По-компетентното родителстване и ранната консултация със специалист са първите крачки към превенция на зачестилите прояви в училище и на улицата, твърди специалистът, който преглежда в Психоцентър “Логос” във Велико Търново
Детският психиатър и психотерапевт д-р Веселин Христов, който има богат опит в детско-юношеската психиатрия, улавя дори най-скритата тревога в детската глава и винаги съветва родителите, ако забележат и най-малката промяна при детето, да потърсят лекар специалист. Медикът работи в Центъра за детско здраве “Ниш” в Русе, който е единствен в Северна България. Но от известно време е член и на колектива на Психоцентър “Логос” към “Диагностично-консултативния център I – Велико Търново” и вече е консултирал доста малки пациенти.
Д-р Христов практикува детска психиатрия 9 години, но има и специалност по анестезиология и реанимация и казва, че може би общото между двете специалности е, че се работи с психиката на пациентите и тяхното съзнание. Но за много състояния в детската психиатрия не може да се твърди, че са заболявания, поради това, че не се знае каква е етиологията. Например, при децата от аутистичния спектър, които по статистика се увеличават, не е ясно какво причинява състоянието и няма как да ги обявим за заболяване, защото няма утвърдено лечение за това. Затова възприемаме емпиричен подход, твърди детският психиатър. Но при някои деца аутисти са постигнати много добри резултати – те дори учат в масови училища.
При хиперактивните деца се предполага, че причина за това са мозъчни медиатори, а самата хиперактивност може да се прояви и в най-ранна възраст още в детските ясли. Но и тук не могат да се кажат истинските причини. За да се различат хиперактивните деца от палавите, става с интервю и по-специализирана комплексна оценка от психолог, логопед и детски психиатър. Но има такива деца, които е трудно да бъдат прегледани, тъй като постоянно са в движение. Други пък са хиперактивни в по-лека степен, затова мерките са индивидуални. Много важно е психологичната работа да се извършва от специалисти с опит.
Д-р Христов коментира факта, че много пъти се е сблъсквал с доста смели и тежки диагнози, поставени от лични лекари или педиатри. Те се сервират лекомислено на родителите, които изпадат в стрес. Особено когато детето е определено като аутист и това променя изцяло живота на семейството. Може да се стигне до психично заболяване в цялото семейство. Затова, когато поставяме диагноза за психично разстройство в детската възраст, това е много отговорно, е категоричен д-р Христов.
Като признаци за хиперактивност са дефицит на активно внимание, постоянно нервничене, безпокойство, трудно спазване на правила и ограничения, голям ентусиазъм за решаване на определена задача, която остава незавършена и мн. др. Обикновено родителите не обръщат много внимание на тази хиперактивност, смятат я за нещо нормално и не тъсят специалист. Успокояват се, че с възрастта всичко ще отмине. От друга страна, пък педагозите се чудят какво да правят с такова дете в клас, което проявява признаци на хиперактивност. Но това все още не е гаранция за диагноза. Важно е да се убедят родителите, че детето има нужда от специалист. Ако наистина се докаже този синдром на хиперактивност, то децата се третират с психостимуланти, които имат обратен ефект и укротяват немирниците.
Колкото по-рано се установи едно състояние на хиперактивност в детска възраст, толкова по-добре. Иначе проблемът се задълбочава, хиперактивното дете се отхвърля от колектива, защото другите не го разбират, обявяват го за лошо момче или момиче. Следват наказания и изолиране и идва моментът, когато такова дете започва да смята себе си за лошо дете. Всичко това може да породи агресия, дори сред момичета. И д-р Христов обяснява този факт като мода, докато преди 20-30 години тази агресия при момичета си беше екзотика. Имал съм такива случаи, когато тийнейджърки си правят демонстративен бой помежду си. Причините за това трудно могат да се изяснят. Според детския психиатър, днес има едно отстъпване на мъжкото начало. Като че ли мъжкият характер и поведението все повече се отнемат от жените. Това може да се разглежда като себеутвърждаване или е резултат на отстъпване от майчиното начало. Ако едно момиче е възпитавано да се държи като момче, то вече се е формирала такава психика по скоро на агресивност и настъпателност. Понякога тя излиза от тази рамка и се насочва не само към приятели, но към учители и родители.
Д-р Христов смята, че за агресията при учениците не бива да се търси само в претовареността в училище или в недоволството от образователната система. Най-често причините се крият в семейните взаимоотношения, където се формира възпитанието. Агресията всъщност е симптом и не може да се третира като заболяване или разстройство. Тя е примитивен начин на общуване и показва, че човек не може да предаде чувствата си по друг начин с думи, затова използа агресия, което е социално неприемливо поведение. По думите на д-р Христов, семейството е една система и това, което се случва с един отделен член, касае всички. Ако детето има отклонения в поведението и е агресивно, то те са свързани с поведението на всички членове в семейството. Затова, когато лекуваме деца с психични разстройства, обект на консултации е именно цялото семейство. Препоръчваме да настъпи промяна в отношенията. Специалистът даде пример за един вид нефункционални отношения – често големите вече деца продължават да спят с майките си, а отделянето е трябвало да стане много по-рано. Оказва се, че този процес е болезнен и може да породи психични проблеми. А до тях не бива да се стига. Затова ние помагаме на семейството да приеме като естествено това отделяне, казва детският психиатър.
В практиката си д-р Христов се сблъсква и със случаи на автоагресия, за които обяснява, че това е стремеж за себеувреждане и е силно свързано със самооценка. Децата са склонни към автоагресия, когато собствената им оценка е на ниско ниво. При юношите обаче има по-различен елемент – болката, която си причиняват им носи облекчение. Според д-р Христов това не е точно автоагресия, а начин психичната болка да бъде трансформирана във физическа, която е по-лесно поносима, колкото и да е странно. Що се отнася до самоубийството, то може да се счита като краен вариант на автоагресия, на невъзможност да се продължи животът. Но самоубийството може да бъде продиктувано от други психотични мотиви, когато при децата или юношите се развие психоза, с която най-често се свързва шизофренията, при която наследствеността има значение. По-добрата педагогическа култура на родителите и ранната консултация със специалист са първите крачки към превенция на зачестилите агресивни прояви в училище и на улицата, твърди д-р Христов. Проблемът е, че в българското семейство все още битува срамът и притеснението да се посети психиатър, а много от психозите в детска възраст могат да се решат още в зародиш и да не се проявят по-късно. Най-често родителите водят децата си, когато нямат друг изход и лечението е по-трудно. Според специалиста, това трябва да се промени, тъй като семействата получават ценни препоръки как да изградят нов модел на поведение и да преодолеят психичния проблем при детето.
Като предизвикателство в детската психиатрия д-р Христов счита психотерапията, чрез която в много случаи лекарствата се изместват в полза на консултациите.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторката