Да изгориш като факла, като се самозапалиш, не ти решава проблема, смята хирургът д-р Николен Стойнов, началник на сектор “Лапароскопска хирургия” при Втора хирургия на великотърновската областна болница. От десетилетия липсваха подобни случаи, а сега в рамките само на три дена самозапалванията са три. Единият от пострадалите във Варна почина, а този в Раднево изпадна в клинична смърт. Пораженията от огъня са големи и инфекциите от тях трудно се лекуват, казва д-р Стойнов.

Термичната травма предизвиква ужасяваща болка и човек изпада в шок

По принцип човешкият организъм много трудно понася изгарянията, предизвикани от термична, химична и лъчева енергия, твърди хирургът. Човекът не се влияе от околната среда и поддържа една и съща температура. Ако тя се повиши повече от 37 градуса, настъпват тежки дегенеративни промени в тъканите. Особено в клетките, в елементите на кръвта, които водят до фатални последици. Още повече при висока температура левкоцитите и еритроцитите престават да се движат, след което се разпадат. Тъй като човешкото тяло е изградено предимно от белтъци, те се пресичат.
Термичните изгаряния се предизвикват от течни, газообразни и твърди агенти.Това са горещата вода горещият въздух и нагорещеният метал. Има и четвърти вид изгаряния, нанесени от огън, пояснява д-р Стойнов.

Има три теории за изгарянията

Първата се нарича токсична и обяснява некротизирането на тъканите, които образуват токсични вещества. Те нахлуват в кръвта и се разнасят в целия организъм, като предизвикват интоксикация и човек умира.
Втората теория е хемодинамичната – при изгаряне, с цел да се запази жизнеността на организма, започва преразпределяне на движението на кръвта. Тя и телесните течности се пренасочват към жизнено важни органи – бял дроб, сърце и корем. По този начин настъпва загуба на големи количества кръв и плазма от периферните кръвоносни съдове и организмът губи големи количества течности. Това, заедно с болката, са основните проблеми при изгарянията.
Третата теория е инфекциозната. Умрелите тъкани от изгарянето не са преграда за бактериите, затова се развива тежка инфекция.

Тежестта на пораженията се определя от размера, дълбочината и мястото

Голяма повърхност на термичната травма, но в по-ниска дълбочина, може да се равнява на изгаряне на по-малка повърхност, но по-дълбоко. По тази причина трябва да се определи колко е засегнатата площ и каква е степента на изгарянето. Така се разбира каква е тежестта на термичната травма.
В медицината площта на изгарянето се определя на принципа на деветките, обяснява д-р Стойнов. Главата, двете ръце, гърдите, коремът, двете бедра и двете подбедрици получават по 9 процента от общата площ на тялото, а гърбът – 18 %. Като се събере всичко това, прави 99 %. В зависимост къде точно се намира травмата, се определя колко процента от тялото са засегнати.
Вторият принцип за определяне на степента на изгарянето е по размера на дланта на пострадалия. Тя представлява 1% от площта на тялото му.
Дълбочината на изгарянето се определя от три степени, казва д-р Стойнов. Първата е най-лека и това обикновено е слънчевото зачервяване с оток на повърхностния слой на кожата. Втората степен е в две подгрупи – 2А и 2Б. При 2А се образуват мехури. Засягат се по-дълбоки слоеве на част от кожата. При 2Б е изгорена цялата кожа и подкожието. Третата степен обхваща изгаряне на тъканите в подкожието, фасциите, мускулите и в дълбочина.Дълбоките термични травми са най-лоши.
Изгаряне над 20 % от повърхността на тялото при възрастните се смята за тежко. При децата този процент е 15. Когато има над 50 % изгаряне, шансовете за живот значително намаляват. Над 70 % изходът е летален.
Според д-р Стойнов във великотърновската болница постъпват най-вече бебета и деца, пострадали при къпане с гореща вода, или пък с изгорели длани от печката.
Не са изключения и изгарянията от домашни пожари или в производствени предприятия.

Изгорените части на тялото да не се посипват с пепел, олио или вода,

призовава д-р Стойнов. Това обикновено се прави от близките на пострадалия вкъщи. Ефектът обаче е обратен. При такъв инцидент най-важното е да се съблекат изгорелите дрехи и веднага да се започне обезболяване и вливания. Това се прави в болница.
Може би малко хора знаят, че като се запали човек, било заради психологична травма или битов инцидент, пострадалият не бива да бяга, а да легне на земята и с търкаляне да се помъчи да изгаси пламъците. При тичане от създалия се вятър огънят се разгаря. Същото се отнася и при заливането с вода. Тя съдържа кислород, който поддържа горенето.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив