– Д-р Парчев, увеличаване на броя на леглата в психоцентъра означава ли, че психичната заболеваемост също нараства?
– Не бих казал, че има нарастване на психиатричните заболявания. Ние увеличихме броя на леглата, за да облекчим листата на чакащите за лечение и сега почти няма опашка. В момента от капацитета на дружеството са заети 72 легла. Но ние имаме и дневен стационар с 30 легла, от които 25 са запълнени. Отделно лекуваме 28 души с хероинова зависимост по метадоновата програма. При нас приемаме пациенти по спешност, планово, с решение на съда и от други болници.
– А кои са най-честите психични заболявания, които лекувате?
– От това, което наблюдаваме при големите психози – шизофрении и афективни разстройства, на практика няма съществена промяна. Но зачестяват заболяванията, свързани със стрес и кризи на личността. Апелирам към гражданите при подобни ситуации на тревожност, обърканост, уединение, агресия и др. своевременно да търсят помощта на психиатри и психолози, за да преодолеят по-лесно тези ситуации. Има случаи, когато една психична криза може да се задълбочи и ако човек не успее да премине това състояние, е възможен и фатален изход. Не случайно зачестиха опитите за самоубийство, а те са при хора, които не могат да се справят с кризисните ситуации, в които са изпаднали.
В момент на някаква неудача човек не бива да се паникьосва, а да потърси помощ, да сподели за проблема си с близките и с психиатъра. Не бива да се страхува и срамува. За съжаление този срам или психиатрична стигма, както го наричаме, още не може да бъде преодолян. Става така, че човек таи в себе си проблема, не го споделя и душевната криза се задълбочава, а диагнозата се поставя късно. Тези душевни състояния трябва да се лекуват и е много важна именно вторичната профилактика, след като веднъж се е появило психично заболяване. Ние, психиатрите, се стремим да не допускаме втори пристъп на болестта, затова е много важно болничното лечение и поддържащата терапия.
– А колко често се повтарят тези психични кризи?
– Зависи от много неща. Има болни с шизофрении, например, които са лекувани веднъж в живота си. И обратно. Нашата намеса е да разредим пристъпите или да ги лекуваме по-бързо. Случва се обаче да направим всичко най-добро в терапията и пак да настъпи криза. В случая не може да се говори за статистика или за осредняване на случаите.
– От години вие лекувате с метадон и пациенти с хероинова зависимост. Има ли увеличение на този вид наркомания?
– Не забелязваме промени, но като че ли има увеличение най-вече на алкохолизма. Що се отнася до другите наркотични зависимости, нямаме данни, защото не ги лекуваме.
– По време на лечението ваши пациенти си ходят вкъщи през почивните дни в събота и неделя. Това не прекъсва ли терапията?
– Не, по време на този домашен отпуск болните продължават да пият лекарствата. А и колегите преценяват много внимателно при кои пациенти тази градска отпуска е възможна. Психичните заболявания са непредсказуеми. Сега в момента един болен се чувства много добре, но след час той може да се влоши и да посегне на живота си или да убие друг човек.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ