Европейската шампионка Гергана Пейчева от ШК “Етър”: “Не сме и очаквали, че ще спечелим европейското, камо ли за такъв отзвук!”

Публикувано на пт, 1 Дек. 2023
273 четения

Българските шахматистки хвърлиха страната във възторг със спечелената титла на европейското отборно първенство. До последния кръг срещу световния шампион Грузия нашите бяха без загуба, за да се стигне до драматично 1.5:1.5. И остана да се доиграва само една партия – на Гергана Пейчева от ШК “Етър” срещу силната грузинка Лела Джавахишвили. Загубата означаваше титла за Азербайджан, победата – българско злато. Срещата не вървеше добре, компютрите сочеха 80:20 победа за грузинката. Не така смяташе Гери. Шест часа продължи тази драматична битка, в която нашето момиче показа нечувана воля и накрая “закова” далеч по-титулуваната противничка.
Шампионките чуха в своя чест българския химн – първа европейска отборна титла в историята на шахмата ни. Останалите момичета се прибраха у нас, само Гергана Пейчева отлетя веднага за САЩ, където учи “Бизнес мениджмънт” в Университета в Далас. Гери е столичанка, родена е на 30 юли 2003 г., но в момента нейният български клуб е ШК “Етър”. А успехът ѝ стана причина да бъде номинирана и за Спортист № 1 на Велико Търново. “Янтра ДНЕС” намери в САЩ Гергана Пейчева, която даде за нашите читатели първото си обширно интервю за успеха.

– Гери, от спечелването на титлата вече минаха десетина дни. Успя ли да осмислиш този успех и как го приемаш?
– Аз веднага след европейското тръгнах за друг турнир в Щатите, който току-що свърши и се прибрах в Далас. Много сме щастливи от факта, че успяхме да спечелим. Наистина още не съм го осъзнала съвсем, но се радвам, че всичко свърши много добре. Накрая имахме и малко късмет.

– Очакваше ли такъв отзвук в България? Покрай успехите на Нургюл и вашите едва в последно време шахматът става център на внимание…
– В никакъв случай не съм очаквала такъв отзвук. Никога досега не е имало такъв. Но важното е, че е за нещо положително, защото досега около шахмата имаше само скандали. Истината е, че ние не сме и очаквали, че ще спечелим европейското, а какво ли остава да очакваме отзвук… Приятно е, много хора ми писаха да ме поздравят и се постарах да отговоря на всички.

– Вие сте едно много силно поколение, 4-5 момичета на една възраст (изключвам Антоанета Стефанова). Специалистите твърдят, че имате много голямо бъдеще. Как се изгради това поколение?
– Така е, дори сме повече от 4-5. Можем да съберем и два национални отбора. Изненадващо се получи. Мога да кажа за себе си, че не съм получавала никаква помощ от федерацията. Всеки самостоятелно се е развивал. Вероятно е просто стечение на обстоятелствата. Например, няма такова силно поколение при момчетата или поне не толкова много на брой.

– Последната ти партия се оказа решаваща за титлата. Ти беше наясно с това, усещаше ли голямата отговорност? Партията премина през доста развои, беше дори пред загуба. Откъде дойде тази непримиримост до последно?
– Бях в лоша позиция още когато си дадох пешката на б4. Дори в повечето време се опитвах да не загубя. Съперничката получи превес и го задържа доста дълго време. Не съм си мислила по време на партията какво ще стане, ако спечеля или загубя. Просто се бях концентрирала да извлека максимума от позицията, било то и реми, което също можеше да ни направи първи. Но в края позицията стана доста остра.

– Минаваше ли ти мисълта за реми?
– Когато си в загубена позиция, се бориш да изравниш. А когато изравниш, вече можеш да вземеш инициативата и да се бориш за победа. Така че нещата станаха постепенно. Честно казано, тази партия като качество не е от най-силните ми в турнира, тези в началото ми бяха доста по-убедителни. Причина е в напрежението и умората, мога да кажа същото и за грузинките, които допуснаха доста грешки. Имаше грешки и от двете страни, затова и партията беше инфарктна. Но точно в последния кръг ние бяхме по-силни от световните шампионки, които не бяха в най-добрата си форма.

– Ти беше единствената, която веднага си тръгна за САЩ. Не съжаляваш ли, че изпусна посрещането тук, интервюта по медиите?
– Веднага пътувах за Щатите, защото на следващия ден вече имахме тук турнир. Не бих казала, че съжалявам за посрещането, радвам се за останалите момичета, гледах снимки от посрещането. По-скоро съжалявам, че не можах да се видя със семейството и родителите си. Аз също получих голяма подкрепа от хората, които ми писаха.

– Разкажи малко повече за себе си, на колко години започна да тренираш?
– Бях на 6 години. В един столичен център по шах, където по цяло лято си прекарвах времето. Поеха ме две треньорки – Мария и Александрина Николиеви, които ми дадоха първите стъпки. Години по-късно нашите ми признаха, че са получили съвет да се занимавам сериозно с шахмат.

– Настина ли не сте имали никаква помощ от държавата?
– Абсолютно. Постигнала съм всичко с помощта на моето семейство, те са тези, които са ми осигурявали финансовата възможност да участвам по турнири. Този път за Будва, както и за световното, ни подсигуриха условия да участваме. Чувствахме се много добре по време на турнира, дори г-н Милен Василев и г-н Георги Градев дойдоха да ни подкрепят на място. Това безусловно даде резултат, но и той е благодарение и на усилията, положени преди това.

– Ти помниш ли участията си в “Търновската царица”? Беше 10-годишна, когато стана първа във възрастта си…
– О, да! Бяха ми подарили едно плюшено пате, което даже говореше. Много дълго си го носех (смее се).

– Ти в момента учиш в САЩ, но си състезател на ШК “Етър”. Как се стигна до това?
– В един момент стана ясно, че за да станеш част от националния отбор, трябва да си картотекиран за роден клуб. Обсъждахме с нашите нещата и се обадихме на президента на ШК “Етър” Николай Йорданов, който бе любезен да ме картотекира и по този начин ми помогна да съм в националния отбор.

– И ето те сега – номинирана за Спортист № 1 на В. Търново!
– Със сигурност не съм го очаквала, но се радвам да съм в анкетата. За мен не е на всяка цена да спечеля, защото знам, че има и други спортисти, донесли успехи за Велико Търново. Който и да спечелели – ще го заслужава!

– Следването ти в Университета в Далас как се отразява на кариерата ти?
– Прави я по-трудна, защото не мога да отсъствам за всяко участие в Европа.

– Можеш ли сама да посочиш най-силното си качество и това, по което още трябва да работиш?
– Трудно ми е сама да преценя, трябва да питате някой друг. Повече трябва да работя върху дебютния си репертоар.

– Питаха по БНТ другите националки коя им е любимата фигура. Белослава посочи офицерите, а Нургюл – конят. Твоята е?
– Предпочитам да имам двойка офицери, тъй като те си взаимодействат много добре по белите и черните диагонали.

– Гери, за какво мечтаеш в шахмата?
– Най-близката ми цел е да покрия третата си норма за гросмайстор за жени. Разбира се, целта ми е да си повишавам рейтинга, т.нар. ЕЛО. Да е възможно най-висок. Самите отличия и награди не ме блазнят, по-скоро силното представяне в турнирите. Затова се стремя да участвам на най-силните първенства като европейски и световни и да печеля възможно най-високите места.

Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново