Боксът е и наука, и изкуство, и интелигентна
игра, твърди президентът треньор на “Ивайло”
С името на Евгени Донев в голяма степен са свързани успехите на бокса във Велико Търново в последните десетилетия. Той е от основателите на Боксов клуб “Ивайло”, а в последните години – и президент, и треньор, и всичко останало. Има едно понятие, което съществува сигурно само в България – “човекът клуб”, но именно на такива всеотдайно отдадени на каузата хора се крепи спортът у нас.
Днес е треньорът, създал не един и двама елитни боксьори, а клубът е сред водещите в страната. Два пъти – през 2013 и 2017 г., Евгени Донев бе избиран за Треньор № 1 в анкетата на Община Велико Търново.
Любовта към бокса за Гената е наследствена – покойният му баща Георги Донев е бивш състезател и треньор, той го е запалил по този спорт. Започва да тренира още в детска възраст и тъй като във В. Търново още нямало боксов клуб, се състезава за “Габрово-91”. Самият Евгени е роден там, но си е израснал в старата столица и се чувства великотърновец.
Изявите му са на републиканско ниво, имал е и повиквателни за националния отбор, както и международни участия. “След промените в началото на 90-те години животът ми тръгна в друга посока. Нямаше средства в бокса и трябваше да избирам дали активно да се състезавам, или да си издържам семейството. Това сложи край на амбициите ми да бъда национален състезател”, споделя той. Не слага обаче край на състезателната си кариера.
През 1994 г. участва в създаването на първия боксов клуб във В. Търново – СК “Перун”. Клубът развива още карате и кик-бокс и печели над 30 национални титли, но и дава началото на възраждането на бокса в старата столица. Баща му Георги Донев поема треньорската дейност, а Евгени е състезател.
“През 1999 г. съдбата ни срещна с Емил Димитров и решихме да създадем нов клуб – “Ивайло-99”, с нови цели и амбиции. Баща ми беше треньор в същата тази зала. Емо Димитров стана председател на клуба, в ръководството влязоха и хора от бизнеса. Продължих да се боксирам за новия клуб. Никога не съм смятал да ставам треньор, но обстоятелствата го наложиха”, признава Евгени. Баща му почива след катастрофа през 2000 г. и той разбира, че трябва да продължи делото му.
“Клубът беше само на година, имаше доста деца и започнах да се занимавам с тях, те пораснаха и така стана, че останах играещ треньор, после – треньор, а сега вече – и ръководител.” Гената слага край на кариерата си през 2006 г., тъй като по тогавашния правилник състезател има право да играе аматьорски бокс само до 34 години. Направил бенефис във В. Търново по време на интересно и силно състезание – републиканския турнир “Купа България”.
“Емил Димитров дълги години остана президент и спонсор, с него заедно развивахме “Ивайло-99” и постигнахме доста добри успехи. Преди няколко години той реши да се оттегли и аз продължих като “човекът клуб”. Продължаваме с качествените състезатели, търсим деца в ранните възрасти. Трудно е, но така е в цяла България”, казва той. Категоричен е, че за това се изисква много постоянство, вяра и ежедневен труд. Всеки ден е в залата, за да помогне на момчетата, да им осигурят материално-техническа база, пълноценни тренировки и участие в състезания.
Издръжката на клуба идва от спортното министерство на базата на заработените точки, от Община В. Търново също допринасят. “Но добре, че има в града хора от бизнеса, които все още помагат и съм им изключително благодарен, защото, ако не са те – няма да успеем. Буквално няма да можем да присъстваме на състезания”, казва Евгени Донев.
Базата е хубава, условия има, тъй като през годините са си ги създали сами. Преди няколко години е реновирана дограмата, но клубът ни още преди това си бил направил изолация. Разполагат с два ринга, на които да се обучават младите, има уреди, чували и т.н.
Спортният министър Красен Кралев е обещал и пълен ремонт, надяват се да стане, защото ще се вдигне още повече качеството, а и желанието на децата да идват да спортуват. Клубът има всички условия за провеждането на тренировъчен процес, който да изгражда състезатели от най-малки до мъжкия бокс.
“Гордея се с това, че БК “Ивайло” участва във всички възрасти и на абсолютно всички има медалисти, което е много трудно в днешно време. Отделно имаме и допълнителни групи, на които родителите си водят децата, на тях също осигуряваме треньори в лицето на нашите състезатели”, твърди президентът треньор.
Кои са най-големите успехи за тези 20 години? Разбирането за тях се променя от …самите постижения. “Първо считах за такъв първия ни набор, който успя да вземе медали при мъжете. Но не се отказахме и продължихме, след което направихме национални състезатели в трите възрастови групи – младша, старша възраст и мъже. Сега вече смятам, че най-добрият успех е когато видим състезателите си с националния отбор да жънат успехи на световни и европейски турнири, на купа “Странджа”. Тинко Банабаков е един от най-успешните ни кадри, завоюва и трето място на европейско за мъже, и то в най-трудните леки категории. Стана и носител на Купа “Странджа”. Да не подценяваме и малките деца, които се стараят, при тях е много трудно, защото са емоционални, там също имаме успехи на европейско ниво”, казва Евгени.
Голямата цел и мечта си остава участие на Олимпиада. “Тя е върхът на спорта, мечтата на всеки един треньор е да открие таланта, който да изведе до олимпийски медал, а най-добре – златен. Продължаваме да преследваме и това”, смята наставникът.
Освен Тинко Банабаков, клубът е изградил отлични състезатели като Момчил Стойчев, Ивайло Савов, Владимир Симеонов, Здравко Попов, Стефани Койков, който играе в момента в Германия. Много са и Евгени Донев не иска да ги изброява, за да не пропусне някого.
В момента БК “Ивайло” има 16 картотекирани състезатели от всички възрасти. Но работят и с малки деца, дори и с момиченца, м.г. участваха на състезание за жени и девойки и там завоюваха два сребърни медала. Така че действат и в женското направление. Работят с всеки, който има желание, постоянен е и има амбиция да стане шампион.
“Първото нещо, което ги питам, като дойдат в залата, е дали го искат наистина и дали ще бъдат постоянни. Единственото нещо, което води до успеха, е постоянството. Да си следват тренировките и да си гонят мечтите”, казва Евгени, чието мото е “Трудът винаги се възнаграждава!”. Дори и само в едно изречение може да обобщи какво е за него този спорт. “Боксът за мен е наука, боксът е изкуство и много интелигентна игра и не на последно място – опасен спорт.” Тъкмо това го прави и толкова завладяващ.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив
