ген. Драгомиров загубила 813 души – ранени и убити, като сред тях имало 31 офицери и 782 войници. Около 295 от войниците се удавили в реката или били убити. Турците загубили повече от 1000 души убити и ранени.”
Александър Фок взема участие в Балканските войни 1912-1913 г. като доброволец в състава на българската армия.
След Октомврийската революция и Гражданската война в Русия над 2 милиона руски бежанци, неприемащи новата съветска власт, са принудени да напуснат родината си. Сред бежанците, бягащи от Русия, са и ветераните от Руско-турската война 1877-1878 г., болшинството от които се заселват в страната. Така България става за тях втора родина. Някои от тях са известни личности със заслуги за българското Освобождение.
Свищовската градска община отпуска общинското здание “Старата казарма” за временно настаняване на частите от руската дивизия от Галиполи с условие, че необходимият ремонт по приспособлението на казармата остават в полза на общината без заплащане. Вероятно генерал Александър Викторович Фок пристига в Свищов през 1921 г. със същата дивизия.
Руската белогвардейска армия и гражданската емиграция са приети топло от българския народ. Българите са особено благодарни на руските ветерани за освобождението от османска власт, отнасят се със симпатия и им съчувстват.
Ветераните емигранти се надяват да намерят материална и финансова поддръжка.
“На 18 април 1924 г. Народното събрание гласува специално решение за отпускане на пожизнени пенсии на 52 руски емигранти – ветерани от Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Тъй като съгласно законите в Царството чужденците нямат право на пенсии, депутатите приемат един “соломоновски” изход – на ветераните се отпуска не пенсия, а “пожизнено месечно пособие”, отначало в размер на 1000 лв. месечно, а впоследствие през 1927 и 1929 г. То се увеличава съответно на 2000 и на 2500 лв. Тази сума е твърде внушителна… Тази привилегия е прецедент въобще в историята на руската миграция по света.” В състава на подпомогнатите руски емигранти е и генерал Фок.
Твърде оскъдни са документите за неговото пребиваване в дунавския град. Липсват сведения дали генерал Фок е приел българско гражданство. Макар България да става за него втора родина, той вече е стар и се чувства бежанец. Доброто посрещане и създалите се нормални човешки взаимоотношения между българите и белоемигрантите раждат поговорките, отразяващи истинското положение на нещата: “Курица не птица, Болгария не за граница”, “В Русия – княгиня, в България – слугиня”, “В Русия – с пагони, в България – тикал вагони”. Въпреки предприетите мерки от българските правителства спрямо руските емигранти ветерани, през 1925 г. генерал Фок изпада в крайно затруднено материално положение. В Протокол №31 от 4 май 1925 г. четем: “Общинският съвет след изслушване на доклада, като взе предвид от една страна заслугите на запасния руски генерал Александър Фок към България и изобщо частно към град Свищов в време на Освободителната руско-турска война, от друга страна като взе предвид, че той е изпаднал в крайно мизерно положение и че за да може да прекара горе-долу последните дни от старините си, Общината е морално задължена да му се притече на помощ. Реши: Начиная от м. април т.г. на запасния руски генерал Александър Фок, живущ в град Свищов да се дава ежемесечно по 250 лв., парична помощ от общината като крайно беден. Сумата да се взема от кредита по параграф 22 п. 3 на Общинския ни бюджет – Помощи на бедните и да се предава на хазяйката му за изплащане на наема му.” През финансовата 1926-1927 г. Общинският съвет в Свищов залага в проектобюджета си едногодишна помощ за квартира на генерал Фок в размер на 4800 лв.
В некролога, публикуван в свищовски вестник, се съобщава: “На 2.12. почина в града ни емигранта – руски генерал Александър Викторович Фок, един от първите руски офицери (капитан тогава), които са минали Дунава на 15/28 юни 1877 година под Свищов. Покойният генерал е участвал и в Шипченските боеве, бил е началник-сектор при отбраната на Порт Артур. Бил е свищовски почетен гражданин след 1921 година и до смъртта си.” Много граждани присъстват на тържественото му погребение на 3 декември 1926 г.
Приживе генерал Александър Фок пожелава да бъде погребан в братската могила, където се намират костите на неговите бойни другари: подполковник Лукиянов, щабс-капитан Брянов и др.
Според една устна история: Всяка сутрин генералът ветеран се е разхождал до мястото, в устието на река Текирдере, където е дебаркирала руската армия.
Днес там се намира “Паркът на освободителите”. Мраморни обелиски и музейна експозиция напомнят за техния подвиг. На паметната плоча е написано: “На 27 юни 1877 г. ротата на капитан Фок атакува и унищожи затворилите се тук турски войници от караула и граничната застава.”
Павлина ВЛАДЕВА
