Д-р Андрей Кехайов е президент на ЮЕМФ и председател на сдружение “Български лекар”. Два мандата е бил председател на УС на БЛС, сега отделя цялото си време за организиране на международните медицински конгреси. Канен е за лектор в страни като Казахстан, Узбекистан и Украйна, а също и в Словения. Има защитена докторска дисертация по управление на здравеопазването.
Д-р Кехайов беше гост на научния форум “Молловите дни” във В. Търново, които регионалната колегия на БЛС проведе в края на миналата седмица.

– Д-р Кехайов, наскоро в Гърция се проведе заседание на борда на Югоизточноевропейския медицински форум (ЮЕМФ). Откъде бяха участниците и какви теми обсъждахте?
– На 11 май на остров Кос, известен като Острова на Хипократ, за първи път се събрахме лекари от балканските страни – България, Словения, Албания, Македония и Гърция, и колеги от страни чак до Казахстан. Присъстваха представители на фондация “Хипократ”, местни медици и власти. От българска страна дойдоха председатели на регионални лекарски колегии като проф. Милан Миланов и д-р Добрин Папуров от Търговище, членове на академичната общност – академик Владимир Овчаров, проф. Веселин Борисов, директори на болници и млади лекари.
Интересното е, че на място посетихме местния музей на фондация “Хипократ”, където се намират ценни скулптури на историческа стойност. Там е изложен и Златният Хипократ, подарен през 1972 г. на музея от България.
Една от темите, които дискутирахме, е за нивото на образованието по медицина в отделните страни. У нас наистина университетите се стремят да адаптират обучението към европейските изисквания, но е необходимо да се засили конкуренцията между тях и да се се обърне внимание на качеството на преподаването. Освен това изоставаме в продължителната квалификация на лекарите, независимо че се направиха много промени, които обаче не удовлетворяват медиците. Сега Югоизточноевропейският форум работи усилено за запълване на тези празноти и всяка година провеждаме конгреси с европейска акредитация.
Последните години в България се смениха доста здравни министри и всеки предлагаше да направи нещо ново, но това така и не се случи. В същото време все повече лекари напускат страната и тази криза ние я прогнозирахме още от 2007 г., когато бях председател на БЛС. Затова считам, че политиките на досегашните правителства по отношение на специализацията на лекарите са неправилни. Те не гарантират обучението и квалификацията, а също и оставането на медиците у нас, за които държавата плаща.
– Във връзка с обучението и специализацията сега фелдшерите поставят сериозни изисквания и искат да придобият званието “лекарски асистент”. Това необходимо ли е на страната ни? Не е ли по-важен проблемът да се ускорят реформи, които да задържат медиците у нас?
– Това, което искат фелдшерите, не може да стане, без да се промени здравното законодателство. Смятам, че сега по-важи за страната са висшите медицински кадри и новото правителство трябва да положи всички усилия да ги задържи тук.
– Д-р Кехайов, през май Югоизточноевропейският медицински форум проведе заседание в Гърция, а през септември свиквате конгрес в Словения. Какво всъщност се променя след тази среща. Вие се събирате в чужбина, а здравеопазването у нас закъсва все повече. Липсват направления за прегледи и консултации, хората чакат на опашка за планово лечение и в крайна сметка нищо не се променя.
– Конгресът в Словения ще бъде най-значимото научно събитие на медицинските среди на Балканите, а форумът ще се проведе в курорта Портораж. Освен това конгресът вече бе акредитиран на 6 юни 2013 г. от Европейския акредитационен съвет за непрекъснато обучение по медицина с 15 кредита, което го нарежда като едно от най-значимите научни събития в Европа за годината. В ЮЕМФ членуват вече 15 страни и в Словения ще бъде четвъртият конгрес.
До този момент са се записали повече от 60 лектора от 20 страни, които ще изнесат лекции в областта на онкологията, трансплантацията, кардиологията и диабета. В момента в България трансплантацията на органи е много слаба, а на конгреса искаме да обсъдим с колегите как да променим това. Според мен тази политика, освен национална, трябва да слезе и на регионално ниво. Разбира се, в Портораж ще присъстват и представители от Световната здравна организация и други европейски медицински структури. За мен като президент на ЮЕМФ е много важно, че медицинският форум се разширява по естествен начин. Учредители бяхме само четири страни през 2005 г., докато сега сме почти четири пъти повече. Очакваме през септември в Словения да се присъединят още две страни като членове на ЮЕМФ, така че биографията ни се обогатява с нов медицински опит.
– Колко лекари от България ще участват на конгреса в Портораж и на какъв принцип ги избирате? Има ли ограничение?
– Предполагам, че на конгреса ще пристигнат над 250 български лекари и форумът е открит за всички. 10 от тях ще бъдат лектори. Вече има заявки от много директори на болници, а също и представители на други здравни институции. Очакваме в Портораж да се съберат над 1500 лекари, а този конгрес ще се превърне с истински обмен на информация и това е една от целите, които нашият форум си постави преди години. Смятам, че този обмен ще бъде особено полезен в областта на трансплантацията, защото вече няма езикови бариери. Тази тема е нов момент в нашите конгреси. Темата касае всички страни, а България е включена в международната схема за обмен на органи и вече имаме случаи, когато български пациенти са трансплантирани в европейски болници.
– Ще бъдат ли допуснати млади лекари на конгреса, които още нямат специализация и опит?
– Да, няма да има проблем и това е сега нашият приоритет. На конгреса ще бъдат обсъждани най-новите достижения в областта на медицината по темите, които сме определили. И още нещо, докладите ще бъдат обективни, без някой министър преди това да ги е редактирал. Предвиждаме също кръгла маса за качеството на здравеопазването, за което у нас не се държи сметка.
– Каква оценка давате на българското здравеопазване, макар да не сте вече в ръководството на БЛС?
– На форума в Словения искаме да заострим вниманието на политиците, че здравеопазването реално трябва да бъде приоритет, а не само формално и на думи. В България се наблюдават сериозни изкривявания в здравните политики, които се провеждат от определени хора. Те като заемат ръководни постове, са готови да се кланят на всеки. Още през 2007 г. аз заявих, че българското здравеопазване е в дълбока криза, а тя продължава и сега. Тогава алармирахме да се вземат мерки, предложихме реформи и политики и това беше моят морален дълг като лидер на Лекарския съюз. Но нищо не се реализира. Дойдоха неподготвени хора в МЗ и БЛС, които се прикриваха и не казваха истината за проблемите на българските граждани и на лекарите.
Но аз смятам, че темите за заболяванията и проблемите, които ще обсъждаме на четвъртия конгрес на ЮЕМФ, макар и извън България, ще бъдат от голяма полза за нашите лекари, които ще е научат за най-новите достижения в медицината, която могат да прилагат и у нас.
– Вие като бивш председател на БЛС два мандата как оценявате тези предизборни споразумения на сегашното ръководство на Лекарския съюз с политическите партии. Това не е ли съглашателство?
– Вие го казвате. Но аз не съм убеден, че много от хората, които са подписвали от БЛС, и политическите партии са били наясно какво подписват. Освен това не съм убеден също, че това е подходът някой лично като председател на съсловна организация да подписва такива споразумения. Ако се върнем две години назад, вие знаете ли кой освен министър Симеон Дянков подписа прехвърлянето в бюджета на 1,4 млрд. лв. от здравните вноски на НЗОК, които бяха натрупани като резерв през последните години? Аз ще ви отговоря. Това е д-р Цветан Райчинов, сега председател на БЛС. Той трябва да даде отговор защо еднолично е подписал такова споразумение. Това са парите на всички българи, а в същото време здравната система страда от недостиг на средства.
– Каква е оценката ви за избора на д-р Таня Андреева като министър на здравеопазването?
– Вероятно д-р Андреева е добър лекар, но тепърва й предстои да покаже дали е в състояние да проведе адекватна здравна политика. Но се притеснявам, че има здравни институции, които ще изпуснат темпа на една бърза реформа. Ето сега се водят дебати дали да бъде върнато тютюнопушенето в закритите обществени заведения. Може би с това се цели отклоняване на реалните проблеми в системата. Без съмнение съдбата на тютюнопушенето не е първият проблем. За мен е недопустимо да се връщаме към този дебат, след като вече сме постигнали най-доброто за здравето на българите да не се пуши на закрито. В същото време се изпускат темповете какви практически неща трябва да се реализират в здравната реформа.
Следващата седмица сдружение “Български лекар”, на което аз съм председател, започва дебати, научни срещи и анкети в страната, за да се установи фактическото положение на здравеопазването у нас.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ