Д-р Иван Иванов, познат още като отец Йоан, е единственият лекар у нас, който работи и като свещеник. Служи в храма “Св. пророк Илия” в горнооряховското село Драганово, грижейки се не само за духовното, но и за телесното здраве на хората. Казва, че е кръстен на дядо си Иван по физическо рождение. “По духовно рождение в чина монах съм кръстен Йоан на целия величествен сонм от свети Йоановци в тържестващата Небесна църква, като се домогвам да изпросвам застъпничество пред Бога за Неговата благословия чрез всеки един от тях”, казва духовникът – лекар. Когато празникът се случи в почивен ден извършва богослужение в храма, а в делничните дни ангажиментите му като семеен лекар изискват да облече бялата престилка, за да откликне на нуждите на своите пациенти.
Д-р Иван Иванов е роден точно на Великден в Горна Оряховица. Като много младежи се увлича по музиката и в свободното си време посещава музикалните класове по пиано и акордеон в Детската музикална школа в града. Мечтаел да се занимава с музика и да стане композитор. Средното си образование завършва в Техникума по електротехника “М. В. Ломоносов”. Признава, че още като ученик изоставя идеята за музиката и се насочва към медицината. “Обичах биологията, химията и математиката още от основното училище. В електротехникума паралелката беше експериментална с присъствие на всички общообразователни предмети, като в гимназия, така че биологията и химията присъстваха в учебната програма и това ми запази възможността да кандидатствам медицина. Първоначалната ми идея беше да се занимавам с научни изследвания в областта на медицинската физиология на човека, но в хода на следването обикнах клиничните специалности и реших да се отдам на медицинска работа с пациенти”, разказва д-р Иванов. Той е първият лекар в семейството, майка му е работила като детска учителка, а баща му като автомонтьор. Отгледан е от баба си и дядо си, които поемат грижите за него още от 6-месечна възраст. Дядо му, чието име носи, е майстор кожар и тапицер, той е човекът, който го насърчава да поеме към медицината. “Дядо ми Иван усърдно ме съветваше първо да си осигуря стабилна професия, а музиката да остане като хоби. Послушах го и не съжалявам”, разказва медикът. Избира да следва във ВМИ Плевен и през 1995 г. се дипломира. Първата му работа е като участъков лекар в здравната служба в антоновското село Изворово, а след реформата в здравеопазването създава собствена лекарска практика в Драганово, където работи и до днес. В периода от 2009 до 2015 г. специализира в МУ – София, и придобива специалност “Обща медицина”. После става докторант по обща медицина и след като успешно защитава дисертация на тема “Духовни потребности и ресурси в съвременната обща медицинска практика” на 21 септември 2017 г. получава научна степен доктор по обща медицина.
Духовното призвание
на д-р Иван Иванов
Когато записва медицина в Плевен, д-р Иванов не е предполагал, че пътят му ще го отведе до храма. Разказва, че до 23-ата си година дори не е бил кръстен, но в края на втората година на следването му нещо в него се пречупва и го тласка към вярата. “Дотогава бях минал през болната мистика на вестници като “Феномен”, “Психо” и др. подобни “будители” на вопиющата бездуховност на посттоталитарната ни дива действителност. Търсейки истината, преминах през сериозни премеждия, които ме убедиха напълно, че дяволът съществува, и това ме накара в трудни моменти да потърся спешна помощ при Твореца на всичко видимо и невидимо. Започнах да спазвам постите на православната църква и да посещавам редовно богослуженията на храм “Св. Успение Богородично” в Г. Оряховица. От опитната християнка Зорница, която е била съученичка на майка ми Веска, бях насочен за изповед към архимандрит Севастиян – ефимерий на женския манастир “Св. Троица” до В. Търново. Той ми стана духовен старец, който ме наставляваше във вярата и духовния живот, негова е идеята да бъда и лекар, и духовник”, разказва отец Йоан. Споделя, че това променя възгледите му за живота, пречупени през призмата на православието. На 30 ноември 2002 г. е постриган за монах в Дряновския манастир “Св. Архангел Михаил”, а следващата година е ръкоположен за йеромонах от митрополит Григорий в храма “Св. пророк Илия” в Драганово и с благословия от него да не прекратява лекарската си практика в селото.
Графикът му в амбулаторията в делничните дни продължава до обяд, но понеже работи сам и без медицинска сестра, работата и попълването на всички документи е много. Грижи се за около 600 пациенти, много от които са здравно неосигурени, но не връща никого, почукал на вратата на кабинета му.
В почивните дни, главно в неделя или когато в тях се случи голям църковен празник, д-р Иванов облича расото и като отец Йоан, извършва богослужения в храма в селото. “Нямам духовно паство, т.е нямам поверена енория от митрополита, а енорията към храма се обгрижва от свещеник Александър от Долна Оряховица. Това е така, защото съм ангажиран с лекарската професия, която изисква 24-часово разположение на пациентите. Често ми се случва дори по време на богослужение в почивен ден да бъда потърсен от пациент, дори и от хора, които не са в моята пациентска листа, когато другият лекар в селото не бъде намерен”, разказва д-р Иванов.
Все още хората, прекрачващи прага на лекарския кабинет, са повече от влизащите в храма. Църквата редовно посещават 2-3 жени от Драганово, които отец Йоан е обучил да пеят и помагат за богослуженията. На големите празници идват много хора, но мнозинството от тях бързат да запалят свещ и да излязат от храма. Радва се, че все повече хора присъстват във времето за четене на св. Евангелие и неговото тълкувание. “Когато сърцето на човека стане готово, тогава Бог го въвежда в храма и във вярата. Когато сърцето на човека не е готово да приеме в дълбочина вярата, то по-скоро е вредно настоятелното евангелизиране, каквото правят много секти, спирайки минувачите по улиците. Защото човек, който научи за волята Господня, а не я изпълни, ще получи по-голямо осъждане от този, който не я е знаел и не я е изпълнил”, казва отец Йоан.
Насърчава пациентите
да спазват постите
Ежедневните наблюдения на лекаря свещеник потвърждават по категоричен начин взаимовръзката между телесното и духовното здраве. В случая за духовност приема индивидуалните възприятия на отделния пациент от емоционалния спектър на неговите преживявания, които съпътстват заболяването му. “За православна духовност можем да говорим само с 1 % от българските граждани, пробудили се от масовия сън на духовно неведение, култивирано през последния близо век. Опитвам се да помогна на пациентите си да разпознаят някои техни духовни проблеми сред чисто емоционалните и социални такива. Това според мен влиза в здравната промоция – лекарят да възпитава в пациента навици за здравословен начин на живот. Например аз насърчавам пациента да пости по време на Великите пости, за да подобри показателите на липидния си профил и да регулира по-ефективно повишеното си артериално налягане на фона на поддържащата си терапия с медикаменти”, разказва д-р Иванов. Редица медицински изследвания доказват ползата от православните пости за намаляване на сърдечно-съдовия риск. Много от тях са застъпени в успешно защитената от лекаря дисертация по обща медицина в МУ – Пловдив. Има си и обяснение за това. Времето на Рождественския и Великия пост (преди Великден) съвпада с физиологичното разположение на тялото към очистване от шлаки и токсини. Постенето в храната, съчетано с въздържание от грехове, осигурява отбременяване освен на тялото, така и на душата, а човешкото здраве е съчетание на телесно и духовно здраве. Според него именно духовното здраве определя силата на човека в намирането на решения за справяне с ежедневните психоемоционални сътресения. Това определя стабилността на психичното здраве и склонността към психосоматични заболявания, стоящи зад големия процент от случаите с неорганизирани болестни симптоми, характерни за общата медицинска практика. Личният лекар трябва да е запознат също с духовните практики на своите пациенти, да знае кога са постите при православните християни, кога при мюсюлманите, за да може да обясни на тези пациенти как да процедират с терапията си, както при диабетиците например.
Според д-р Иванов през последните години в страната се забелязва тенденция, при която все повече българи се обръщат към вярата и посещават църквата. Самият той усеща подкрепата на своя покровител. “За него Иисус Христос казва: “..между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител…”, споделя духовникът от Драганово.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив
