Фелдшер обикаля из Балкана с мотор да лекува пенсионери

Половин век Христо Захариев помага на хората в полуобезлюдените еленски махали

Фелдшер пенсионер обикаля селата и полуобезлюдените махали в Еленския Балкан, за да лекува старци самотници. За много от колегите си Христо Захариев вероятно изглежда странен чешит. Защото вместо да “дои” пациентите си, настанил се удобно в топлия и уютен кабинет, той зиме и лете, в студ и пек, ден и нощ, щурмува планината. За пациентите обаче, фелдшерът е всичко – лекар, приятел, събеседник, пред когото спокойно могат да излеят душата и мъката си. Самият фелдшер пък смята, че това е негово призвание и че просто си върши работата, за която е учил и на която е посветил живота си.
Христо Захариев е родом от някогашното селце Разпоповци, днес квартал на Елена, в което са се родили и писателят Емилиян Станев и актьорът Георги Георгиев – Гец. Съпругата му Русанка също е медицинско лице. През далечната 1970 г. младото семейство идва да живее в село Тодювци. Той като лекар, а тя като медицинска сестра. Оттогава вече 45 години двамата помагат на хората от региона.
Фелдшерът обслужва 4 села – Тодювци, Дрента, Буйновци и Мийковци и още десетки забутани в дебрите на Стара планина махали. В дългогодишната си практика се е сблъсквал с какви ли не предизвикателства. През годините на соца в Тодювци е съществувал и Дом за деца сираци с над 100 обитатели, за които фелдшерът е отговарял денонощно. Два от случаите, които Христо няма никога да забрави, са свързани именно с тези деца.
“Няколко хлапета бяха взели препарати от кабинета по химия в училището. Отишли на реката и ги запалили. Последвал взрив. Оказах им първа помощ и ги откарахме в болницата в Елена. Едното от децата обаче остана без ръка и без едното си ухо. При друг случай пък дете се беше блъснало с велосипеда си в ел. стълб и си ударило главата. При удара си глътнало езика. Извадих езика, защото щеше да се задуши. Откарахме го в болницата и го спасихме”, спомня си мъжът.
С усмивка той разказва, че в практиката си на фелдшер, има и 20-ина израждания. При това някои от тях направени направо при полеви условия. “Една вечер към 22,00 часа идват вкъщи две циганки и викат: “Докторе, бързо. Детето тръгна.” “Чакайте, как така ще тръгне? Къде е родилката?”, питам ги аз. Оказа се, че бременната е на къра, под една ябълка и че раждането наистина бе започнало. Запретнах ръкави, рязахме шалварите и детето се роди живо и здраво, направо там, под ябълката, през нощта.”
В кариерата си медикът има и доста случаи на ухапани от отровни змии. “В съседната махала Мирчевци тогава имаше бригадирски лагер. Само за един ден трима бригадири бяха ухапани от пепелянки. Единият откарахме в болницата в Елена, а на останалите двама поставих ваксина тук, на място, и ги спасихме”, споделя Христо. Той разказва, че по времето на соца държавата полагала големи грижи за здравето на хората по селата. В съседното село Буйновци имало дори линейка, която била на денонощно разположение. А общинската болница в Елена била само на десетина километра. Селските лекари пък са разполагали с богат набор от лекарства и ваксини за всякакви случаи. Днес джипитата нямат право да разполагат с пълен набор от лекарства, за да не би да започнат да търгуват с тях. А болницата в Елена от няколко години е закрита. Там има само една линейка и дежурни екипи. Всички спешни случаи се транспортират до болниците във Велико Търново и Горна Оряховица. При един инсулт или инфаркт обаче подобно разтакаване в повечето случаи може да се окаже фатално за болния.
Според фелдшера Христо Захариев здравната реформа у нас през последните 20-ина години въобще не е работила както трябва и хората нямат необходимия достъп до медицинска помощ. “По света семейните лекари отговарят за малък брой семейства. Те познават членовете си по име. Знаят болежките им на пръсти. У нас джипитата имат по няколко хиляди пациенти, повечето от които дори никога не са виждали лично. Защото и самите хора търсят лекар само когато ножът опре до кокала. Прегледите и профилактиката смятат за губене на време и пари. Джипитата работят като на конвейер. Затова и у нас семейните лекари официално се водят еднолични търговци. Те търгуват с най-ценното, със здравето на хората така все едно продават домати и краставици на пазара. А не бива да е така. Комерсиалното и печалбата никога не трябва да надделяват у лекарите. Нали затова всички ние сме давали Хипократова клетва да помагаме”, негодува старият фелдшер. Кабинетът, който е едновременно и манипулационна, е в стая в дома му и там той посреща пациентите си от Тодювци. А при останалите, в съседните села и махали ходи лично. През зимата с личния си автомобил, през останалото време с мотоциклет. С вярното “симсонче” пътува денем и нощем по прашните селски пътища. И тъй като в останалите села няма кабинети, посещава пациентите по домовете.
“Аз си ги познавам на пръсти. Зная кой къде живее, от какво е болен и какви лекарства взема. Повечето са старци самотници с един куп болежки. Обикалям по къщите, меря кръвното им, изписвам рецепти. После си вземам тези рецепти и отивам до Елена да купя лекарствата и им ги нося. Защото до тези села автобуси няма. Или ако има, те са веднъж седмично. Какво да правя, да накарам бабите да слязат до града 10-15 км пеш ли. Не става. Помагам им с каквото мога”, с тъжна усмивка обяснява фелдшерът.
Обиколките по селата и махалите Христо Захариев извършва изцяло за своя сметка. На месец навърта над 300 км. Горивото плаща с пари от джоба си. Разходите за резервни части на двете возила и за амортизация също са изцяло за негова сметка. Труда си изобщо не го брои. Печалба от труда си няма. Единственото, което му остава, е признателността на пациентите. А тя е огромна. Хората в Тодювци не пестят похвалите си към него. И споделят, че за тях той е не просто лекарят, който ще изцери или облекчи болежките им, но и приятелят и събеседникаът с когото могат да поговорят.

Иван ГЕОРГИЕВ