Деветокласник от Павликени шие на ръка народни носии

Публикувано на ср, 24 Апр. 2019
1621 четения

Макар само на 16 години, Иван Миронов от Павликени изработва уникални народни носии, като всичко прави сам и изцяло на ръка. Младежът вече е направил хайдушка носия, която с гордост облича, а изработката ѝ му отнема повече от година. Носията се състои от риза, потури, красив и богато украсен чепкен и калпак. За направата им Иван използва естествени материи, като памук, вълна, коприна, съшити с памучен конец. Красивите гайтани също са оригинални и са изплетени по стара технология на 200-годишни станове. Убеден е, че няма по-красива от българската шевица и по-богат фолклор от нашия, а увлечението му постепенно се е превърнало в страст.
Иван е от село Бутово, но живее и учи в Павликени. Възпитаник е на ПГАТ “Цанко Церковски” в паралелка “Бизнес администрация”. Разказва, че винаги е мечтаел да създаде дреха, която да е различна и само за него. Преди време, докато ровил в един от гардеробите на село, открил стара и изпокъсана женска риза с красиви шевици. “Още щом я видях, се влюбих в нея от пръв поглед. Но ризата беше в много лошо състояние и не можеше да се носи. Единствено шевиците бяха запазени. Затова с баба ми Цветанка купихме плат, скроихме отново ризата и я възстановихме, като изрязахме и пришихме шевиците върху дрехата”, разказва Иван. Признава, че тогава се отключил и интересът му към фолклора и към българските носии. Започнал да чете за облеклата от различните краища на България, да гледа стари филми, които допълнително подклаждали интереса на будния младеж. След като вече имал готова риза, решил, че иска да я допълни. По време на ученическа екскурзия до Добринище Иван се влюбил в красив мъжки елек с широки и дълги ръкави, т.нар. чепкен, богато украсен с мотиви от Пиринския край. И тъй като нямал възможност да си го купи, намерил плат и решил да си ушие. Кройките открил в интернет. Свалил ги и сам скроил елека, а след това го ушил на ръка. За да го украси си купил и гайтан, но първоначално използвал закупен от магазин в Павликени. Още докато го пришивал, видял, че не е подходящ за елека и започнал да търси от къде да си купи истински. Открил жена в Южна България, която прави гайтани, изплетени по стара технология и багрен с естествени бои. Наложило се да разплете вече пришития шнур към елека и да започне всичко отначало.
“След като завърших чепкена, реших да си купя потури, за да има завършена носия, но това, което откривах в магазините и в интернет, все не ми харесваше. Такива бутафории се продават, че ми убиха желанието и ентусиазма. За това реших, че потурите също ще си ги направя такива, каквито искам. Видях снимка на Стефан Караджа и много харесах потурите, само че неговите са кафяви с черен гайтан. Аз реших моите да са черни с жълти гайтани, каквито бях гледал в един филм и много ми допаднаха”, обяснява деветокласникът. Купил и цървули, но понеже били от Шопския край, се наложило да ги преправи, за да подхождат на хайдушките му одежди, с което завършил цялостната си визия. “Когато облякох хайдушката носия за първи път, усещането беше неповторимо. Изпаднах в еуфория и сякаш се върнах в миналото. За мен носията не е просто дреха, защото в нея има толкова много орнаменти и украси, които я превръщат в произведение на изкуството”, смята младият терзия. Изненадал се и от реакцията на хората, минавайки покрай тях. Всички замлъкнали и вперили поглед в напетия младеж.
Иван разказва, че докато шиел носията си, увлечението му постепенно се превърнало в страст и затова е решен да направи мъжка носия от Павликенския край. В момента все още работи върху нея, но вече е направил елече и риза, като остава да я завърши с потури. Планира също да направи и женска носия, отново от Павликенския край. Освен че шие носии, Иван събира стари ризи, престилки и елементи, с които обогатява колекцията си. А за изработването на своите носии намира кройките в интернет. Признава, че не му харесва да шие на машина и предпочита да изпипа всеки сантиметър на дрехата, което му отнема много време, но пък носи удовлетворение. Докато работи върху тях, се вдъхновява от старите филми като “Капитан Петко войвода”, “Записки по българските въстания”, “Под игото”, “Шибил” и др.
Освен че прави красиви носии, Иван има слабост към книгите и писането. Деветокласникът вече е написал първата си авторска пиеса, отново подтикнат от любовта си към българския фолклор. Тя е озаглавена “Крали Марко в 21 век”. “Исках да играя на сцена и затова се свързах с хора от читалището в Павликени. Моя позната – Ренета Николова, ме запозна с актьора Христо Алексиев от местното читалище, който стана режисьор на пиесата. Събрахме екип от юноши и на 28 май е премиерата на представлението”, разказва Иван. Той е благодарен на директора на читалището в Павликени Петър Петров, който им оказал подкрепа за инициативата. Иван ще изиграе главната роля на Крали Марко, който попада в настоящето и се сблъсква със сегашните нрави, което го кара отново да иска да се върне назад във времето, правейки равносметка за това, което сме били и което ще станем, обяснява младият автор.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново