(продължение от бр. 137)
На срещата с барда освен Томаица Петева са били още Иван Евстатиев, Стоян Сърданов и Стефан Димитриев. Все млади тогава актьори на по 26-27 години, разпределени в търновския театър. Сергей Данчев дори уточнява и къде е била сбирката – на ул. “Балванска битка” 128 в дома на Димитриев и Евстатиев.
Няма великотърновски театрал, който не познава Иван Евстатиев. През 1972 г. той завършва ВИТИЗ със Сарафовска стипендия. Ученик е на големите Желчо Мандаджиев и Крикор Азарян. Играе на сцените във В. Търново и Русе. В продължение на 34 г. е част от ДМТ “К. Кисимов”, като 11 години е бил негов директор.
Стоян Сърданов пък е роден през 1948 г. в София. Завършва ВИТИЗ “Кр. Сарафов” в класа на проф. Моис Бениеш. От 1974 г. до 1977 г. е по разпределение във В. Търново, а оттогава до наши дни е в Драматичен театър – Пловдив, където е водещ негов актьор.
Не по-малко популярен е и Стефан Димитриев, макар и “зад кадър”. И той през 1974 г. завършва ВИТИЗ при проф. Бениеш. Играе първо тук, после в Драматичен театър “Адриана Будевска” в Бургас и за кратко в театър “Българска армия”. От 1980 г. е актьор на свободна практика. Занимава се предимно с озвучаване на филми и сериали. А те са десетки – “Семейство Флинстоун” (озвучава Барни Ръбъл), “Ало, ало!”, “Женени с деца”, “От местопрестъплението: Маями” и мн. други.
Буквално за часове и буквално часове преди тръгването си за Москва открих и тримата. Иван Евстатиев в момента е извън В. Търново, но ми обеща дълго интервю през август. Оказа се обаче, че през 2014 г. журналистът Борислав Костов е публикувал любопитен негов спомен за историята.
“На 18 септември 1975 г. гледам спектакъла на “Таганка”, после обаче закарвам жена ми да ражда в болницата. Връщам се в бара на театъра. На първата маса седнали Висоцки, Нина Шацкая и още няколко. Вземам две бутилки водка: заповядайте, друзя, за чудесния ви спектакъл и за детето ми, което ще се появи всеки момент. Питат ме какво ще бъде. Разбира се, момче, чуруликам аз гордо. Ще го кръстя Александър. Те пишат на един лист: Будь здоров, Александър! Само Шацкая помисли и писа “Александър/Александра”. И позна за дъщерята.
Аз, Томаица Петева, Стоян Сърданов и Стефан Димитриев взехме Висоцки от барчето и отидохме в служебния ни апартамент, където живеехме с жена ми и Стефан. В стаята на Димитриев Висоцки седна на леглото му, сложи бутилка коняк до краката си, запали цигара и дръпна струните на китарата. Стефчо май го записа на ролков магнетофон, но дали още пази записите при себе си в София, не знам…”, разказва Иван Евстатиев.
Не по-малко отзивчив бе по телефона и Стоян Сърданов. “Спомените от онези дни за мен са незаличими като днес. Първия ден, на 17-и се игра спектакълът “А утрините тук са тихи”, в него Висоцки не участваше. На следващия ден “10 дни, които разтърсиха света” по Джон Рид. Владимир Висоцки играеше Керенски, играеше страхотно. На сцената беше наистина невероятен. След спектакъла седнахме на една маса в сепарето на театъра. Запомнил съм го като крайно народен човек, никакво големеене и звездомания… Ние бяхме млади актьори на по 26 г., той беше вече утвърден актьор и певец в своя апогей. Беше истински бум в онези години, определяха го като дисидент.
А се оказа страхотен човек, не се правеше на велик. Хамлет е една от изключителните му роли в театъра, нея не я играха във В. Търново. Сегашните световни звезди не само няма да те погледнат, дори не дават да ги снимат. Висоцки беше пълна противоположност – общителен и интелигентен. От театъра тръгнахме с него и няколко наши актьори. Там пя цяла вечер, но аз малко стоях на купона, бях семеен и трябваше да се прибирам. Жалко, че си отиде така изведнъж от живота, толкова рано…”.
Същите впечатления от Висоцки е запазил и Стефан Димитриев. “Запомнил съм го като много приятен и лъчезарен човек. Беше много контактен и лесно се общуваше с него. Отидохме от театъра вкъщи, където живеехме с Иван Евстатиев. Не сме го карали да пее, той сам хвана китарата и започна. Разговаряхме, после пя, после започна да ни обяснява смисъла на текста, от това, което не доразбирахме. Бяхме млади, атмосферата беше артистична. Имаше водка и коняк, аз пушех тогава кубински пури и го черпих, дори си запазих фаса му. Висоцки ми подари снимка и програмата на спектакъла с автограф “Добра!”, вероятно още я пазя някъде. Сещам се и още нещо: в разгара на пеенето звъни един съсед, бил инженер на мостове, и казва да прекратим шума посред нощ. А Висоцки му отговори: “В Москва като пея, хората дори си отварят вратите на балконите и включват магнетофоните…”.
Така стигаме и до темата за прословутия запис, правен от Стефан Димитриев. Той разбра от мен с изумление, че в Русия записът се пази в Музея на Висоцки, тъй като го смятал за изгубен през годините. “Имах един “Телефункен” с микрофон, включих го и записах цялата вечер. Пазих лентата допреди 15 г., когато се преместихме в ново жилище и при пренасянето изчезна. Търсих я да я презапиша на диск, но безуспешно.” Димитриев обаче я давал преди време на един-двама души и предполага, че по този начин фонограмата е стигнала до многобройните почитатели на Висоцки. Но в нея има само 6 песни, докато всъщност те са били доста повече.
Много още уникални материали вероятно също ще видят бял свят след толкова години, стана ясно от срещата ми с друг водещ актьор на великотърновския театър – Иван Митев. Той подготвя книга за историята на ДМТ “Константин Кисимов”, която е колосален петгодишен труд. “Вече е написана първата част, която е за събитията от основаването на театъра до 1972 г. и я подготвяме с Георги Василев за печат. Вече съм събрал обаче огромен архив за втората част, който съдържа над 1000 страници, вкарани в компютъра. Издирили сме буквално всичко, свързано с търновския театър, включително снимки от спектакли. Предстои тепърва да започнем работа, убеден съм, че ще открием и немалко за гостуването на Таганка”, сподели вчера Иван Митев.
От този разговор с актьора обаче историята се оказа с ново продължение. Иван Митев има две запомнящи се лични срещи с Владимир Висоцки в Ленинград (сегашния Петербург) през 1979 и 1980 г., като втората е от последната публична изява на барда пред публика. След концерта Висоцки не само разговаря с двамата български студенти по актьорско майсторство Иван Митев и Ибиш Орханов, но се разписва на китарата на Митев и ги насърчава в бъдещата им професия. Иван Митев има уникалната възможност да гледа на живо и знаменития “Хамлет” на Таганка, а срещите му с Висоцки всъщност оказват сериозен отпечатък върху по-нататъшното развитие на кариерата му…
(следва)
Анатоли ПЕТРОВ
сн. архив