На 6 май 2015 г. една забележителна великотърновка трябваше да навърши достолепните 95 години. Само преди месец, на 1 април т.г., си отиде от този свят покорителката на оперната сцена в Скопие, оставила трайна следа в историята на македонското музикално изкуство. На централните Скопски гробища тя бе изпратена от много почитатели. В навечерието на рождения ѝ ден нека си спомним за нея.
Фанка Константинова Сарънедялкова е родена на 6 май 1920 г. във Велико Търново в семейството на Анка и Константин Сарънедялкови. Невероятната си музикалност наследява от своята майка, която има приятен и звучен сопран и е прочута изпълнителка на руски романси и френски шансони. Бащата също има заслуги, защото пее добре и свири на китара.
Едва шестгодишно, музикалното момиче започва да свири на пиано, което родителите му купуват за рождения ден. Учи в Основно училище “Йосиф I”, а след това във Втора прогимназия във Велико Търново, където изпълнява първите си главни роли в оперетките “Златното момиче” и “Халифът щърк”. Представя се успешно, с което подсказва за бъдещата си музикална кариера. В Девическата гимназия, с покровителството на учителя по музика Димитър Лазаров, участва в операта “Цвята” от маестро Никола Атанасов, както и в двете руски оперети “Наталка Полтавка” и “Запорожци зад Дунава”, които потвърждават нейната музикалност.
През 1940 г. младото дарование от старата столица завършва с отличие гимназия и заминава за София, за да кандидатства в Държавната музикална академия. Полага успешно приемните изпити и се записва в Теоретичния отдел със специален предмет пеене в класа на Елена Ангелова Орукин. Завършва през 1944 г.
Докато следва, не пропуска нито едно представление на Софийската опера, в която по това време главен диригент е талантливият Асен Найденов. Възхищава се от изпълненията на именитите ни певци Христо Бръмбаров, Илка Попова, Катя Попова, Петър Райчев. С не по-малка страст посещава и концертите на Софийската филхармония под диригентството на прочутия Сашо Попов. Пълният репертоар на Оперетата с нейните отлични солисти също ѝ е познат. “Животът ми за времето на моето студентство в София беше много разнообразен. Времето ми беше запълнено само с музика, пак с музика, с учене на музика и усъвършенстване на моите знания” – пише в спомените си великотърновката. По време на войната, когато българската армия е на Южния фронт,
със своя състудентка се записват доброволки в католическата Клементинска болница
в София (днес Пета многопрофилна болница за активно лечение). В продължение на три месеца се грижи за ранените “… видях много човешки страдания, – пише тя – разбрах, че животът не е само музика. И този период от моя живот никога няма да забравя.”
След завършването на първи курс от следването си, при едно пътуване до Велико Търново през юни 1941 г. във влака се запознава със своя бъдещ съпруг Петър Икономов – студент по биология в Софийския университет, родом от Скопие. Заедно със свои колеги и професора преподавател отива във Варна. Любовта им пламва от пръв поглед. Младежът е поканен да гостува в старата столица. Влюбената девойка го разхожда из града и му показва всичките “хубавини”. Шегувайки се, тя пише:
“Пенчо първо се влюби в Търново, а после в мене.”
Петгодишната им любов завършва със сключването на брак на 31 януари 1945 г. на Атанасов ден във великотърновската църква “Св. Никола”. След седмица двамата съпрузи заминават за София, а от там отпътуват за Скопие. Грижовният ѝ баща на тръгване ѝ подарява три златни наполеона за късмет и те действително се оказват фактор, който помага за блестящото ѝ професионално развитие.
Петър Икономов е назначен за директор на Природонаучния музей в Скопие. Настанени в малка и неудобна стаичка в партера на музейната сграда, двамата започват съвместния си щастлив съпружески живот. Много скоро, след приключване на войната, в Скопие се открива Средната държавна музикална школа и Фани е поканена за преподавател по няколко теоретични предмета, соло пеене и пиано.
През 1946 г. настъпва най-радостният момент за семейството – ражда се малката Ани и Фани се занимава с нейното отглеждане. По време на майчинство ѝ през 1948 г. в Скопие се формира Държавната македонска опера и започва назначаването на солисти, хор и оркестър. Най-голяма заслуга за създаването на операта има Петър Богданов – Кочко, който познава Фани Сарънедялкова от студентските ѝ изяви в София, поканва я и тя става една от първите назначени солистки. За официалното откриване на държавната опера се подготвя операта “Палячи” от Леонкавало. На Фани Икономова е поверена единствената женска роля в операта – Неда, и тя работи с огромен ентусиазъм, за да се докаже в новооткритото музикално средище в Скопие.
Тогава идва редът на трите таткови златни наполеона,
дадени за късмет при напускането на родното Велико Търново. Откъсва ги от сърцето си и ги продава. С тяхна помощ и с малко заем купува стар клавир, на който репетира вкъщи, като сама си е корепетитор. Заучава блестящо ролята само за десет дена. В спомените си пише: “Трябва да призная, че ролята беше голям залък за мен. За пръв път след студентството си трябваше да стъпя на сцената в тази тежка и голяма роля. И ако бях отлична студентка, и ако слушах много отлични оперни изпълнения на изкусни певци, си давах сметката, че е много различно да слушаш как другите го правят, а сега трябваше самата аз да сътворя всичко това. За голяма моя радост и на всичките в Скопие, директорът назначи много известния диригент маестро Ловро фон Матачич. Имаше ли по-голямо щастие от това – да се случи още в началото на нашата работа да те поведе един човек с огромен музикален талант и професионализъм? Той лесно прецени възможностите на всички солисти, хора и оркестъра и с голямо търпение и умение започна да създава репертоара. Със своята магична диригентска палка започна да води нашите първи стъпки в оперното изкуство.”
На 17 февруари 1948 г. салонът на Македонския народен театър е препълнен с публика, очакваща с нетърпение първата премиера на операта “Палячи”, с която тържествено се открива най-голямата и авторитетна културна институция в Македония. Дебютът е повече от успешен. Голяма е радостта на изпълнители и публика. Фани Икономова жъне огромен успех и до ден днешен това е неизбледняващ спомен в паметта ѝ. По повод бляскавото начало на Македонската държавна опера в списание “Нов ден” е публикуван материал от Илия Жувилековски под наслов “Първата премиера на нашата опера”. За прохождащата оперна певица отбелязва следното: “С помощта на своя приятен лиричен сопран и прочувствено музикална фраза тя пресъздаде Неда звучно и музикално топло. Със своя сценичен дар, сценична чистота, лишена от всякакви шаблони, сценични ефекти тя направи истинско постижение за правилно държане на сцената, което ѝ гарантира безспорно сценично развитие. Отговорността и сериозността, с която пристъпва към тълкуването на Неда в операта “Палячи” показва, че в нейно лице нашата новооснована опера има добър сътрудник за издигането на нашето оперно дело.”
Това е успешното начало в безспорно забележителната кариера на великотърновката Фани Сарънедялкова. Следват ролята на Блонда в операта “Отвличане от Сарая” на Моцарт, Есмералда от “Продадена невеста” на Сметана, Мюзета от “Бохеми” на Пучини, Фраскита от “Кармен” на Бизе, Памина във “Вълшебната флейта” на Моцарт …
За 30 години изиграва над 150 централни и още толкова второстепенни роли –
голям и тежък репертоар! Пенсионира се в Скопската опера на 1 ноември 1976 г. За творческия период от живота си е записала в спомените: “От моята работа бях изключително доволна. Времето, прекарано на сцената, ме изпълваше с радост. За всичко, което изпях, получих хубави отзиви. И накрая да запиша, че съм много щастлива, носейки в себе си чувството, че ентусиазмът, с който започна да работи нашата първа генерация, включвайки солистите, хора и оркестъра, беше много голям. Работехме, в сравнение с днес, при много трудни условия, но поставихме добро начало за музикалното развитие на Македония. Дадохме солидно начало за солидни и качествени постижения в новосъздадената опера в далечната 1948 г., която както тогава, така и сега се посещава от многобройна публика.”
Катя Митова-ГАНЕВА
(Снимките са от личния архив на Фани Сарънедялкова)