Повишеното очно налягане не винаги е причина за заболяването, но профилактичният преглед при офталмолог след 40 г. е задължителен

Д-р Елка Миланова е началник на очното отделение в МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов” във В. Търново. Има повече от 25 години стаж като офталмолог. Отначало работи като шеф на здравната служба в Дебелец, а след това – в болницата. Наследява професията на баща си, който беше дългогодишен началник на очното отделение. Не приема факта, че офталмолозите са ограничени в медицината, защото лекуват само очите. Твърди, че очните заболявания са свързани с най-социално значимите вътрешни заболявания като сърдечносъдови, ендокринологични и др. Очите са част от човешкия организъм и много често офталмолозите се сблъскват и с други болести.
Разговаряме с д-р Миланова в началото на Световната седмица по глаукома, която се провежда от 11 до 15 март 2013 г. и включва безплатни прегледи и консултации по места. Мотото тази година е “Чудесно е да виждате света всеки ден, така че не позволявайте да получите глаукома”.
Глаукомата е социално значимо очно заболяване поради големия брой пациенти. В света от него са засегнати 60 млн. души, като 10 процента от тях имат слепота на двете очи, казва д-р Миланова. По данни на Националната глаукомна асоциация от заболяването у нас страдат между 70 000-80 000 души, но само половината знаят, че са болни и се лекуват. Редовните прегледи при офталмолог и лечението до края на живота могат да спасяват от слепота.
Доскоро се смяташе, че най-важният признак на болестта е повишеното очно налягане, но вече не е така, твърди шефката на очното отделение. Глаукомата съчетава група от нервно-дегенеративни заболявания, които увреждат зрителния нерв в ретината. В следствие на това се нарушава зрителното поле. Ако болестта не се лекува навреме, се стига до слепота. Обикновено се засягат двете очи, като първо се разболява едното, а после и другото. Затова степента на увреждане е различна.
Има три вида глаукома – първична, вторична и вродена, обяснява д-р Миланова. Първите две могат да бъдат откритоъгълни и закритоъгълни, но най-честа е първичната откритоъгълна глаукома. Среща се обикновено при възрастни хора над 60 години, но вече имаме и по-млади пациенти и те се увеличават, казва шефката на очното отделение. Лошото е, че в началото на заболяването няма никакви симптоми, по които да се разбере, че нещо в окото не е наред. Много често при случаен преглед за очила или замъглено зрение се откриват петна в зрителното поле. Тогава ние установяваме напреднала глаукома със засегнат зрителен нерв. Нетипични симптоми на заболяването са зачервяване и сълзене на очите, напрежение, главоболие, честата смяна на очила.
Вторичната глаукома е резултат на друго заболяване или травма. Затова признаците варират в зависимост от причината. Вродената глаукома най-често се появява при междуродствените бракове.Такъв район при нас е село Константин. Децата се раждат с големи очи и много високо очно налягане. Лечението е доста трудно дори с операции. Стига се до слепота.
Има и глаукома с ниско вътреочно налягане. Въпреки това очният нерв се уврежда. Смята се, че причина за това е редуцираното кръвоснабдяване, причинено от атеросклероза, например. При тези обстоятелства дори нормалното вътреочно налягане е достатъчно да предизвика увреждане.
Причината за първичната глаукома не е установена. Предполага се, че възрастовите промени и генетичните фактори променят анатомията на окото. Така се нарушава оттичането на вътреочната течност, която си има определен път до венозната система. Когато този канал е запушен, очната течност се задържа в окото, което води до увеличаване на вътреочното налягане. Така се уврежда зрителният нерв, има и промени в периферното зрение.
Обикновено това увреждане на зрителния нерв става бавно и продължава с години. Често при нас идват пациенти, които вече имат и увредено периферно зрение и виждат като в тунел, отчита д-р Миланова. По-късно такива болни губят и централното зрение. Тогава никакво лечение не може да помогне.
Възрастта е рисков фактор. Наследственият фактор също влияе за развитие на глаукома и унаследяването на това заболяване е пряко, твърди очната лекарка. Затова хора, които имат глаукома, трябва да водят децата си всяка година при офталмолог. Същото се отнася и за хората след 40 години, дори да нямат наследствена обремененност или оплаквания. При тях прегледът трябва да се прави най-малко веднъж на две години. След 60 години посещението при доктор е задължително всяка година.
Диабетът, хипертонията, сърдечносъдовите заболявания, травмите, далекогледството и употребата на кортикостероиди също са риск за глаукома. Трябва да се внимава и с честата употреба на кафето, която води до леко повишаване на вътреочното налягане.
От 10 до 21 mmHg очно налягане се смята за нормално. Има много методи за определянето му и много е важно налягането да бъде измерено правилно и точно, подчертава д-р Миланова. Хитът сега е въздушното му измерване, при което няма контакт с пациента. Струя въздух се насочва към роговицата на окото и по този начин се установява колко е очното налягане. Методът не е много точен, но се използва повече при деца. Златният стандарт си остава методът на Голдман, при който резултатът е много точен. Понякога пациенти с високо очно налягане нямат глаукома, а такива с ниско имат заболяването. Всичко е индивидуално, отчита д-р Миланова.
След определяне на очното налягане се прави измерване на периферното зрение. На трето място се преглеждат очните дъна, за да се разбере дали има промяна в зрителния нерв. Резултатите от тези комплексни изследвания решават дали пациентът е с глаукома, или не е. Всяко едно поотделно не може да докаже дали заболяването е налице. Понякога изследването зависи от интелигентността на самия пациент и доколко той може да си концентрира вниманието по време на компютърната диагностика. Ако болният се отклони за миг, резултатът може да излезе фалшив и без патологични промени и така да се изпусне една начална глаукома, която се овладява по-лесно.
Терапията започва с капки. Първо се прилага един вид от капките, но може да се стигне и до три вида едновременно, ако очното налягане не спада до нормалното. Ако и това не помогне, се използва лазерна терапия. Когато след това отново няма подобрение, се стига до операция, обяснява д-р Миланова. По думите й доскоро използваните капки са били бета-блокери, които се слагат два пъти на ден. Те обаче имат странични действия, както и останалите антиглаукомни препарати. Тези капки не е желателно да се употребяват при сърдечни заболявания, когато и за сърцето се пият бета-блокери.
Другата група препарати за лечение на глаукомата са т. нар. карбоанхидразни инхибитори, които намаляват производството на вътреочната течност и така регулират очното налягане.
Световният хит в лечението обаче са простагландиновите аналози. Най-известни от тях са ксалатан, траватан и др. Капките се поставят веднъж на ден и регулацията на очното налягане става по друг механизъм. Д-р Миланова обърна внимание и за опасността от глаукомен пристъп. Той се развива внезапно, обикновено вечер или нощем, има много силно главоболие, замъглено зрение, цветни кръгове, зачервяване и силна болка в окото, гадене и повръщане. Ако до 24 часа след пристъпа не смъкнем очното налягане, пациентът може да ослепее,казва д-р Миланова. Затова се прави спешна операция. Пристъпите се редки, но ги има най-вече при закритоъгълната глаукома.
Лазерното лечение се прилага при не много високи стойности на очното налягане. На трето място е хирургията и целта при нея е да се създадат допълнителни отвори, през които да се изтича вътреочната течност. Един от най-съвременните методи за регулиране на очното налягане е в окото да се имплантира специална пластина, наречена “клапата на Ахмед”. Така през нея се изтича вътреочната течност и мястото не се затваря след време, както след лазерните операции. В България вече се правят имплантации с “клапата на Ахмед” и резултатите са добри.
Има цикличност при очната заболеваемост. Това показват наблюденията от практиката на д-р Миланова. Глаукомата се смята като втората причина за слепота на човечеството, която не може да се излекува. Първата е катарактата (перде), която е лечима. Най-простият начин човек сам да провери зрението на очите си, е да затвори с ръка едното око и да гледа. След това прави обратното. Така може да установи дали има проблем. Има случаи, когато вече е късно за такава проверка, тъй като от неподозираната глаукома едното око вече е ослепяло. И тъй като човек гледа с двете очи, той трудно забелязва, че вече е загубил зрението на едното око. Но все още има шанс да запази другото, като отиде на очен лекар, който да направи комплексни изследвания и да изпише бързо лечение. Тревожното е, че не всеки пациент спазва терапията на лекаря, казва д-р Миланова. Болният сам решава как да се лекува и пести от лекарствата, тъй като според него нямало нужда, ако е добре в момента и няма оплаквания. Някои пациенти се влияят от съседите и прилагат тяхната терапия. Това е изключително опасно, тъй като при всеки глаукомно белен лечението е индивидуално.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ