Каква е ролята на евреите за въоръжаването на Ботевата чета разказва в последната си книга великотърновецът Николай Иванов. От нея читателят може да научи за трагичната съдба на знамето на Ботевата чета, унищожено заради невежество и разрязано на парчета, послужили за ушиването на елече и поличка. Целта на Иванов е с книгата си да отстрани много исторически грешки и неточности, като това, че в продължение на 147 г. невярно е тиражиран фотографският образ на Сава Петров, вместо четника Мито Цветков. Писателят разкрива също така подробности за преговорите с еврейските оръжейни търговци Розенфелд, Якобсон и други, за банкерските къщи, извършили паричните преводи, както и спедиторските фирми на Якоб Шварц и Якоб Хиршхорн, допринесли за въоръжаването на българските четници.
Специална комисия
се занимавала
с въоръжаването
В първите страници Николай Иванов разказва, че е имало специална комисия, която се е занимавала с въпросите за въоръжаването на четата. Тя е трябвало да проучи какви са новите тенденции в производството на оръжие. Пред Христо Ботев основният проблем за въоръжаването бил насочен към закупуването на “добро и модерно оръжие, с което да се въоръжат вътрешните чети, както и другите отвън”, посочва Николай Иванов. Целта била въстанието да продължи около 3-4 месеца, за да се предизвика през това време намесата на Великите сили. За да се противопоставят на огневата мощ на противника, въстаниците проучвали процеса по обновяване на турската армия. През 60-те и 70-те години на XIX в. османската пехота значително модернизира своето въоръжение. Комисията по въоръжаване на четата се насочва към възможностите на френската система пушки “Шаспо”. Стига се до решението част от оръжието да бъде именно с “Шаспо”, която изстрелва оловни куршуми – прародители на забранените днес куршуми с изместен център на тежестта, както твърди оръжейният експерт Георги Маринов, посочва авторът. Комисията сключва договор с фирма “Якобсон”, която доставя в кратък срок пратката с оръжията – 16 игленки “Шаспо” и 75 пушки, които се пълнят отзад с готови фишеци и не отстъпват на игленките.
От къде идват
парите за оръжието?
Местният революционен комитет във Враца взима решение да се закупи на кредит голямо количество лой и пастърма, които да се продадат в Румъния и с получените пари да се закупят пушки за врачанските съзаклятници. Купувач е Иваница Данчев, а поръчител става уважаваният търговец Мито Цветков. Явяват се много продавачи – българи и турци, а закупените количества стока са повече от 18 тона. Стига се дотам, че Мито Цветков “удря ключа” на наследената бащина бакалница заради делото и тръгва за Румъния. В края на 1875 г. прословутата стока благополучно е разтоварена в гр. Бекет. Междувременно Иваница Данчев се среща в Крайова със своя стар познат търговеца свещар Соломон Зиновски (полски евреин), на когото предлага стоката. Тя е закупена за 13 000 златни франка. След набавянето на парите започват преговорите с еврейските оръжейни търговци, тъй като те държали приоритетно пазарния дял от този вид търговия в Румъния.
Историята с тази сделка оставя горчив отпечатък върху живота на Мито Цветков, който е заловен на 23 май/5 юни 1876 г. в Ново село, Берковско, след битката на четата при Милин камък. Изпратен е във видинския затвор, откъдето излиза след края на Руско-турската освободителна война. Осъден е да връща дължимите суми за изкупените количества лой и пастърма, макар постъпката му да е била в името на свободата. Налага се да продаде дори бащината си къща, свързана с дейността на Врачанския революционен комитет. Родолюбивият българин умира на 2/15 май 1881 г., разорен и изоставен от всички във вече свободна България.
Освен тази несправедливост са допуснати и други грешки относно Мито Цветков.
Една от най-очевидните е фотографията му, тиражирана в книги, учебници и др. Истината за това излиза наяве през 2007 г., когато наследниците на Сава Петров правят дарение на Врачанския музей и съобщават, че техният роднина е посочен неправилно на фотографията като Мито Цветков, за което историкът Красимир Григоров споделя пред автора на книгата. Григоров предприема незабавна корекция по таблата на Ботевите четници, които не са били правилно идентифицирани при изграждането на експозицията. Успява да постави и снимка на Мито Цветков, която открива в една групова снимка, и така поправят тази неточност.
Каква е съдбата
на знамето на
Ботевата чета?
Относно съдбата на знамето на Ботевата чета в книгата е представено проучване на Христо Конов. Според него знамето е било в третото отделение, водено от четника Димитър Икономов, като светинята е била скрита от врага по време на битката срещу Лютиброд. Знамето, извезано от дъщерята на баба Тонка Обретенова, е намерено от челопечанина Кола Симеонов, докато пасял стадото си. Година по-късно знамето е намерено от една от дъщерите на семейството, скрито в сандък в дома им. Момичето харесало тъмнозеления копринен плат и от него ушила елече и поличка на сестра си и братовчед си, разказва в книгата си Николай Иванов.
Весела БАЙЧЕВА, сн. Бранимир БОНЕВ
