Елена Стоева е художник, мечтател и поет по душа. Завършва живопис във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” и оттогава е автор на множество самостоятелни изложби в България и чужбина. Освен че е специалист в умението да улавя красотата на мига и радостта от живота в изкуството си, Елена е шампион по летене свободен стил, лауреат в танцуването по лунна пътека и почетен професор по експериментална орнитология. Така Анастасия Стоева описва своята майка в предговора към съвместния им проект “Виж”.
Елена е от Варна и там завършва Френската езикова гимназия. Владее няколко чужди езика, от които основен ѝ е френският. Знае италиански, руски, ползва английски, а в последните две години учи и испански. Пристига във В. Търново, за да кандидатства във Факултета по изобразително изкуство на ВТУ. Приета е, завършва “Живопис” и от дипломирането си до ден днешен работи като художник.
Стоева има множество изложби, картините, които винаги са обединени около една идея. Някои от творческите ѝ проекти са озаглавени “Прозорци”, “Кутия със спомени”, “Децата на ангелите”, “Старият град”, “Говори ми се за любов”, “Имена на цветя” и др. Понякога те са комбинирани и със словото, което е друг неин любим спътник в живота.
“Виж” е първата поетична книга на Елена, в която тя ни поднася изяществото на изтока, поръсено с щипка хумор и обилно полято с топлота, а стихотворенията ѝ са като малки облачета от възторг и възхита от красивото в света, пише още в предговора на книгата дъщерята на художничката, която е дизайнер и редактор на сборника. Изданието е следствие от поредния проект на Елена – “Хайку”, обединяващ стихове и картини. Тя харесва кратката поетична форма заради концентрираната емоция в нея. Книгата е разделена на четири части, символизиращи четирите годишни времена. В нея са включени 38 стиха и близо 40 картини и илюстрации. Заглавието и съдържанието на изданието имат за цел да накарат хората повече да се вглеждат в света около нас и да забелязват нещата, които често им убягват, казва авторката.
Велико Търново за Елена е вдъхновение, въпреки че неговите красиви пейзажи почти никога не присъстват в творчеството ѝ. В по-старите си картини тя го представя в един по-приказен план, с дървета като близалки. И до днес художничката не спира да открива в него нови и непознати кътчета, особено в старата част, където живее. Тя смята, че ако разнообразните му и красиви дадености бъдат използвани и доразвити, могат да се превърнат в сцена за много интересни творчески изяви.
Поводът за това Елена да дойде във В. Търново е свързан с любовта. Въпреки че тя продължава да се определя като “момиче – варненче с море в сърцето”, с удоволствие разказва историята на своето преместване в старата столица. Веднъж, гостувайки в болярския град, Елена попада в една къща на ул. “Гурко”. Тя толкова се впечатлява от постройката, че остава изумена от красотата на това място и приказната му гледка. Впоследствие я търси неведнъж, за да я види отново, но така и не я намира. Години по-късно, когато Стоева вече е студентка в града, неин познат съвсем случайно ѝ споменава за една обява за продажба на имот. Оказва се, че е същата къща, която Елена толкова време издирва. Сградата е вече в окаяно състояние и почти се руши. Художничката и нейният бъдещ съпруг, с когото вече са двойка в живота, решават да я купят и това предопределя оставането им във В. Търново. По-късно къщата наистина се срутва, но те я възстановяват в предишния ѝ вид. Интересен факт е, че сградата е правена от ученик на Колю Фичето и неслучайно е толкова красива и функционална.
“Тази наша инвестиция ми се отплаща ежедневно, защото от прозореца си гледам любимите ми птици, реката. Мястото е уникално. Около мен е природата, а в същото време центърът на града е близо”, разказва за дома си Елена.
Освен художник и поет, Стоева е основоположник и на Дамски изящен клуб, в който членуват вече над 100 дами от цялата страна, обединени от любовта си към изкуството. В него влизат художнички, галеристки, писателки, поетеси, майсторки на изделия от керамика и на торти, аниматорки и др. Началото е поставено по време на един уъркшоп по рисуване, който Елена провежда с няколко жени малко преди началото на COVID пандемията. След промяната на ситуацията в страната, вследствие на наложените противоепидемични мерки, тя решава да създаде фейсбук група, в която да си комуникира с другите дами. Постепенно общността започва да нараства и се превръща в остров на спасението от страха и потиснатостта, породени от непознатата досега болест. В един момент Елена има желанието да започне да организира събития, за които ѝ трябва помещение. Ръка ѝ протягат жените от читалище “Надежда” във В. Търново. Там тя прави представяне на един от най-обичаните и четени съвременни български автори Георги Бърдаров. Преди това Елена организира гостуване на творците Атанас Хранов и Александър Секулов, които има желание да покани отново. В плановете ѝ влизат и други интересни личности като театралният режисьор Диана Добрева, музикалният педагог Благородна Танева, поетесата Камелия Кондова, актьорите Любен Чаталов и Стоян Радев и др. Стоева има огромното желание да организира и фестивал на изкуството със съпътстващи творчески работилници, включващи интересни и изявени творци. Дамският изящен клуб вече подкрепя и различни благотворителни дейности. Една от тях е на читалище “Надежда”, с която неотдавна бяха дарени коледни подаръци на деца с увреждания от В. Търново.
“Един град без културната си памет и спомена за хората му, които са се отличавали с нещо добро, особено в изкуството, е просто едно място. По този повод много искам да оставим жива паметта за Маргарита Пуева, която много обичаше града си и която е един от големите българските творци, известни и признати в цял свят. Ето защо В. Търново има основание да се гордее с нея. Мисля, че тя не трябва да бъде забравена, а да се направи нещо, за да бъде помнена. Много се надявам да успея да осъществя големия си проект да направим конкурс за рисунка на нейно име или в нейна чест. Също така се надявам да успеем да вдигнем неин паметник, да поставим паметна плоча или чрез Общината да закупим нейна скулптура, която да бъде експонирана на подходящо място”, разкрива бъдещите си планове Стоева, вярвайки, че В. Търново заслужава още по-богат и интересен културен живот.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив