Екип от Харвард дава отговор на въпроса кой е обитавал крепостта “Ряховец”

Екип от Харвардския университет в САЩ трябва да даде отговор на въпроса кой е обитавал крепостта “Ряховец” край Горна Оряховица. Всеки момент се очаква да станат ясни резултатите от ДНК анализа, който се изготвя от Института по генетика при американския вуз. Костен материал от първия разкрит гроб в очертанията на крепостта беше изпратен за изследване още миналата година. Пробата е взета от гръбначен прешлен на човек, погребан в непосредствена близост до жилище.
С 38 000 лв. разполага тази година археологическият екип за проучване на крепостта “Ряховец”. По-голямото финансиране ще позволи един по-дълъг сезон за работа и разкопки на обекта. За поредна година Община Горна Оряховица подпомогна дейността на археолозите с 20 000 лв. от общинския бюджет. Останалите средства са осигурени от Министерство на културата, което отпусна 13 000 лв., и от Националния исторически музей, който финансира проучванията с 5000 лв., разказа ръководителят на експедицията Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Негов заместник е археологът Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица. Двамата работят на обекта вече четвърти сезон.
Крепостта “Ряховец” се намира на 7 км северно от Велико Търново и на 3 км от Горна Оряховица. Разположена е върху възвишение, което е естествено защитено от изток, юг и запад от скални отвеси с височина 15-30 м. Северно от нея е долината на река Янтра след пролома Дервент.
“Най-ранните писмени сведения за крепостта са открити в съчинението на византийския хронист Георги Пахимер от 1304 г. във връзка с битката между българския владетел Тодор Светослав и византийския император Михаил IX край река Скафида. Другото споменаване на “Ряховец” е в произведението на поета Михаел Бехайм от 1444 г., който придружавал кръстоносния поход на Владислав III и споменава замъка “Рахауч”. Все още не знаем дали в този период крепостта е била само отбранителна кула, която той описва като замък, но се надявам при бъдещи археологически проучвания да стане ясно дали в някаква част е била обитавана до по-късен период, тъй като това, което виждаме около Западната порта, е, че обитаването на крепостта приключва малко след средата на XIII век”, разказва Петракиев.
Първите разкопки на Ряховец са били в периода 1985-1991 г., ръководени от доц. д-р Йордан Алексиев, доц. д-р Иван Бъчваров и проф. д-р Хитко Вачев. След това са прекъснати за повече от 20 г. Подновяването им започва пред 2015 г. под ръководството на археолога от търновския музей и Мая Иванова. Първата година усилията на екипа са насочени към разчистване на крепостта и сондажни проучвания в разкрити преди години части от крепостта. Екипът попада на пластове от ранната желязна и ранната бронзова епохи, намирайки осем цели съда, които днес са експонирани в Историческия музей в Горна Оряховица. Следващите три години работата на археолозите е насочена към Западната порта и терена покрай Северната крепостна стена. Именно там е и най-дълбокият културен пласт, който достига до дълбочина от 2,5 м. Това позволява да се направи стратиграфска картина на всички периоди, през които е обитаван хълмът, обяснява Илиян Петракиев.
От миналата – трета поредна година, екипът успява да раздели два етапа през Средновековния период, които са се развили от началото на XIII век докъм 1257 г. През 2017 г. бяха открити жилища, множество монети и керамика. Любопитен факт е, че откритите две жилища са по-различни от характерните за този период по българските земи. Представляват добре измазан под, докато стените са били нестабилни, маркирани само с един ред камък, а нагоре вероятно са били направени от дървена конструкция, което е нетипично за българските домове по това време.
“Тази година идеята ни е да слезем под това средновековно ниво, което вече познаваме, благодарение на разкритите жилища, пещи, керамика, оръдия на труда и битови предмети. Множеството монети доказват един уседнал начин на живот, свързан с напреднал етап от развитието на стоково-паричните отношения. Вероятно някои от пещите са били за металодобив, за което съдим по наличието на метални шлаки около тях. Така че вече имаме представа за обитаването на крепостта през XIII век и за това тази година решихме да проверим стратиграфски каква е картината отдолу. Оказа се, че тя е колкото странна, толкова и интересна. Липсва жилищно ниво, поне в проучвания в момента сектор, което подсказва, че след построяването на стената тя не е функционирала продължително време и крепостта не е била застроена. Вероятно е била разрушена от мощно земетресение или друг катаклизъм. За това съдим по начина, по който е паднала цялата стена, т.е. тя не е разрушена само на места, а цялостно”, обяснява археологът. Теорията е подкрепена и от факта, че на около 500 м се намира местността Змеицата, която е епицентър на голямото земетресение от 1913 г. и самият район е сеизмичен.
След рухването на крепостната стена животът на хълма е продължил именно с разкритите жилища от двата проучени предходната година етапа, но остава открит въпросът кога точно е издигната. Отговорът на този въпрос е затруднен от липсата на жилищно ниво и монетни находки, които да дадат датировка за времето на построяване на крепостта. Подобно датиране на този етап може да се направи само с помощта на радиовъглеродно изследване на откритите материали, но на този етап екипът изчаква да събере повече данни, за да бъдат изпратени в специализирана лаборатория във Великобритания. До края на сезона екипът си е поставил за цел да бъде открито и външното лице на крепостта, за да бъде детайлно документирана.
Освен екипа археолози, на обекта тази година работят и ентусиастите от Детската археологическа школа. Тя бе създадена през 2016 г. и оттогава с всяка следваща година нейният обхват се разширява. Първоначално учениците работят на крепостта по един ден, но в момента участват в проучванията по цяла седмица. Благодарение на спонсори на децата са осигурени специални тениски, инструменти, ръкавици, както и закуски и минерална вода. До момента за трите сезона в инициативата са участвали общо 84 младежи.
Това лято в проекта се включват ученици не само от Горна Оряховица, но и от Велико Търново. В него участват Пламена Владимирова, Стоян Стефанов, Йорданка Колева и Ния Велчева от търновското СУ “Емилиян Станев”. Те посещават кръжока по археология, който Илиян Петракиев води в училището. Към тях се присъединяват Йоанна Катрева от Езиковата гимназия и Мариана Великова от ПГ по строителство в старата столица. Всички деца са много ентусиазирани, а интересът им към археологията е много голям. За това едно от предложенията на археолозите е при разработването на проекта за Ряховец като туристически обект Община Горна Оряховица да включи идеята за създаване на база, която да подпомага дейността на лятната детска школа. Освен от ученици, тя може да бъде посещавана и от студенти по археология. Такъв научнообразователен център има в Сърбия, който е единствен за Централна и Източна Европа.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив