На 14 февруари Държавен архив – Велико Търново, с любезното съдействие на Исторически музей – Бяла черква, ще отбележи празника Трифон Зарезан с дигитална изложба. Тя ще ни направи свидетели на тази чисто българска традиция, която обединява, вълнува и опиянява хората, защото празниците и традициите са това, което превръща народа в сплотена нация.
По повод празника Свети Валентин Държавен архив – Велико Търново, ще представи дигитална изложба от илюстровани пощенски картички, които разкриват любовта като състояние на духа, защото тя не е само чувство към любимия или любимата. Тя е усмивка, мисъл, надежда, дори спасение. Любовта е навсякъде, тя е в сърцето на всеки човек, той я носи със себе си. Най-красивото проявление на човешката душа – да дарява с любов всичко, до което се докосне.
И двете изложби могат да бъдат видени на сайта на Община Велико Търново.
Открай време българинът почита празника Трифон Зарезан, чрез който изрича своя благослов за плодородие, за богата реколта от грозде и вино. Лозата е едно от първите растения, които се отглеждат от дълбока древност от хората, живели по българските земи, като в продължение на векове гроздето и виното са техни спътници, а лозарството, освен в поминък, се превръща и в любимо занимание за голяма част от населението.
Трифон Зарезан започва да се чества официално в България от 1962 г. в деня на св. Мъченик Трифон, като с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. През 1968 г., след въвеждането на Григорианския календар, датите на църковните празници се изместват и така паметта на св. мъченик Трифон започва да се празнува на 1 февруари, като лозарите продължават да смятат за свой празник 14 февруари. Според българските народни традиции на този ден ритуално се подрязват лозите и се изричат благословии за богата реколта през есента. Неслучайно празникът се нарича още Зарезан (подрязан), като се смята, че това име идва и от легендата за отрязания нос на Трифон. Според народните вярвания, поради това, че се присмива на сестра си Богородица, че има дете, пък е мома, докато реже лозето си отрязва носа.
На този ден традицията повелява стопанката на дома да стане рано, да омеси и изпече обреден хляб, украсен с лозово листо. Задължително трябва да се приготви и кокошка, пълна с ориз или булгур. Храната се поставя в нова вълнена торба, заедно с бъклица вино и стопанинът на къщата отива в лозята, където извършва ритуала “зарязване”. Отрязва с косера три пръчки от три лози, от които прави венец, а корените полива с вино, светена вода и поръсва с пепел, запазена от Бъдни вечер. След ритуала всички се събират и избират “цар на лозята” – това е най-щедрият и уважаван мъж в селото, който е окичван с венец от здравец, чемшир и млади лозови филизи. Всички мъже изваждат ястията, които носят, и правят шумно угощение. След приключването му “царят” се качва на “колесница” и всички се редуват да го теглят до селото, минават от къща на къща и изказват благословии. След като всички домове са обиколени, тържествата продължават в “царската” къща или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан. Трябва да се отбележи, че в по-старо време само мъже са присъствали на “зарязването”, а след 50-те години в празничното шествие започват да вземат участие и жени.
Трифон Зарезан е един от българските празници, който се е радвал на завидна популярност. Държавен архив – Велико Търново, съхранява интересен снимков материал от отбелязването Деня на лозаря, който ни връща назад във времето и ни потапя в една неповторима атмосфера на веселба и усмивки. Всички участват в тържествата, увлечени от духа на Трифон Зарезан. Учениците от местните училища провеждат сбор преди началото на парада, облечени са като за празник, официално. Винопроизводителите от региона особено тържествено отбелязват този ден. Празнично шествие се извива по централните улици, виждат се традиционните български облекла, млади жени, носещи обреден хляб и вино. След зарязването на лозите всички се събират на тържествен обяд, играят се хора, кипи бурно веселие. Сухиндолската кооперация “Гъмза” прави изложение на вина, в Лясковец дори избират своя “цар” на лозята.
В гр. Бяла черква 14 февруари е голям местен празник. Мъже и жени се събират на площада, пред сградата на Кметството и тръгват към Урушките лозя, под звуците на марш, изпълняван от духовата музика, водени от трибагреника и знамето на Бяла черква. На лозята свещеникът извършва водосвет, а кметът на града зарязва първите лози, полива с червено вино и благославя за плодородие. Правят надбягвания с коне – “кушии”, като на този ден мъжете могат да посетят къщата на момата, която харесват. Всички спазват древните традиции, като по този начин се отблагодаряват на природата за богатата реколта през изминалата година и се молят за берекет и през настоящата. Веселбата и трапезите започват още тук….
Празненствата на този ден и понастоящем са толкова пищни и тържествени. Тържествено протича празникът на виното и в Лясковец, където правят водосвет за здраве и плодородие, избират свой “цар”, който да води шествието към лозята. В Сухиндол правят дегустации на вина, а в с. Карайсен организират тържествен парад на местните лозари и винопроизводители.
(следва)
Камелия Михайлова, ДА – Велико Търново
