Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето: “Над 1500 деца с увреждания напускат социалните домове тази година”

Ева Жечева е председател на Държавната агенция за закрила на детето от средата на миналата година. Тя зае поста за втори път, след като беше шеф на агенцията през 2001 – 2002 година. Жечева магистър по български език и история от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Била е преподавател по български език в база за подготовка на чуждестранни кадри “Качулка” в Сливен, а също народен представител в 38-ото Народно събрание. От 2006 до 2013 година Жечева е началник на отдела “Права на децата, хората с увреждания и дискриминация” в институцията на Омбудсмана на България.
В края на миналата седмица във В. Търново се проведе национална среща на регионалните отдели за закрила на детето. На нея беше обсъден ходът на деинституционализацията в страната, а също и споделен опитът на дейността в новите центрове от семеен тип, където има настанени деца, изведени от домовете.
– Г-жо Жечева, много проекти и обучения на чиновници стоят зад тази сложна дума – деинституционализация, за която у нас се заговори още през 2001 г. Точно тогава вие бяхте председател на държавната агенция за закрила на детето, когато се положиха основите за извеждане на децата от социалното домове и настаняването им в защитени жилища, центрове от семеен тип, приемни семейства и др. Какви са резултатите днес?
– Наистина процесът на деинституционализация започна у нас още през 2001 година, когато се създаде системата за закрила и един от основните приоритети на страната беше закриване на големите институции и извеждане на децата от тях и осигуряване на нова грижа. Разбира се, тази дълга дума беше много нова за нас и трябваше да минат години, преди да осъзнаем сериозността на процеса и какво всъщност ни предстои.
През 2004 г. бе направена оценка на всички институции в България и те бяха категоризирани спрямо възможностите си да осигуряват качествена грижа и потребности за децата. Пет години по-късно, след голям международен скандал, за съжаление, беше започнат процесът на деинституционализация в дома в Могилино. Тогава се създаде модел на работа чрез партньорство на държавата с неправителствени организации при извеждането на децата от институцията с осигурени нови здравни и образователни потребности. Именно този модел на Могилино и натрупаният опит на страната през това време даде възможност държавата да се ангажира политически към процеса на деинституционализация. Срокът да затворим домовете в страната е до 2015 г., но това е записано в политическия документ, който след това е претворен в план за действие и прилагане на визията за самото извеждане от домовете. То може да стане и по-рано, ако успеем да се справим с всички предизвикателства.
Този план за действие е на вниманието на създадената за целта Междуведомствена работна група и след сериозен анализ и оценка ще бъде променен и съобразен с новите икономически условия, в които се намираме. Във връзка с деинституционализацията работят пет проекта, финансирани по оперативните програми, и единият от тях – “Детство за всички”, се изпълнява от ДАЗД. Той включва отговорната задача да се подготвят и изведат децата в новите социални услуги, които се създават. Това никак не е лесно, тъй като ние извеждаме децата от домовете, но най-трудното е да изведем институцията от тях. Нейните поражения са големи, особено при малчуганите от 0 до 3 години.
Самата деинституционализация има няколко етапа. Първият включва именно извеждане на децата с умствени увреждания и настаняването им в нови условия и това е доста трудно. Не крия, че в тази връзка са допуснати доста грешки и разминавания в сроковете, тъй като не са готови новите центрове. Очакват ни още нови нормативни промени, които трябваше да бъдат приети досега.
– Колко деца с увреждания са изведени от домове досега?
– 1505 деца с увреждания трябва да бъдат изведени от институциите тази година. Те ще бъдат насочени към 149 центрове от семеен тип, 36 защитени жилища, 1 дневен център и 8 центъра за социална интеграция и рехабилитация, които се изграждат в рамките на проекта “Детство за всички” в 81 общини на страната.
Миналата година бяха подписани договорите за изграждане на центрове от семеен тип в 14 общини – Карнобат, Айтос, Ямбол, Созопол, Севлиево, Бургас, Луковит, Харманли, Търговище, Габрово, Димитровград, Горна Оряховица и Червен бряг и едно защитено жилище в Долни Дъбник. В девет от тях вече е назначен персонал, а в останалите пет е в ход тази процедура. Обучението на специалистите в готовите центрове вече е приключило.
От средата на 2013 година в два центъра в Карнобат са настанени 23 деца с увреждания, а от януари т.г. в Г. Оряховица живеят 10 деца от домовете в Илаков рът и Горски Сеновец. До дни се очаква извеждане и на деца с увреждания в центровете в Айтос, Созопол и Червен бряг.
В 19 общини са подписани договорите за финансиране на услугата, като дейностите стартират след 1 февруари 2014 година. В една от тях – Силистра, грижите за децата ще стартират от 1 март. Други 15 общини са подали проекти за изграждане на центрове, предстои подписване на договорите за финансиране. Още 33 общини ще подадат проекти за строителство на семейни центрове, като договорите ще бъдат финализирани до август.
Разбира се, тази амбициозна задача да изведем всички деца с увреждания от домовете едва ли ще стане до края на годината, тъй като на места има обжалвания на проектите за изграждане на центровете и това забавя процеса. Не бива да се създава напрежение – извеждането на децата да изпревари изграждането на самите центрове. Това може да наруши самите принципи на деинституционализацията за всяко дете да бъде избрана такава услуга, подходяща за неговите потребности. А не просто извеждане на дете и преместване в услуга. Ние няма да правим имитация на реформа.
Що се отнася до това, колко време децата ще живеят в малките семейни домове, може би по-дълго, тъй като за тях е необходима 24-часова грижа. Разбира се, осиновяванията и реинтеграцията при семействата продължава, но за съжаление не при всички това е възможно.
– А какво се случва с домовете за медико-социални грижи? Ние имаме такава институция в Дебелец.
– Съдбата на тези домове са част от проект, който се изпълнява от МЗ. В момента ще бъдат закрити 8 пилотни дома, върви кампания по настаняване на децата при приемни семейства и в центрове от семеен тип. Дебелец не е включен в тази група.
– Има ли резултати от проверките, които ДАЗД започна наскоро в родилните отделения на страната по отношение на превенция на изоставените бебета от малолетни и непълнолетни майки?
– Тази проверка се извършва след една задълбочена работа по отношение на превенцията на изоставянето. Посетихме 39 родилни отделения в страната, но резултатите още не са обобщени. Почти всички лекари работят с отделите за закрила на детето по специално методическо указание за превенция на изоставянето. Наистина тази проверка ще ни даде статистически данни за проблема, но ще търсим и къде са слабите страни и дефицитът на системата за превенция, къде трябва да има допълнителни мерки и обучение на специалистите. Имаме данни, че се укриват непълнолетни родилки и не се уведомяват навреме нашите екипи. Ако е нарушен Законът за закрила на детето, ще налагаме глоби, които са един вид превенция. Обществото трябва да разбере, че деца не трябва да раждат деца.
Много се радвам, че вече има ромски организации, които работят в своите общности по въпроса, че мястото на децата е в училище, а не да раждат.
Миналата година 2000 деца в България са били настанени в институции след раждане и изоставяне. Но в тази бройка влизат и такива, които са изведени временно от семейства в риск.
– Бежанците от Сирия създадоха доста проблеми на страната ни. Заедно със семействата преминаха българската граница и деца, непридружавани от родители, които потърсиха убежище при нас. Каква е тяхната закрила? 
– Във връзка с това българската система за закрила работи в тяхна подкрепа и те са отговорност на ДАЗД. Има някои изменения, които трябва да бъдат направени в нормативните актове за настойничеството и попечителствто на тези деца. Но много важни са действията на Държавната агенция за бежанците, за да бъде гарантирано правото им на образование. Дори тези деца вече се настаняват със свои български връстници в училища. Малките бежанци живеят в институции, където са им осигурени и здравни потребности.
По отношение на децата от семействата на бежанците и за тях се предприеха доста мерки да бъде подобрен животът им в интеграционните центрове. Там е осигурено здравеопазване и образование.
– А има ли някаква закрила на децата на българските имигранти, които остават при бабите си или при близки, докато родителите им работят в чужбина? Вече има села в България, където над 50 процента от хората работят в други страни. За тази детска рискова група почти никой не говори?
– За съжаление част от тези деца са демотивирани да ходят на училище, а също и за бъдещето си. Те живеят без майка или баща, или без двамата, при баба и дядо. Скайпът не е достатъчен да замени майчината грижа. Ние трябва да защитим тези деца, а държавата да планира мерки за закрила. Но първо са необходими изследвания на техните нужди, след това промяна и в законодателството.
– Г-жо Жечева, у нас има деца с психични проблеми в домовете, а и такива, които се отглеждат в семействата. Някои от тях се изразяват в обществото чрез агресия, насилие, отчуждение, наркотици и алкохол. Каква е закрилата за такива деца?
– За съжаление, при някои от тях твърде късно сме забелязали тези проблеми. А и много малко са детските психиатри в страната. Като възпитателна мярка ние ги изпращаме в специализирани институции за малолетни и непълнолетни по Закона за противообществените прояви. В тях такива деца трябва да се превъзпитават и да останат там определено време. Възможно е настанените да бъдат освободени предсрочно, като следствие от добрата работа на възпитателите. Наша проверка обаче показа, че много малко са освободените деца, а това е факт, че системата се старае да ги задържа в институциите.
Най-лесното е да лепнеш етикета престъпник на едно дете, което е престъпило нормите от бедност или е принудено да краде и проси. Това са наши деца, които утре ще излязат в обществото и трябва да бъдат променени. Необходимо е да се работи и за промяна на средата, в която те се връщат. А сега тя е още по-тревожна и предизвикателна.
– Каква е вашата оценка за работата на колегите ви от Велико Търново?
– Велико Търново винаги е бил изключително иновативен и активен регион, с много голям набор от социални услуги. Тук работи доста активен екип в общината и партньорството с НПО е на много добро ниво. За съжаление изостава строителството на центровете за настаняване от семеен тип. Но Росица Димитрова от общината ме увери, че въпросното строителство ще бъде ускорено и още през август ще бъдат настанени първите деца с увреждания.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. личен архив