Жителите на горнооряховското село Писарево отдавна са станали част от онази обединена Европа, за която толкова много говорим в последните години. А патриархалните традиции, с които са израснали, вече съвсем не са това, което бяха. Без съмнение европейските порядки са част от живота им и това им харесва все повече.
Причината да се променят е, че половината от хората в селото от години живеят и работят в чужбина. По документи жителите на Писарево са около 1120. Българите са към 200, останалите се самоопределят като турци и мюсюлмани. От българите само трима-четирима са зад граница, а от турците 500-600. Работят предимно в Холандия, Германия, Англия, Белгия. Една част от тях се занимават със строителство, други работят като касапи, трети във фирми за чистота или като бармани и сервитьори. Някой от тях са си регистрирали собствени фирми, например тези, които чистят прозорци. И ако в България някой от тях могат да си позволят да работят на черно, там не го правят, защото правилата са много строги, веднага ще ги хванат и ще им наложат сурови глоби. На месец европейците от Писарево си изкарват чисти около 1300 евро.
Живеят на квартири, плащат по 800-900 евро наем за една къща, в повечето случаи я наемат две семейства, които си поделят разходите. 6-7 от гурбетчиите вече са успели да си купят собствени жилища на лизинг.
В Писарево са останали предимно жените и децата. Във всяка къща има поне по един компютър, за да могат да контактуват с близките си по интернет. Скайп, вайбър и фейсбук са добре познати както на бабите, така и на внуците. 48-годишната Инзоле Нуриева признава, че компютърът по цял ден е включен. Не може много добре да пише на него, но знае от къде да си включи камерата и как да се свърже с близките си в Холандия. Жената има три дъщери, две от тях и съпругът ѝ са в северната страна. Най-малката все още е в България, но и тя след месец ще отиде при сестрите си. Най-голямата работи в дюнерджийница, а средната е домакиня, не работи, защото си гледа детето.
Инзоле обяснява, че гледат какво става в Европа и самите те се променят. “Аз съм с основно образование, големите ми две дъщери също. Спряхме ги по-рано от училище, защото техните приятелки ги откраднаха за булки, ожениха се рано и в класа не останаха деца. След това се записаха по програма и изкараха основно”, разказва Инзоле.
Тя като баба иска внуците ѝ да ходят на училище, да научат поне два-три езика, да са по-добре облечени. “Доволна съм, че моите хора изпращат по някой лев, за да може и ние тук да се носим както си искаме, нали гледаме как са нагласени по Европа. И аз три месеца бях в Холандия и видях свят”, допълва тя.
И докато си говорим за това как гурбетът ги променя, скайпът извънява и на екрана на компютъра се появява Заиде, средната дъщеря на Инзоле. Тя е на 29 години, стои вкъщи, за да гледа сина си, който е осемгодишен. В Холандия правилата са такива, че е задължително в малките класове някой да води и да взема децата от училище. Семейството ѝ е там от пет години. “В началото беше малко труден животът тук, но вярвам, че всичко ще се оправи. Парите хем стигат, хем не стигат. В средата сме, така да се каже,  но е по-добре, отколкото в България, тук по-добре се разполагаме.
Гледаме холандците как живеят и ние искаме като тях. Те работят, но и  намират време да се разхождат. Искам малкият, като стане голям да работи някъде на топличко – като адвокат или счетоводител, да кажем. Той е добре по математика, добре е и с холандския и с турския език, учи и английски. Най не знае български”, споделя младата жена. Тя иска синът ѝ да остане в Холандия, защото там има работа и ще живее спокойно. В България може да си идва само на почивка за една седмица, да вижда бабите и дядовците.
Инзоле обяснява още, че животът в чужбина ги променя неусетно. “Аз рано се ожених и знам какво е да живееш със свекър и свекърва. Тук младите семейства се отделят и си вземат къщи, за да не живеят с възрастните. Така е по-хубаво и по-спокойно, защото няма караници, проблеми”, признава още тя. Казва също, че сега момичета избират момчетата, ама и родителите дават съвет кое семейство е добро и кое не е.
Времето на краденето на булки и ранните женитби също е останало някъде назад. 24-годишната Абибе, най-малката дъщеря на Изоле, се запознала с мъжа си по интернет преди 4 години. Той е нейн набор, казва се Шехнур и има двойно гражданство, защото родителите му са български преселници, които сега живеят в турския град Бурса. Майка му и баща му не били много съгласни да си вземе момиче от България, но той казал: или нея, или никоя друга. Абибе обяснява, че една година си говорили само по скайп. После той дошъл в Писарево, запознал се с родителите ѝ и се оженили. Имат вече детенце на 6 месеца. Шехнур вече е заминал за Холандия. Живее при сестра ѝ, работи като сервитьор. Планът е през март тя и малкият да отидат при него, ще летят със самолета.
Според жителите на Писарево порядките и редът, които ги има на Запад, ние сме ги имали през 80-те години на миналия век. “Западът е взел нашата социална система, а нас  ни върнаха в 30-40 години на миналия век”, споделя още леля Инзоле.
Тръгваме си от Писарево, но местните хора ни канят да дойдем отново през август, когато европейците си идват и селото оживява.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ