Елена е един от малкото български възрожденски градове в Османската империя, който е имал цели три църкви. Във вековете, когато в много населени места османските власти не са давали позволение за строеж и на един християнски храм, Елена с нейните три църкви не случайно е била наричана “българският Витлеем”.
Най-старата от трите е църквата “Св. Никола”, чиято история е изключително интересна, но най-вероятно е малко известна и на самите еленчани днес. За нейното съществуване има сведения още от 1518 г., а напълно е възможно да е била построена още през Второто българско царство. Знае се, че е имала много ръкописни книги, някои от които писани още на пергамент. Имало и специален свещеник, който е съхранявал книгите и се е грижел за тях като за светини. На 23 април 1800 г. Елена е сполетяна от бедствие. Градчето е нападнато от ордите на кърджалиите, които убиват, грабят и опожаряват всичко по пътя си. Опожарена е и църквата, а по-голямата част от книгите също загиват в пламъците. След оттеглянето на кърджалиите хората от Елена, ръководени от своите старейшини и чорбаджии, се заемат да възстановят стария божи храм. По онова време, за да се съгради църква или манастир из основи, трябва да има специален султански ферман, издаден в Цариград от Високата порта. Еленчани обаче не желаят да чакат, а и нямат никаква гаранция, че падишахът ще погледне благосклонно на молбата им да подновят своя опожарен храм. Затова решават да построят отново старата църква без величайшия ферман. В продължение на 40 дни и 40 нощи родолюбивите балканджии се трудят неуморно, като в строителството участват с пари и безвъзмезден труд всички: мъже и жени, старци и деца, всеки според силите и възможностите си. Един ден обаче местният първенец хаджи Иван Кисьов от доверен човек научава, че турците са наклеветили еленското население, че строи църква, без да има султански ферман, и търновският каймакамин лично ще дойде да провери дали това е вярно. “Ако турчинът види, че черквата ни е нова и прясно боядисана, ще заповяда тя да бъде съборена. Язък ни за труда и за потрошените пари. Трябва да я спасим на всяка цена, но как да стане това”, чуди се хаджи Иван Кисьов. След недълго умуване той измисля спасителния ход.
Нарежда на еленчани да приготвят разтвор от вар и счукани дървени въглища и с тази смес да бъдат измазани стените на храма. Отвътре църквата придобива вид на стара, а стените имат опушен вид все едно тук са горели свещи и кандила от незапомнени времена. Трикът, измислен от хаджи Иван, проработва. Когато пратениците на каймакамина идват, хаджи Иван ги посреща много любезно, води ги до църквата и им я показва и отвън и отвътре.
“Напразно сте били пътя до тук, агалар! Това, както и сам виждате, не е нова църква. Смеем ли ние да строим без позволението на падишаха! Това е стар беглишки харман, който сега ние само поправяме”, раболепно обяснявал хаджията. И в същото време полекичка и тайно пуснал в ръката на всеки от агите по 30 златни рубета. Не е ясно дали убедителното говорене на хаджията, или повече рубетата са убедили каймакамските пратеници, но след като се върнали в Търново, те чинно докладвали, че сигналът е лъжлив. Раята от Елена била покорна и вярна на султана и не строяла нова църква. Така благодарение на находчивостта и хитростта на хаджи Иван Кисьов и най-вече на неговите рубета, еленчани успяват да запазят църквата си “Св. Никола”. По своя строеж и форма тя напълно отговаря на типа храмове, които са се строили по онова време. Църквата е полувкопана в земята, тъй като според тогавашните закони невернически храм не можел да бъде по-висок от турчин на кон. Отвън каменният храм наподобява непревземаема крепост. А възможно е една от целите, с които е построен, да е била и точно такава – в случай на бунт или въстание той да приюти вътре част от местното население. В подкрепа на това има и други факти. Стените на църквата са изцяло от камък и са дебели по 1 м. Прозорчетата са малки и са покрити с железни решетки, като в случай на нужда те могат да се използват като мазгали, през които да се наврат пушките на защитниците на своеобразната крепост. Единственото нещо, което не е от камък, е вратата, която е направена от дебели дъски, обковани с дебели железа. Отгоре вместо с керемиди църквата е била покрита с каменни плочи.
Открита е официално на празника Благовещение, на 25 март 1805 г. Десетина години по-късно е изографисана от местните зографи Давид и Яков. Стенописите днес са обявени за паметник на културата с национално значение. Любопитното е, че наред с класическите библейски светци и персонажи, на стените на храма е намерил място и образът на Георги Нови Софийски, загинал в отстояване на християнската вяра и отказал да приеме исляма, заради което по-късно е обявен за новомъченик от Българската православна църква. Освен него на стените на еленския храм има и други три изображения, които също рядко могат да бъдат видяни в български храм: на св. Климент Охридски, на св. Методий Моравски и на сръбския национален светец Сава.
Църквата “Св. Никола” е частично укрепена през 1966 г., а през есента на 1987 г. тя е основно реконструирана и отворена за посещение.
Наред със “Св. Никола” в Елена има и още два християнски храма, които също имат интересни истории. Църквата “Успение на Пресвета Богородица” е построена през 1800 г., като за нея хората от Елена искат и получават по надлежния ред разрешение от управителя на Търново и Русе Смаил ага. Тъй като за строежа не се е налагало да се крият и да работят нощно време, еленчани издигат един монументален паметник на българското храмово изкуство. Ръководител на строежа е местният дюлгерин майстор Михо, за когото за съжаление днес не се знае много. Ако се съди по вида и здравината на конструкцията на църквата обаче, очевидно е, че той не отстъпва и на самия Уста Колю Фичето по майсторлък. “Успение на Пресвета Богородица” е трикорабна, като средният кораб е двойно по-широк от двата странични. Тя е и триапсидна с притвор и галерия. Сводовете се носят от арки, укрепени чрез дървени обтегачи. Доста по-късно, чак през 1912 г., е изградена и кулата камбанария. Обяснението за това е просто. В годините на османското владичество властта е забранявала християнските църкви да имат камбанария. Призоваването за молитви се е извършвало посредством дървено клепало. През 1925 г. при пожар в църквата “Успение на Пресвета Богородица” изгаря иконостасът ѝ.
Третият християнски храм в град Елена е църквата “Рождество на Пресвета Богородица”. На мястото, където е тя, първоначално през 1812 г. е построен параклис. И тук се повтаря историята, която вече бе разказана за “Св. Никола”. Издайник донася в търновския конак, че гяурите в Елена строят черква без султански ферман. И тук също идват проверяващи, които са заблудени. Главно действащо лице в тази заблуда играе чорбаджията хаджи Юрдан Брадата. Когато узнава, че ще идват хора на властта, той нарежда в църквата да бъдат вързани няколко коне и пред тях да бъде насипан зоб. “Каква църква, аги, това е конюшня. Не виждате ли конете. Ние тачим своята вяра и никога няма да вържем хайванчета в църква”, дал си вид на изненадан той пред хората на султана. Така храмът бил спасен. Построеният параклис е служил за девически манастир, а според легендата в този манастир става монахиня и съпругата на самия хаджи Юрдан Брадата след неговото обесване като участник във Велчовата завера.
На 20 юли 1859 г. пожар изгаря до основи параклиса. Еленчани обаче са упорити хора и веднага започват възстановяването му из основи. В 1865 г. е завършена новата църква. А в построената до храма сграда чак до 1894 г. функционира девическо училище. По време на Руско-османската война от 1877-78 г. турците превръщат църквата в склад за жито. А когато в резултат на руското настъпление се наложило спешно да бягат, за да спаосят кожата си, османлиите посипали житото с барут и му драснали клечката. Еленчани обаче с риск за живота си успели да изнесат част от обгорялото жито и това спасило живота им през зимата. Днес храмът е действащ, като в него се извършват богослужебни ритуали. Той може да бъде посещаван и от туристи.
Иван ГЕОРГИЕВ