Д-р Гатьо Умников – основателят на кожно- венерическото отделение във В. Търново

Д-р Гатьо Умников е един от онези търновци, направили много за своя град, но вече позабравени. Той е основател на първото отделение за кожни и венерически болести в Североизточна България, открито на 1 декември 1921 г. към Великотърновската първостепенна държавна болница “Княз Борис”. Пионерът в лечението на тези заболявания прави това след специализация във Виена и грижа за ранените в две войни. Документи за неговия живот са предадени за съхранение от неговия син Веселин Умников в Държавен архив – Велико Търново. Те съдържат: биография; свидетелство за зрелост; удостоверение за получен сребърен нагръден знак “Борба с чумата”; удостоверения за участие в Балканската и Първата световна война; удостоверение за специализация по кожни и венерически болести във Виена; удостоверение за назначаване като управител на Първостепенна държавна болница “Княз Борис” – Велико Търново.
Гатьо е роден на 3 март 1881 г. в габровската махала Умниците, в която има едва 3 къщи. Майка му и баща му са неграмотни, а той е предпоследният син от 7 братя. Въпреки неуките си родители момчето още от детска възраст се оказва будно и ученолюбиво, а голямото му желание е да завърши Априловската гимназия в родното си Габрово. Тъй като бедното семейство не разполага с достатъчно средства, се налага работещите му братя да помогнат в реализирането на тази негова мечта. Затова те решават да му услужат назаем с нужната сума, а впоследствие Гатьо да им я върне като започне да получава заплата. Така ученолюбивото момче става ученик в Априловската гимназия и се настанява на квартира в една къща в габровските покрайнини. Тя е собственост на хлебар и заради бедността си, за да не си купува дърва за отопление, Умников решава да избере стаята над фурната, където хазяинът му пече хлябовете. Независимо от финансовите си затруднения през 1890 г. Гатьо се дипломира с много добър успех и поведение, а след това отслужва тригодишната си редовна военна служба. Продължавайки да следва мечтите си, младият мъж става учител в севлиевското село Чадърли (сегашното Сенник), откъдето е родом световноизвестният борец Дан Колов. Там Умников учи не само децата, но и техните родители, които също били неграмотни. С месечната си заплата от 60 златни лева Гатьо бързо успява да върне взетите назаем пари на братя си.
По време на пребиваването си в Чадърли, младият учител забелязва, че в селата има много боледуващи и умиращи хора, но няма лекари, които да ги лекуват. Затова си поставя за цел да спести повече пари и да може вместо да работи една година, да изучава медицина. През 1907 г. Умников е приет за студент в Императорския медицински университет в Одеса. Това се случва точно по времето, когато там върлува чумата. Българинът демонстрира истинска смелост, като заявява пред градоначалника, че има желание да бъде доброволец в борбата със смъртоносната болест и става санитар. За тази своя благородна постъпка Гатьо е награден със Сребърен нагръден знак.
Следването на младия мъж продължава да преминава през много трудности, главно заради липсата на средства, но българинът не се отчайва. Още през втората година половината му колеги прекратяват обучението си, но той не се предава и в крайна сметка успява да завърши медицина, а след това за няколко месеца дори работи като лекар в Тираспол.
Началото на Балканската война връща младия доктор в България. Той загърбва очертаващата се кариера зад граница и избира да защитава родината си като дружинен лекар в 55 пехотен полк. Заедно с бойните си другари Гатьо участва в превземането на обявената за непревземаема Одринска крепост през месец март 1913 г. За доблестното изпълнение на своите задължения по време на войната д-р Умников е награден с орден “Военна лента”. През 1914-1915 г. той започва работа в Софийската дивизионна болница, но избухва Първата световна война и патриотът избира да вземе участие в нея като полкови лекар в Първи пехотен софийски полк на Негово Величество Княз Александър I, както и в Девети опълченски и в Единадесети Сливенски полк. В тази война той отново получава орден “Военна лента”, а след това и Диплом и Почетен кръст от Българското дружество “Червен кръст”, но изживява и една от големите драми в живота си. Един ден в Битоля сред убитите, докарани при него, се оказва и неговият брат Тотю, за когото Гатьо дори не знае, че е на бойното поле.
След приключването на Първата световна война д-р Умников практикува като лекар в Общоармейската болница и като преподавател в Училището за санитарни подофицери. През 1921 г. той отново заминава за няколко месеца на собствени разноски във Виена, за да специализира кожни и венерически болести в Обединена болница “Проф. Ееман”. След завръщането си в България на 1 декември 1921 г. лекарят открива първото кожно-венерическо отделение в Североизточна България , като избира да направи това във великотърновската първостепенна държавна болница “Княз Борис”, на която от 1926 г. до 1931 г. е и управител.
При пребиваването си в старата столица д-р Умников закупува къщата на известния търновски революционер и народен представител Христо Караминков – Бунито. Зад нея той пристроява три постройки, които превръща в кабинет, чакалня и безплатен хотел за бедни пациенти, нуждаещи се от продължително лечение. Лекарят с голямо сърце дори плаща лекарствата на някои от пациентите си, които не могат да си ги позволят. Неуморният доктор работи почти без почивка, а много от хората преглежда и през нощта, тъй като има и такива, които се срамували да бъдат видени при него, за да избегнат клюките по свой адрес. За да повиши образоваността на населението, д-р Умников изнася и здравни беседи в читалище “Надежда”.
През 1944 г. уважаваният лекар с радост посреща първите червеноармейци, дошли в Търново, а по-късно и други руски официални лица и делегации. Той основава Българо-съветски дружества в 40 села в региона. Въпреки многото покани да стане член на БКП обаче той отказва предложенията, воден от веруюто си, че един лекар трябва да запази своята надпартийност и да служи отдадено на всички хора. През 1949 г. д-р Умников е мобилизиран във великотърновската болница, където и умира. На 20 март 1961 г., след като изпраща последния си пациент, той получава инфаркт и напуска този свят на 80-годишна възраст.
Николай ВЕНКОВ
сн. Бранимир БОНЕВ