Емигрантка всеки ден рисува красиви българки, за да е близо до родината

Красотата на българката, възпята в песни и легенди, пресъздава в картините си горнооряховската художничка Петя Петрова, която от 20 г. живее в германския град Аахен. Това е нейният начин да държи жива връзката си с родината и българското, макар да е далеко от дома. Зад гърба си има няколко изложби, една от които е в сграда към Европейския парламент в Брюксел. Тя е и първата българка, допусната там, което я прави горда, че е успяла да покаже частица от българското богатство пред многото му посетители. Втората ѝ по-голяма експозиция е в Музея за интернационално изкуство “Лудвиг форум” в Аахен. Голямата ѝ мечта е един ден да успее да подреди всичките си картини в България, където е мястото им, обяснява талантливата художничка.
Петя Петрова е родом от Г. Оряховица. Завършва живопис във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, след което известно време работи като дизайнер аранжор в “Търговия за бита” в родния си град. По-късно започва като учител по рисуване в няколко училища. “За съжаление бях на непълно работно време и паралелките постепенно започнаха да ги закриват. Затова през 2000 г. реших, че е крайно време да потърся препитанието си на Запад без значение какво ще работя, защото положението в провинцията беше много зле. Избрах Германия, защото братовчед ми и приятелката му вече се бяха установили тук, а в чужбина е много трудно да заминеш напълно сам, без да познаваш никого и без да владееш езика. Те ми помогнаха да се установя в Аахен. Записах се да уча немски език, а след това ми помогнаха да си намеря и първата работа”, връща лентата назад Петя. Стягайки куфарите, взима със себе си красива тъкана престилка, наследство от нейната баба, за да носи винаги със себе си частица от България. Признава, че заминаването в чужбина е било изключително болезнено и трудно решение, но за много хора от т.нар. “поколение на прехода” това е бил единственият начин да оцелеят. Определя го като насилствено изтръгване от корените. Адаптацията в Германия и носталгията по родината се оказват сериозно изпитание за Петя, но тя успява да се справи с тях и да поеме живота си обратно в ръце. “Когато оставиш всичко зад гърба си и тръгнеш само с един чифт сандали, наистина е много трудно да започнеш всичко от начало. А и манталитетът на германците е напълно различен от нашия, затова обкръжението ми е само от българи и италианци”, споделя художничката.
Близо година ѝ отнема, преди да посегне към четките и боите. “За мен рисуването е физическа необходимост и имам чувството, че ако не рисувам, ще се разболея. Приятелят ми дори казва, че само по този начин мога да се изразявам пълноценно. Идвайки в Германия не започнах да рисувам веднага, трябваше ми известно време, за да се приспособя. Първите ми четки получих от хората, при които работех по това време. Един ден, докато се прибирах неудовлетворена и огорчена за пореден път от работата си и отношението на околните, реших, че е крайно време да взема четките и да докажа, че съм нещо повече от миячка на чинии”, споделя Петя. А картините ѝ започват да се появяват една след друга. Любимата ѝ тема, на която се е посветила последните години, е красотата на българската жена, изобразена в автентична народна носия. От платната ѝ струи не само богатата палитра от цветове, но и светлината, която казва, че е характерна за България. Това е нейният начин да разкаже за родината на околните, защото вярва, че картините могат да говорят повече от думите, носейки заряда на нашите ценности и традиции. Освен от българската жена, талантливата дама черпи вдъхновение и от големия художник Владимир Димитров – Майстора. Но като всеки творец Петя държи да личи авторският ѝ почерк в платната и е щастлива от факта, че успяват да докоснат не само нея, но и много наши сънародници зад граница.
Копнежът по родния дом сплотява сънародниците ни в Аахен, които създават Български културен център, в който има и клуб за народни танци. С него се включват в голямо българско хоро на площада в Брюксел, а Петя е автор на логото, с което популяризират инициативата. Освен на рисуването, Петя се отдава и на другите си увлечения – фотографията и писането на детски книжки.
Талантливата горнооряховка е автор на първата българска детска книжка в Северна Германия.
Книгата е озаглавена “Детектив в сладкарницата” и вече има няколко представяния – в Аахен, Дюселдорф, Брюксел и в Българското училище в Дортмунд. Навсякъде книжката е посрещана изключително топло от деца и възрастни с увлекателната история и красивите илюстрации. Освен това дава възможност на децата с български корени в Германия и Западна Европа да се докоснат до езика на родителите си, обяснява авторката.
“Детектив в сладкарницата” разказва историята на семейство с 3 деца и куче и за загадъчното изчезване на сладкишите на мама Краси. Нейните деца са Мирослав, почитател на детективските романи, Роси, която винаги е залепила нос за смартфона си, и най-малката Теди, която обича да използва думата шеф. Точно преди Коледа обаче, когато в сладкарницата има най-много клиенти, сладките на леля Краси изчезват. Мирослав, набеден за изчезването им, се заема с разследването и залавянето на крадеца. Всъщност детската книжка служи и за ролеви модел, защото малките читатели лесно могат да се идентифицират с героите. Главният детектив в книжката е съобразителен и отговорен, сестричките му са отзивчиви и общителни, а пък къщата на леля Краси създава усещането за домашен уют и сладост.
“Историята беше написана много отдавна и беше стара моя мечта. Още в детската градина, разлиствайки книжките, си мечтаех да напиша и илюстрирам собствена история”, разказва Петя. Шегува се, че нейните родители и до днес са изненадани от творческите ѝ пориви и от желанието да рисува и пише. Идеята за издаването на книгата се появява спонтанно. Един ден докато пие кафе с приятелката си Надя Ралева, жената ѝ споделя, че много харесва детските картини, публикувани в артистичната страничка на Петя. Тогава тя ѝ разказва за историята, която е написала отдавна, но така и не е публикувана. Ентусиазмът на хората около нея я мотивират да направи първата крачка, за да се появи на бял свят “Детектив в сладкарницата”. За издаването ѝ помагат още редакторът Кремена Георгиева и графичният дизайнер Росица Ахмакова. Засега книжката все още не е достигнала българските книжарници и се разпространява в социалната мрежа, но се радва на голям интерес, а в момента Петя пише продължение на историята за Миро и неговото семейство, разкрива авторката. И допълва, че е благодарна на всички, които са ѝ протегнали ръка и са ѝ вдъхнали кураж да сбъдне една от детските си мечти. А за в бъдеще планира да напише поне още няколко истории.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив