Туристическо дружество, къща за гости и малка уличка в град Елена днес носят името на д-р Христо Момчилов. Вероятно обаче са малцина днешните жители на възрожденското градче, които знаят кой е този човек и с какво той е заслужил името му да остане завинаги не само в местната, но и в националната памет.
Христо Юрданов Момчилов е роден през 1873 г. Баща му е мирови съдия и има възможност да даде на сина си добро образование. След като завършва Търновската гимназия, младият Христо заминава да учи медицина в Париж, при едни от най-големите тогава светила на европейската и световната медицина. Там той специализира хирургия и очни болести. След завръщането си в България работи като лекар в Бяла, Трявна и Елена. А през 1090 г. е назначен за лекар в София, в Клементинската болница, където изкарва две години. С избухването на Балканската война,а по-късно и на Първата световна война, д-р Христо Момчилов е мобилизиран и участва във войните като полкови лекар. След края на Първата световна той получава предложение да остане в столицата, да получи професорска титла и да преподава в Медицинския факултет на Софийския университет, но отказва и се връща в родната си Елена, където работи като лекар в продължение на повече от 10 години. За познанията и уменията му десетилетия наред се разказват легенди. Когато българският цар Фердинанд отишъл да лекува очите си във Виена, професорът, който трябвало да го прегледа, с изненада го попитал: “Защо сте дошли тук, след като в България си имате д-р Момчилов. Той е най-добрият очен лекар в цяла Европа.” Докато работел в Елена на завършилия в Париж лекар често му се случвало да бъде викан да преглежда бедни хора. На тях той не вземал и грош за прегледа, а често купувал медикаментите им със свои пари. “За да ми платят, трябва да продадат нивите или къщата си. Аз не мога да ги оставя голи и боси на улицата и да ги обрека на глад и мизерия. Хора сме, трябва да си помагаме”, казвал по този повод често лекарят. До края на живота си той непрекъснато продължавал да повишава компетентността си и да се интересува от най-новото в областта на медицината. С тази цел той всяко лято посещавал Франция, където прекарвал по 1-2 месеца и се срещал със своите бивши учители и състуденти, някои от които вече били станали известни светила в различните области на медицината. Като хирург д-р Момчилов прави едно от първите за времето си отваряне на череп (трепанация).
В личния си живот д-р Христо Момчилов така и не създава семейство. Дълги години живее сам, а след това взема в дома си бедното момиче Пена Милкова, която да чисти и да му готви. Постепенно обаче лекарят се привързва към слугинята си и заживява с нея като със съпруга. А бедното момиче внезапно се променя и започва да се държи като господарка в дома му.
Животът на д-р Христо Момчилов, уви, завършва трагично. На 20 август 1928 г. късно вечерта четирима мъже влизат в дома на лекаря под предлог, че единият от тях има нужда от медицинска помощ. Когато лекарят се появява в кабинета си един от мъжете изважда от джоба си револвер и го заплашва, че ако не им брои веднага 50 хиляди лева ще го убие. “Приберете оръжието, ще ви дам парите”, обещава докторът. В този момент обаче в стаята влиза Пена, която като вижда насоченото оръжие, започва да вика за помощ. Възползвайки се от настъпилата суматоха д-р Момчилов се опитва да избяга от кабинета си, но един от престъпниците го прострелва два пъти. Единият от куршумите попада в корема, а другият в слабините. Нападателите успяват да избягат, а съседи извикват други лекари, които да окажат помощ на своя колега. За съжаление куршумите се оказват смъртоносни и няколко часа по-късно през нощта д-р Христо Момчилов умира, по това време той е на 55 години.
Усещайки, че края му наближава лекарят прави официално завещание в присъствието на адвокат и мирови съдия. С него той прави дарение на обща стойност над 4 млн. златни български лева на родния си град Елена. На местната община дарява 300 хил. лв., с които да бъде извършена електрификация на града и още 200 хил. лв. за построяване на градска баня. На читалището “Напредък” дава 300 хил. лв. за сценично обзавеждане на театралния салон и за просветни нужди. На местното дружество “Здравец” 200 хил. лв. за създаване и издръжка на детска здравна колония и за построяването на почивен дом за деца. На гимназията в Елена лекарят завещава 100 хил. лв. за образуването на фонд, от който да се изплащат стипендии на отлични ученици. На църковните настоятелства на двете еленски църкви оставя 25 хил. лв. На местното туристическо дружество дарява своята къща. А на местната болница рентгеновия си апарат и хирургическите си инструменти. На Медицинския факултет на Софийския университет оставя библиотеката си. Всички останали движими и недвижими предмети и вещи докторът дарява на общината в Елена.
Освен това по волята на дарителя към БАН е учреден фонд от 100 хил. лв. С лихвите от тези средства трябвало да се награждават отличилите се околийски лекари, като техните имена се определят Главната дирекция на народното здраве. Фондът съществува 17 години, като до 1945 г. са наградени 18 лекари от цяла България. С идването на комунистите на власт парите от фонда са одържавени и той престава да съществува.
“Аз си отивам, но нека имате спомен от мене. Вземете всичко, което имам и направете онова, за което и аз самият съм мечтал. Постойте централа, направете баня. Дайте светлина и здраве на гражданите. Това е била и моята професия, през целия си живот съм се стремял към светлина и здраве. Затова светлина и здраве искам да има и след мен”, изрича д-р Момчилов минути преди да издъхне.
Заслужилият и обичан лекар е погребан в двора на църквата “Успение на Пресвета Богородица” по негово желание. На погребението му се стича не само целият град, но идват и много хора от цяла България, научили за преждевременната му кончина. За заслугите си към родния си град посмъртно д-р Христо Момчилов е удостоен със званието “Почетен гражданин на град Елена”. А писателят Емилиян Станев го използва за прототип на героя си д-р Янакиев в романа “Иван Кондарев”. Героят му е застаряващ лекар ерген, прострелян смъртоносно от анархисти.
До 1930 г. Долният площад в центъра на Елена е носил името “Христо Момчилов”. След това е преименуван на площад “Христо Ботев”. Инициатори в социалните мрежи смятат да отправят официално искане до ръководството на Община Елена площадът отново да започне да носи името на техния заслужил съгражданин.
Иван ГЕОРГИЕВ