Никой няма да иска пари от останалите собственици 

От две седмици д-р Даниел Илиев е новият съуправител на “ДКЦ 1 – Велико Търново”. Д-р Илиев заедно с д-р Симеон Бабуров управляват почти 60 процента от сградата на бившата градска поликлиника във Велико Търново. Д-р Илиев е завършил математическата гимназия в старата столица, после журналистика в Софийския университет и медицина в Плевен. Без колебание избира медицината и през 1987 г. започва работа в аг-отделението на горнооряховската болница. След 5 години д-р Илиев вече е специалист по акушерство и гинекология, през това време се прехвърля на работа по специалността си в областната болница на В. Търново, където остава до 1999 г. После за една година гинекологът става управител на общинската болница в Полски Тръмбеш, а след това до 2010 г. е директор и на МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов”. След като подава оставка поради несъгласие с насоките на здравното министерство като мажоритарен собственик на МОБАЛ, д-р Илиев се връща към практиката си на гинеколог. Сега за трети път е шеф на голямо здравно заведение и твърди, че неговата цел е да съдейства за развитието на Диагностично-консултативния център, който да се превърне в модерна база за диагностика. Отскоро центърът има нови собственици, в основата на който е Обединеният холдинг “Доверие”.

– Д-р Илиев, макар че “ДКЦ 1- Велико Търново” е собственик на по-голямата част от сградата на бившата поликлиника, тя има още над 30 други по-дребни собственици, включително и общината. При предишната управителка на диагностичния център, която вие наследихте, не се постигна споразумение за управление на общите части. Няколко общи събрания се провалиха, а решение няма. Смятате ли, че сега, след смяна на ръководството, ще се стигне до единомислие?
– В момента ние разработваме европроект за повишение на енергийната ефективност и конкурентоспособност на диагностичния център и именно във връзка с него се е създало изкуствено напрежение между собствениците на сградата. Хората са били притеснени, че трябва непременно да участват в този проект със средства, тъй като грандът на инвестицията по него е от 30 до 50 процента. Останалите 50 процента трябва да се допълнят от собствениците.
Искам да успокоя останалите колеги и собственици, че никой няма да иска пари от тях за проекта. “ДКЦ-1” взе решение да ремонтираме само нашите площи и прилежащи коридори с вътрешна изолация, смяна на дограмата и енергоспестяващо осветление. Разбира се, ще има и ново медицинско оборудване за специалистите. Ние държим много на колегиалността помежду си и желаем всички в сградата да работим в разбирателство.
– А кой ще ремонтира фоайето на първия етаж, което е общо за всички и през него минава целият поток от болни?
– Ние няма да го ремонтираме, тъй като то е обща територия. Но ще ремонтираме регистратурата, която обслужва диагностичния център. Наистина трудно се работи, когато няма единна собственост върху общите части. Затова се надявам с помощта и на общината като собственик на млечната кухня в приземния етаж да успеем да постигнем компромисен и удовлетворяващ вариант за управление на общите части. За целта е необходимо да изградим един нов истински домсъвет с участието на всички собственици на сградата.
Искам да подчертая, че политиката на новите собственици на диагностичния център е да бъдат разширени медицинските услуги за пациентите, които ще станат и по-качествени. От друга страна, придобивките ще помогнат и на общопрактикуващите лекари, по-голямата част от които работят в сградата и са също собственици. Те ще бъдат улеснени, тъй като и нашите специалисти са тук. Така пациентите няма да се разкарват на други места за консултации и допълнителни изследвания.
И още нещо, центърът може да съдейства на джипитата и по отношение на клиничните проучвания за лекарства, които “ДКЦ 1” започна. Вече имаме разрешение от Агенцията по лекарства за тази дейност. Дори са сключени договори с фармацевтични фирми. Но не това е най-важното в дейността на една поликлиника. Тя трябва да се старае да подобри обстановката и да даде повече и качествени услуги на пациентите. Така те ще стигат по-рядко до болницата.
– С предстоящия проект ще подобрите обстановката в поликлиниката, а какви нови услуги ще предложите?
– Имаме намерение да разширим обема на малките амбулаторни операции, известни като еднодневна хирургия. Тук има операционен блок със стационар от три легла, а отделно и дневен стационар с още 3 легла. Има и манипулационна за гинекологични интервенции също с три легла. В тази връзка можем да разширим и разнообразието на тези дейности, които биха решили доста проблеми на хората.
– Тогава как един болен може да стигне да тази еднодневна хирургия? Ще бъде ли необходим талон от джипито?
– Да, това е пътят. Има няколко клинични пътеки, които здравната каса заплаща и в доболничната помощ. Това са предимно очни и ушни операции. И за тях пациентът нищо няма да плаща. Но при нас могат да се правят и такива операции, които не се финансират от РЗОК. Тогава пациентът сам ще прецени, дали иска да дойде при нас и за един ден проблемът му ще бъда решен, но като си плати за услугата, или да отиде в болницата и да лежи там една седмица. Аз смятам обаче, че в бъдеще тези клинични пътеки в доболничната помощ ще бъдат разширени, тъй като те са два пъти по-евтини, отколкото за същата дейност в болниците. И това е един сериозен резерв за намаляване на разходите на здравната каса. В същото време тежката хирургия, която изисква повече разходи и труд, ще си остане в болниците и тя може да бъде дофинансирана.
Като пример мога да дам лечението на конюнктивит в болницата, за което здравната каса плаща 120 лв. Спокойно това заболяване на очите може да се лекува амбулаторно и ще струва 4 пъти по-евтино. Освен това какъв е смисълът човек да лежи в болница с конюнктивит, когато лечението е с капки.
Да вземем и заболяването тендовагинит, което ортопедите лекуват. По клинична пътека то струва 480 лв. При нас това лечение ще бъде два пъти по-евтино, тъй като престоят на пациента е по-кратък, а персоналът – по-малък. Същото се отнася и за артроскопските операции, които, според мен, не изискват също болнично лечение.
Все още по-малко се говори за качеството на медицинския труд, може би защото всеки лекар се стреми към него. Но с новата апаратура, която имаме в клиничната лаборатория на центъра, която е ремонтирана изцяло, вече предлагаме и свръх специализирани клинични изследвания в Хайделберг, Германия. Те се извършват чрез ноу-хауто на лаборатория “Цибалаб”, водеща в лабораторната дейност у нас, с която си партнираме. Това не означава, че ще пращаме пациентите в Хайделберг. Те ще дават кръв при нас в лабораторията, която ще се изпраща в Германия. Например човек може да си направи генно изследване, ако е застрашен от някакво заболяване. Това е особено важно за бременни жени, при които има съмнение за малформации на плода. В България малформацията се доказва обикновено с една рискова манипулация, при която за изследване се изтегля околоплодна течност от корема на бременната. Това крие известна опасност от аборт. Сега една евентуална малформация на плода може да се докаже само чрез изследване на кръв и няма никакъв риск за бременната и детето.Тази услуга не се заплаща от здравната каса и е за сметка на пациента. Все още не сме уточнили окончателната цена на това изследване, но смятам, че няма да е по-малка от 500 евро. Но цената е оправдана.
– Д-р Илиев, голяма част от помещенията в мазетата на сградата също са собственост на “ДКЦ1”. За какво ще бъдат използвани?
– Смятаме да ги ремонтираме и там да бъде преместена физиотерапията, която сега е на първия етаж. На нейно място може да развие дейността си тематична клиника или медицински център.
– Да не би да става въпрос за ин витро клиника. Неотдавна в поликлиниката бе забелязан доц. Атанас Щерев, който всички познаваме като “бащата” на първото бебе ин витро у нас. Има ли вече заявка за база от негова страна?
– Нека да не бързаме, ако стане, веднага ще съобщим. Има и варианти да направим модерни кабинети за малки очни и ушни манипулации. А също и кабинет за борба с хъркането, което е много сериозен проблем за все повече българи. В тази връзка има много модерна апаратура, която оперативно спира хъркането. Преди години болницата имаше намерение да оборудва такъв кабинет, но остана само идеята.
– Д-р Илиев, в какво финансово състояние заварихте “ДКЦ 1”. Не са спрели слуховете за разхищенията и големите заплати на предишното ръководство, довели да големи загуби за медицинското дружество. Ще искате ли ревизия?
– Няма да бъдем черногледи и вероятно сами ще си направим финансовите анализи. Чак големи чудеса не са ставали, но наследихме доста проблеми. Повече от 10 години, откакто поликлиниката е приватизирана, а инвестиции не са влагани. От друга страна пък това е добре, тъй като сега новите собственици идват с техните идеи. А едната от тях е спечелването на големия европроект. Но ние не стоим през това време. Клиничната лаборатория вече е ремонтирана и оборудвана със свежи пари, има и нова ехографска апаратура.
– Все пак за колко пари ще бъде този европроект?
– Все още не е завършен, а към него има и медицинско оборудване. Така че не мога да кажа окончателната сума. Сградата на поликлиниката е голяма и има потенциал за развитие. Освен това тя е в центъра на града и е удобна както за пациентите, така и за лекарите. Паркингът е недостатъчен, има синя зона, но това може да се промени.
– А срещнахте ли се вече с останалите собственици на сградата?
– Да, срещнах се и смятам, че ме приеха добре. Ние живеем в този град и се познаваме отдавна.
– А с д-р Симеон Бабуров, с който не се познавате и тепърва ще работите като съуправители, имате ли единомислие?
– Наистина не сме работили заедно с д-р Бабуров, но с него се познаваме от 20 години и нямаме противоречия. 10-годишният стаж в управлението ме научи да работя с хората, да правя проекти и да ги увличам колегите в тези проекти.
– Когато бяхте директор на областната болница във В. Търново направихте голяма проучвателна дейност по отношение на историята на лечебното заведение. Дори от болницата тръгна идеята всяка година на 15 август да се чества Националният ден на спасението, посветен на загиналите медици по време на изпълнение на техния дълг. В двора има и паметна плоча.Сега бихте ли проучили и историята на поликлиниката? Дълго време двете лечебни заведения са били под едно ръководство.
– Интересно предложение, защо не. Сега обаче мое задължение е да съдействам за реализиране на инвестиционните намерения на собствениците на диагностичния център. И да търсим нови лекари, които да работят при нас.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ