Ако в Африка, където работех, лекар се опита да вземе пари от болен, веднага остава на улицата
В понеделник (16 декември) д-р Николай Мойнов спечели конкурса за началник на неврохирургичното отделение в МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов” в старата столица. Великотърновецът, който живее във Варна и е син на известния неврохирург д-р Минчо Мойнов, основател на неврохирургията в болницата, се завърна след 15-годишно отсъствие в МОБАЛ, където също беше началник на неврохирургията.
Д-р Мойнов завършва медицина в Прага през 1983 г. и веднага започва работа във великотърновската болница като хирург. След 4 години взема специалност по хирургия, а след още две и неврохирургия. Работи заедно с баща си, а след неговото пенсиониране става шеф на неврохирургията. След 7 години напуска В. Търново и се премества във Варна, като започва работа в здравната каса. После д-р Мойнов заминава в Гана, Западна Африка, където 12 години работи в държавна болница като неврохирург. При него идват пациенти от 7 държави – Того, Кот д,Ивоар, Мали, Буркина Фасо, Нижер, Гамбия и Саудитска Арабия. В последните години пристигат и англичани.
Сега, освен във В. Търново, д-р Мойнов ще работи и в друга държава от Близкия Изток. През това време в МОБАЛ ще го замества негов колега от София. Синът на д-р Мойнов също специализира неврохирургия, но работи в Пловдив.
– Д-р Мойнов, защо се върнахте във В. Търново, след като имате толкова възможности да работите в чужбина?
– Върнах се заради името на баща ми – д-р Минчо Мойнов, който преди 38 години основа известната великотърновска неврохирургия. Тогава в страната такива отделения имаше само в София, Варна и Пловдив. Сега, когато тук бе закрита неврохирургията и сменено болничното ръководство, влиятелни хора ме помолиха да се върна. В началото аз отказах, но после се съгласих и поставих моите условия, свързани с работата ми в чужбина. В крайна сметка ще бъда във В. Търново не през цялата година, а по време на отсъствията ще ме замества колега от София.
– Не се ли притеснявате, че ще започнете от нулата, нямате лекари, медицински сестри, отделението беше закрито. Липсват и хирургични инструменти и апаратура.
– Аз искам да уверя и успокоя всички пациенти, че възстановихме неврохирургията във В. Търново и тя вече приема пациенти. Върнахме и всички неврохирургични сестри, които са обучени много добре, но след закриването бяха разпределени по другите отделения. На тях винаги може да се разчита и вече имаме медицински екип, който може да се справи с всякакви ситуации, които са във възможностите на отделението.
По изисквания на здравната каса трябва да имаме четири неврохирурга и още двама други доктори. И това вече е факт. Има двама неврохирурзи от Велико Търново и по един от София и Търговище. Необходим ни е още един неврохирург, който да ни замества.
Наистина отделението беше останало без инструменти, след като бе затворено, но болницата купи нови и вече сме покрили целия травматизъм – глава – гръбначен стълб. Написали сме рапорт до ръководството какво още ни трябва и като апаратура. Но и сега можем да оперираме дискови хернии, гръбначни стенози, счупвания на прешлени.
Що се отнася до главата, оперираме и тумори. Когато болницата ни купи микроскоп и микроневрохирургичен набор и клипси, ще оперираме и аневризми.
– В последно време имиджът на великотърновската неврохирургия се срина, след като пациенти се оплакаха, че доктори им подменяли скъпите импланти, които те си купували. Как ще промените тези негативи?
– Има строг ред за доставка на импланти, които болният си купува или касата заплаща. Всичко се описва в здравното му досие след операцията, дори партидният номер на тези импланти. След това правим рентгенова снимка в няколко профила, където ясно се вижда какво е поставено. Копие от снимката се дава и на болния, за да знае какво има на гръбнака. Освен това в досието се прилагат всички заявки, фактури, квитанции и приемно-предавателни протоколи, свързани с осигуряване на имплантите.
– Но каква е гаранцията, че тези импланти няма да бъдат подменени с по-евтини? Пациентът нищо не вижда по време на операцията, а и в досието може всичко да се напише.
– В повечето случаи след определено време имплантите се премахват или сменят. Номерата им винаги могат да се сравнят с тези, описани в досието. Ние връщаме използваните импланти на пациента и проверка винаги може да се направи, ако има съмнение за злоупотреба. Но аз ви уверявам, че в отделението подобна подмяна няма да се допусне.
– Неврохирургията остана без невронавигация, за която болницата плащаше наем. Оправдано ли е използването на такава апаратура?
– Невронавигация се използва единствено при операция на злокачествени тумори в главата и дълбоки абцеси. Тези заболявания обаче не са чести явления за България.
– А увеличават ли се гръбначните заболявания при българина?
– Прави ми впечатление, че средната възраст на българина се увеличава, а с нея и гръбначните заболявания. Те са типични при хората над 70 години. Дисковата херния, например, е характерна за хората над 45 г., след това е казуистика да има такива пациенти. След тази възраст обаче се появяват гръбначните стенози. Проблемът е, че когато има дискова херния, тя трябва да се оперира, а много хора не й обръщат внимание. А с времето се стига именно до гръбначна стеноза, която се задълбочава. Тези дни оперирахме една баба на 82 години, която не можеше да се движи. Стенозата й беше на пет нива, но сега е добре и ходи. Ако преди 15 години оперирахме годишно от 3 до 5 такива болни с гръбначна стеноза, сега срещаме тези пациенти само за един месец.
– Мъжете или жените страдат повече от проблемите на гръбнака?
– Има ги и при двата пола, но най-много са дисковите хернии. Но хората се страхуват да се оперират, за да не осакатеят.
– Д-р Мойнов, не е тайна, че за да се печелят пари, се правят ненужни операции или само се имитират. После се вписва лъжлива информация в здравното досие на пациента.
– По този повод искам да ви кажа, че като началник на неврохирургията аз няма да позволя да се слагат винтове и пръчки или т.нар. стабилизации на гръбнака, без да има показания за това. Има различни видове фрактури и не на всяка цена те изискват операции. Ако тези счупвания са стабилни, не се правят операции, ако са нестабилни, те са задължителни, за да не настъпят усложнения.
– А как ще се борите с посредствеността и корупцията в работата си като началник на неврохирургията?
– Искам да ви разказа за африканската държава Гана, където работих 12 години и лекувах пациенти от седем държави. Българският лекар в чужбина няма право на грешка, иначе го изхвърлят. Дори в Гана, където диагностичната апаратура е на много високо ниво. Цялата болница те следи какво правиш и ако имаш една-две несполучливи операции, пациентите бягат от теб. Но ако си добър лекар, държавата прави всичко възможно да те задържи.
Ако пък се опиташ да вземеш пари от болен, веднага си на улицата и в тази държава вече не можеш да си намериш работа. Някои си мислят, че в Африка можеш да правиш каквото си искаш. Тъкмо обратното е. Та смятам този стил от Гана да го приложа и във В. Търново. Но искам да кажа на пациентите, че неврохирурзите, които ще работят във В. Търново, са с много опит и възможности. Става въпрос за д-р Динко Аладжов и д-р Живко Александров. Ще обучаваме по-младите си колеги, за да ни заместят достойно един ден.
– В какво състояние са двамата простреляни мъже от В. Търново, които са в реанимацията?
– Рано е за прогнози, при единия куршумът остава в главата му, тъй като е на такова място в мозъка, че не може да се оперира. Но има много хора, които живеят по този начин с олово в главата. Организмът усвоява куршума като чуждо тяло, капсулира го и няма проблеми.
Мъжете бяха в медикаментозна кома, но вече ги изведохме от това състояние и ще ги преместим в неврохирургичното отделение. Смятам, че и двамата ще оцелеят, да се надяваме. Имаме всички медикаменти за лечението им, а и скенерът дава оптимистични резултати.
Просто тези двама мъже имат късмета, че възстановихме неврохирургията във В. Търново, където ги спасихме. Ако бяха тръгнали с линейка до съседна област, където има такова отделение, може би нямаше да пристигнат живи.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторът
