40 години се навършват днес, откакто Емил Денев е отдаден на автомобилния спорт. На 25 февруари 1979 г. той стартира в рали “Ивайло” и вече четири десетилетия е в магията на този спорт, станал негова съдба и призвание.
Предишния ден обаче няма да забрави никога. “Бях 20-годишен и с моя съсед Любомир Джонов решихме да караме на рали “Ивайло” с неговата кола, а аз трябваше да му бъда навигатор. В събота, на 24-и, на плаца на СБА минаваше прегледът на колите. В последния момент обаче той се отказа поради липса на гуми за сняг. Аз, честно да си призная, се разплаках. Тогава художникът Жоро Пенчев ми каза: защо се чудиш, нали имаш своя кола, ще сменим заявката. Така от навигатор изведнъж станах пилот, без никога да съм бил на състезание”, спомня си Емо Денев.
На следващия ден стартирал със своето “Жигули”, още ново, едва на 8000 км. Познавал трасето на две от отсечките, но по първата “Джулюница – Горско Ново село” не бил минавал никога. “Стартирахме и още на нея имах второ време, а беше и на сняг. На един от завоите на Драгижево се завъртях и затънах, вадиха ме 2-3 минути, но наваксах и завърших девети в генералното класиране.” Преживяването било изключително, имало много публика.
Малцина обаче знаят, че днешният окръжен прокурор е минал преди това и през други спортове. Първият му успех, макар и училищен, е на ски спускане, на което спечелил първо място и книга като награда. Насочил се към спортната гимнастика при чудесни треньори като Димитър Бочев и Бейхан Чакъров. Стигнал до второ място на градското първенство, но съдбата явно решила да не става гимнастик. Срязал си сухожилието на ръката и се наложило да сложи край на спортната гимнастика. После Емо се насочил към футбола. Няколко години играл като десен бек в детско-юношеските отбори на “Етър”, но след един разрив в отношенията се махнал и от футбола.
Автомобилите отдавна обаче го били завладели, ходел постоянно да гледа тренировките на националния отбор. От малък обичал да гледа и рисува коли, обичал миризмата на бензин. На 13 години вече шофирал доста добре, основно по поляните и селските пътища, докато на 18 най-сетне взел мечтаната книжка.
Стартът в рали “Ивайло” полага началото. А още през април същата година Емил Денев вече е на състезание от републиканския шампионат в Благоевград в конкуренцията на 220 автомобили. Черно-бялата снимка пази спомена за жигулито със стартов № 141, а пред него са Емо Денев и навигаторът му Борислав Борисов.
Първата победа в кариерата му идва през 1982 г. на рали “Бъчваров” в Севлиево, където станал първи в класа си и шести в генералното класиране. “Беше голям успех за мен, дори се преборих и с коли от група А и Б, макар и с изключително по-слаб автомобил – 1300 куб. см. На следващата година със Светльо Радков, лека му пръст, участвахме на рали “Септемврийци” за лиценз, завършихме пети в генералното класиране и първи в класа си и придобихме лиценз.”
Като малък, Емо Денев се учил да кара на “Москвич 403”, а първата му лична кола е жигулито (ВАЗ 2101), с което след първото състезание участва още доста години. То му е донесло много радост и емоции. След това е управлявал ВАЗ 2105, “Шкода Октавия”, “Лада Самара”, “Опел Корса”, “Ситроен Саксо”, от 2008 г. насам се състезава с “Рено Клио”. Простото обяснение е, че няма финансова възможност за автомобил с по-добри показатели, но е доволен и от това, което има.
Днешният прокурор Емил Денев започнал навремето работа в милицията, бил оперативен работник. Като завършил юридическото си образование почнал в Окръжен следствен отдел и шест години и половина е следовател. През 1999 г. става прокурор, 4 години е зам. окръжен и 10 г. окръжен прокурор. Сега е в края на втория си мандат като окръжен прокурор.
През 1984 г. започнал да се състезава към Централния автомобилен клуб на МВР, където карал две години. След това за кратко прекъснал със спорта заради следването си, карал само по едно-две състезания на година в региона – в Русе, в Бяла. Емил Денев е единственият в Европа действащ прокурор и автомобилен състезател. “С удоволствие съчетавам работата си на прокурор и автопилот. Отстрани сигурно изглежда адски трудно, но съм еднакво отдаден и на двете. Професията ми е основен източник на доходи за автомобилния спорт, в нея съм изключително прецизен да избягвам грешки в хода на делата си. Стремя се да бъда винаги обективен и безпристрастен. Спортът ме зарежда с енергия, която влагам в работата си”, признава той.
През 1989 г. Емо Денев е навигатор на Венцислав Генчев в четири състезания в републиканския шампионат. “От следващата година започнахме да караме със Светльо Радков, като ме приеха в “Автотранспорт”. Карах основно планинско, писта и рали крос. Трикратен шампион съм на рали крос, шампион на планинско и вицешампион на писта в различните години. След това дойде клуб “Автоекспрес” с президент Илия Илиев, които десет години стояха плътно зад мен и помагаха. Най-големият ми успех в кариерата като международна изява е спечелването на Адриатическата купа през 2003 г. Предишната година там бях станал първи в класа си до 1300 куб. см, но следващата спечелих не само своя клас, но и генералното класиране. Две години по-късно станах шампион на рали, шампион на планинско и втори на писта и бях избран от журналистите на пето място в десетката на България за “Спортист на годината” от автомобилните пилоти. Това е едно от най-големите признания за мен”, споделя Емо Денев.
Общо има над 14 шампионски титли в различните дисциплини, включително и през 2018 г., когато стана първенец на рали спринт. Това е нова дисциплина, която в България се практикува от две години – съкратен вариант на рали шампионат, с по-малко отсечки.
През 2011 г. бе избран за Спортист на годината на Велико Търново, за първи път № 1 стана автомобилен пилот. На церемонията направи страхотен жест, като дари премията си на подрастващите спортисти от общината – за да почувстват децата, че се оценяват постиженията им и някой мисли за тях.
Емил Денев държи да отбележи, че има чудесен екип и приятели, които дълго време му помагат безкористно и всеотдайно. Страхотен навигатор в лицето на Богомил Ненов, семейството и приятелите го подкрепят. Йордан Николов е един от механиците му, Цветан Янков е другият, има и приятели от Варна – Пламен Григоров, Златин Димитров, който е уникален спец по електрониките. С тях поддържат приятелство от 2007 г. до ден днешен. “Богомил Ненов ми е навигатор още от 2005 г., преди това пет години карахме с Вальо Бонев, с когото също имаме много успехи като екипаж и взехме Адриатическата купа. Със Светльо Радков сме се подкрепяли дълги години взаимно. Дончо Караиванов беше голям приятел, много ми помагаше и даваше много за спорта, без да иска да се афишира. От 4 години карам за СК “Мегапорт”. Искам да благодаря на всички, които са ми помагали през тези 40 години, защото без тяхната помощ е абсурд да стигнеш до финала.”
Най-запомнящото му състезание е през 2005 г. на рали “Твърдица”, където с автомобил от клас N2, най-слабия по мощност, в последното спускане постига трето време в генералното класиране и бие много-много по-силни автомобили, понеже валяло дъжд и било хлъзгаво, а той карал много концентрирано и прецизно. Това му е и любимата отсечка, заради зашеметяващия резултат, който с такава кола никой не е правил. Петото място в генералното и първо в класа му носят шампионската титла.
Рали шампионатът му е най-любим, той е царицата на автомобилния спорт. Рали кросът също като дисциплина е изключително атрактивен, защото се кара на по-малък периметър и има пряк контакт със зрителите, който е много зареждащ и мотивиращ.
Емо Денев може дори само с една дума да определи какво му дава автомобилният спорт и тя е “всичко”. Всичко, което може да даде спортът на един човек. “Разбира се, и аз съм дал на автомобилизма всичко, бил съм всеотдаен към него. Бил съм коректен, тренирал съм активно, по време на състезание съм бил изключително мотивиран и дисциплиниран. Никога не съм подхождал към старта некомпетентно, с пренебрежение или самочувствие. Напротив, за всяко състезание подхождам като че ли ще карам за първи път. Защото всеки старт започва от нулата. Никога не съм имал самочувствие от шампионските си титли или че имам толкова години опит. Винаги съм отчитал конкуренцията, за да се противопоставя на техните възможности.”
Освен дисциплина, спортът го е научил и на коректност към колегите. Същото среща и към себе си, изключително много е уважаван в гилдията както заради опита му, така и заради взаимната помощ. Два пъти е бил член на УС на федерацията, шеф на спортния трибунал през 2005 г. В цяла България има много приятели, с които поддържат чудесни отношения. Според него гилдията им е много задружна. Има и изключения, но контактите му с такива хора бързо се ограничават…
Много цени отношенията си със своя кумир Илия Чубриков. “Като малък аз му бях фен, сега пък той е мой фен… Винаги съм се учил от неговия интелект и възможности, той е уважаван изключително в Европа и света и за мен е пример. Стремя се да бъда като него, а с моя пример да уча и младите пилоти.
Когато се отдаваш напълно на спорта, той ти дава много – и самодисциплина, и организираност, и здраве, и самоконтрол… Особено в автомобилизма самоконтролът е много важен, защото сам по себе си той е рисков спорт. Изпитвал съм какво значи загуба на концентрация и съответно после катастрофа. Но в състезание има ситуации, колкото и добре да си подготвен да се случват тези неща.
Мога да кажа, че и извън спорта съм много дисциплиниран шофьор. Е, в ранните си години карах по-бързо, отколкото трябва, но никога не съм бил безразсъден. Стремял съм се да бъда като пример, особено при работата ми като магистрат.”
Докога ще се състезава? Докато сабята може да реже… Докато има сили и възможности, като на този етап въобще не мисли да се отказва от спорта. Признава, че в живота му два пъти е имало такива моменти, когато е искал да прекъсне кариерата си поради липса на възможности, но сега категорично няма такова намерение.
“Йорданка Христова казва “ще продължавам да пея”, аз пък ще продължавам да карам… В края на м.г. се чувствах в такава перфектна форма, в каквато бях през 2005 г. Постигнал съм почти всичко, но продължавам да гоня шампионските титли, като основно ще наблегна на рали шампионата и рали спринта. През април е първият кръг от планинския юбилеен 50-и шампионат в Шумен.
Посветих в края на м.г. трите купи на тримата си внуци – най-малкият Самуил се роди на 20 август, най-големият Георги е в първи клас, а Майкъл е в детска градина, но вече тренира футбол в “Болярчета”. Няма да ги подтиквам към автомобилизма, нека сами решат с какво ще се занимават”, споделя Емо Денев.
И завършва с признанието: не мога да повярвам, че са минали 40 години, сякаш беше вчера… Преди състезание сън не ме хваща от мерак да стартирам, така както беше и в първите години. Просто адреналинът, който ти дава автомобилният спорт, няма друг аналог…
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив
