Държавата едва не провали изцяло археологическото лято в областта

Държавата в лицето на Министерството на културата за малко не провали археологическото лято в областта тази година. Оказа се, че повечето музеи, чиито специалисти ръководят разкопките, в началото на лятото са били поставени пред дилемата: изобщо да няма разкопки или да си търсят алтернативни източници за финансирането им.
Директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов сподели, че от всички подадени от РИМ проекти за разкопки министерството е одобрило и е отпуснало средства за проекта на Калин Чакъров, свързан с геофизично проучване зад крепостната стена на Никополис ад Иструм. Останалите проекти са попаднали в девета глуха. През лятото при разкопки в местността Шушманец край Самоводене проф. Хитко Вачев и колегата му Илиян Петракиев попаднаха на сензационна находка. Те откриха основите на религиозен храм, за който предполагат, че е църквата от манастира на основателя на исихазма свети Теодосий Търновски. Според проф. Вачев това е била една от най-бляскавите църкви от времето на Второто българско царство. При разкопките са открити и някои интересни находки като каса за отливки, лъжица за причастие, както и бронзов кръст, който е висял върху полилеите в църквата. Находката на проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев може да се определи като една от най-любопитните в цялата страна за тазгодишното археологическо лято. Разкопките край Самоводене нямаше да бъдат възможни, ако не беше оказаната финансова помощ и съдействие за осъществяването им от страна на Община Велико Търново и на спонсори. Инициативата е похвална, но не частни дарители, а държавата в лицето на Министерството на културата е институцията, която трябва да подпомага и финансира подобни разкопки. Защото, ако финансирането премине изцяло в ръцете на частни лица, то в един момент тези спонсори напълно справедливо биха могли да предявят претенции към собствеността на откритите при разкопките находки.
Освен край Самоводене проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев ръководиха за поредна година и разкопките в местността Френк хисар в подножието на крепостта “Царевец”. Обектът, който се проучва там, е средновековна църква, ранновизантийска бизилика от XII век, за която се смята, че е била част от манастирски комплекс. Долният археологически пласт под църквата пък е на тракийски некропол. Наред с планираните проектни разкопки през годината великотърновските археолози са извършвали и спасителни, свързани с инвестиционни намерения както във В. Търново, така и в други населени места в областта като Полски Тръмбеш, Павликени и др. За съжаление останалите проекти на археолозите от РИМ – Велико Търново, през това лято така и не можаха да бъдат реализирани. Дано това да се случи догодина, когато бъдат одобрени и им бъдат отпуснати средства в началото на археологическия сезон, а не малко преди падането на първия сняг, когато и за лаиците е ясно, че разкопки и проучвания не могат да се правят.
Освен проучванията на археолозите от РИМ и тази година на крепостта “Трапезица” продължиха разкопките под ръководството на Деян Рабовянов от филиала на Националния археологически институт с музей при БАН. През т.г. разкопките бяха концентрирани в три посоки. Първата бе свързана с допроучване на стари части от обекта, пластове от ранно и късножелязната епоха в тракийския период. Втората задача е свързана с допроучване на некропола на църква № 22. От него са проучени 25 гроба, като в некропола има и секция с детски погребения. Проучванията тази година са акцентирани върху разширяване площа на обекта в южна посока към крепостната стена, където са открити сгради на 2-3 нива от периода XIII – XV век. Откритите находки тук са много – над 500 монети, предимно медни, но сред тях и няколко сребърни. Една от монетите представлява по-сериозен интерес за археолозите. Тя е добре запазен екземпляр от монетите на цар Теодор Светослав, които са едни от най-красивите, но и най-рядко срещаните в България. Освен монетите е открито и голямо количество керамика. Тя е най-вече кухненска, но сред нея има и експонати от представителната царска сграфитокерамика. Една от сензационните находки, на която се натъкнал екипът на доц. Рабовянов, е гърне със скелет на бебе, вкопано в пода на едно от жилищата, като това е втори такъв случай, открит на Трапезица. За разлика от проектите на археолозите на РИМ, които не получиха навреме или изобщо средства, проектът за проучване на Трапезица т.г. беше одобрен и финансиран в размер на 68 хил. лв. Според доц. Деян Рабовянов тази сума е нормална за провеждането на малки разкопки и за осъществяване на полева консервация, но не и за реставрация и социализация на разкритото. Според археолога за масивна реставрация на обектите на крепостта ще са необходими над 1 млн. лв.
В Горна Оряховица от 2016 г., вече 9 археологически сезона, се извършват разкопки на крепостта “Раховец”. Но тази година и те щяха да бъдат невъзможни, ако не беше Община Горна Оряховица. Проектът тук е бил поставен във втора група на неприоритетните обекти за финансиране. Преди дни е пристигнал договорът, сключен с културното министерство. Поради отдавна приключилия сезон, подходящ за разкопки обаче, отпуснатите все пак средства от държавата ней-вероятно ще се използват догодина. Ако, разбира се, дотогава не настъпят някакви промени в наредбите, които да възпрепятстват това използване. Защото в държава като България всичко може да се очаква.
Ръководителят на разкопките на крепостта “Раховец” Илиян Петракиев съобщи, че в района се работи на два обекта: самата крепост и източния некропол към нея. Тази година в некропола са били открити две жилища, няколко средновековни ями и два нови гроба, с които общият брой на откритите и проучени гробове става 15. Открито е и жилище в южна посока, чието проучване ще продължи следващата година. И двата обекта на крепостта са от първата половина на XII век. Любопитното е, че за разлика от други подобни селища тук обитаването рязко приключва в края на 50-те години на XIII век. Според археолога Петракиев това вероятно е свързано с началото на набезите на татаро-монголите, които са разстроили селищния живот в цяла Северна България. При тазгодишните разкопки е проучвана църква в северното подградие от края на XII – първата половина на XIII век. Към първоначалния храм е имало долепен притвор. При разкопките там са открити керамични съдове, вградени в зидарията на притвора на църквата. Те се оказали керамо-пластична украса, позната от търновските и несебърските църкви.
В Свищов благодарение отново на общинско финансиране с проект за 5,9 млн.лв. бяха започнати дейности по проучване, експониране, благоустрояване и социализиране на средновековната крепост “Калето” и парковата зона около нея. През 2019 г. със собствени средства в размер на 30 хил. лв. Община Свищов стартира археологически разкопки на “Калето” под ръководството на проф. Николай Овчаров. Разкопките продължиха и през 2020 и 2021 г. отново изцяло с общинско финансиране. През тази година пред Министерството на културата са представени два проекта, свързани с античното селище Нове. Единият от тях на д-р Марин Маринов е включен в списъка на резервите, които ще бъдат финансирани, ако бъдат намерени допълнително средста. Такива, разбира се, до този момент така и няма. Проектът е свързан с проучване на комплекс от сгради с различно предназначение, разположен западно от Нове. Разкопките на този обект се извършват още 1977 г. като ръководители са били видни имена като доц. Мария Чичикова и доц. Павлина Владкова. От 2021 г. ръководител на разкопките е д-р Марин Маринов, като той споделя, че за тези години това е първият случай, когато разкопки не са били извършвани.
Вторият проект, свързан отново с Нове, е на българо-полската експедиция, ръководена от д-р Петя Андреева от Националния археологически институт с музей при БАН. Той е класиран в първа група, където отпусканото финансиране от страна на Министерството на културата е между 60 и 70 хил. лв. Българо-полската експедиция извършва разкопки на Нове от 65 години, като финансирането се извършва от страна и на българската и на полската държава. Това лято екипът на д-р Андреева е проучвал района на западната порта на военния лагер и една огромна сграда – склад и военен клуб (схоле) на Първа кохорта. На север и на изток от тази сграда са открити други по-малки, долепени до нея, с красиви цветни мазилки и стенописи.
Липсата на средства е осуетила разкопките и на археолозите от Великотърновския университет проф. Казимир Попконстантинов и доц. Росина Костова на остров св. Иван. Професорът сподели, че съвсем наскоро са получили разрешение за извършване на разкопки на острова. Да се работи в навечерието на зимата насред бурното море обаче си е чиста лудост, която едва ли чиновниците от културното министерство разбират.
Както стана ясно тази година, археологическото лято далеч не може да се определи като успешно и ползотворно за голяма част от археолозите в областта. Хората от бранша споделят, че не са съгласни с действащата сега система за определяне на финансирането на обектите от страна на държавата. Оказва се на практика така, че се финансират обекти на археолози, които участват в Комисията, която разглежда и одобрява проектите. Или казано иначе, една малка групичка от археолози е получила правото да се разпорежда със средствата и самофинансира собствените си проекти или тези на колеги по приятелска линия. Само за справка, в първата група, включваща т.нар. приоритетни обекти, влизат: “Перперикон”, “Мисионис”, “Хераклея Синтика”, “Солниците на Провадия” и “Рациария”, като само тези 6 обекта са били финансирани с общо 2,5 млн. лв. За останалите между 150 и 180 обекта са били определени 2 млн. лв. “Трябва да се промени изцяло критерият на определяне кои проекти да бъдат финансирани от държавата, за да се изкорени този лобизъм”, категорични са една голяма част от археолозите.
Иван ГЕОРГИЕВ