– Г-н Михов, какво като опит натрупахте по време на първия си мандат в парламента?
– В 43-то Народно събрание дейността ми беше насочена основно в две направления – образование и отбрана. Бях зам.-председател на комисията по образование и член на комисията по отбрана в парламента. Избрах тези две комисии по професионални и регионални причини. Моят живот е преминал в образованието – започнал съм кариерата си като учител в 12-о Основно училище в Стара Загора, известно като циганското, и съм стигнал до нивото на университетски преподавател и ръководител в един от най-престижните университети в България.
Комисията по отбрана пък имаше пряко отношение към съдбата на НВУ, едно от най-старите учебни заведения у нас, пряк наследник на първото военно училище, което е изключително ценно за Велико Търново и региона.
Опитът, който натрупах, ми дава самочувствие, че идеите и авторитетът, които ВМРО има, отговарят на критериите за откритост, честност и професионализъм при важните проблеми за управлението на страната. Аз мисля, че
в тази кампания
можем да гледаме
нашите избиратели
спокойно в очите.
– Кои ще бъдат вашите лични приоритети в следващия парламент?
– Те са няколко. На първо място в последните години Велико Търново загуби съществени позиции като център на административния, обществения, политическия и икономическия живот у нас. Много важни държавни регионални структури като управлението на пощите и на горите бяха загубени за Велико Търново. Това се дължи на слабата позиция, която градът има в изпълнителната власт през последните години. Всеки регион и голям град се стреми да привлече институции, администрация, за да придобие място на средищност. Нямаме лоби в изпълнителната власт и това е критика към представителите на региона в доскорошното управление.
Ще воювам Велико Търново да е не просто старата столица,
а историческата столица със съвременно звучене и роля.
На второ място – съществен приоритет ще бъде дейността ми в областта на образованието. За съжаление в последните години, когато се говори за него, се разбира само средното, предучилищно и училищно образование. С години проблемите на висшето образование бяха изтиквани в килера на властта, но натрупаните нерешени проблеми, които сега се усещат, че са най-много във висшето образование, я изправят пред сериозни предизвикателства. Необходими са спешни, радикални промени в системата на финансиране, планиране и професионална ориентация и насочване на младежите в действително перспективните, а не модерните специалности, активна политика за “търсене на студенти”, защото конкуренцията е много голяма. В нея се включват висши училища от ЕС, но и от трети страни като Русия и Китай. Те предлагат изключително изгодни финансови условия – отпускат сериозни стипендии и предоставят възможности за кариерно развитие, както и едно много високо качество на образованието. Ние не можем да оставим нашите университети под лозунга автономия да се конкурират при ясното недофинансиране на висшето образование.
На трето място – проблемите с българската наука. В последните години се наложи мнението, че наука трябва да бъде единствено фактор за развитието на бизнеса и стопанството. Това разбиране поставя под голям въпрос съдбата на българската хуманитаристика. Ключови дисциплини и направления, засягащи българската хуманитаристика, днес са изправени пред сериозни предизвикателствата. Постоянно се говори за многото университета у нас, но се пропуска фактът, че България разполага с много малък брой учени и университетски преподаватели. Ние имаме два пъти по-малко университетски преподаватели и учени спрямо средния в Европа. Научният потенциал у нас не е особено голям и ние се намираме в крайните редици на европейските класации по този показател.
– На какво се дължи това?
– Първо на изтичането на мозъци, втората причина е свързана с търсенето на академична и научна кариера на способните и талантливи българи през последните 10-15 г. в чужбина. На трето място – има силното застаряване на научния потенциал у нас. Над 60 % от учените в България са над 50 години, което показва, че оставаме без учени. Затова идеята за съкращаване на университетите е погрешна, защото това води до сериозни проблеми, които са свързани с развитието на висшето образование и науката, но има и тежки регионални последици за цели части от страната, където има висши училища. Какво би станало, ако бъдат затворени големи университети извън столицата? Т.е. при съществуващата диспропорция в икономическото и регионалното развитие на страната, средната заплата във Видин е два пъти по-малка, отколкото в София, закриването на нестолични висши учебни заведения ще доведе до тежки последици в регионалните измерения. За това е важно да се говори за реформа във висшето образование, съхраняване на институциите и университетите и целенасочена политика към развитие на академичния състав и подмладяването му чрез увеличаване на заплатите и стимулите за академично развитие.
– Кои са основните акценти в програмата на “Обединените патриоти”?
“Обединените патриоти” имаме ясни приоритети – доходи, сигурност и справедливост. Това бяха основните принципи, на които ние залагахме и преди две години и три месеца, когато беше сформирано правителството на Борисов, и те залегнаха в програмата за устойчиво развитие на страната. Това беше и аргументът за нашата подкрепа към кабинета, който си отиде. Продължаваме тази с политика и няма да се откажем от тези си искания. Припомням, че отстояването на принципа за активна политика по доходите и на първо място по въпроса за пенсиите, включващи индексация на всички пенсии, което не е правено от 2009 г., и политика за вдигане на минималната пенсия към прага на бедността, който миналата година беше 300 лв., а вече е 314 лв., беше условието, което ние не можехме да отстъпим в условията на правителствената криза след президентските избори.
Ние не жертвахме
своите принципи,
за да влезем във властта.
Това ще са приоритетите на “Обединените патриоти”, които се стремят към успех и в тези избори, защото следващата стъпка, за да бъдат реализирани тези принципи, е свързана със силно присъствие в парламента, за да се излъчи отговорно правителство на политиката на доходи, сигурност и справедливост.
– В какво правителство бихте участвали?
– Важно е за какво ще бъде това правителство. Ние сме готови да преговаряме с всички български партии без ДПС и другите етнически формации за излизане от кризата и една решителна и кардинална промяна на властта. Последните 28 години властта се отдели от народа, тя не защитаваше интересите на българския бизнес, на малките и средни предприятия, на селскостопанските производители, на българските учени, учители и лекари. Време е тази политика да бъде променена. Време е България да тръгне по нов път. Тези, които искат да вървим по нов път и да водят политика в интерес на българските граждани, а не в интерес на криворабрани ценности, с тези партии ние можем да седнем на една маса и да разговаряме и да чертаем планове за развитие. Всичко останало ни води към формулата – дайте да се разберем как ще разделим баницата. “Обединените патриоти” доказахме в последните две години, че не следваме тази политика. Нашата цел е – дайте да се разберем как да подобрим живота на българите и как да водим България към промяна.
– Възможно ли е обединение между ГЕРБ, БСП и патриотите?
– Политиката на ВМРО през последните 4 години е насочена към обединение на патриотичните сили. Бавно и последователно вървим в тази посока. Обединени – ние, НФСБ и Атака, на президентските избори постигнахме резултат, който ни постави на трето място след БСП и ГЕРБ. В тази политика на сдружаване на партиите ние виждаме спасението на България. Дуелът, който се води между ГЕРБ и БСП, е в разрез с нашите принципи, защото само съединението прави силата. Готови сме да разговаряме с всички и в предизборната кампания няма да нарушим добрия тон.
– Защо на 26 март българите трябва да гласуват с номер 17?
– Нека всички да изберем в деня на изборите 17, за да се чувстваме на толкова години (усмихва се).
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив
