Брат и сестра доктори избраха да сбъдват мечтите си във Велико Търново

Публикувано на пт, 15 юни 2018
17906 четения

Д-р Калин Василев и д-р Радослава Василева са брат и сестра и са избрали да сбъдват мечтите си във Велико Търново, където са родени. Калин има докторска степен по генно инженерство от Carnegie Mellon University, както и специализация в Cambridge University. След 13-годишно обучение в САЩ и Англия, той се връща в родния град, решен да го промени чрез масов спорт, а също и да създаде безплатен здравен информационен център. За целта търси начин да обедини търновци, бизнес и Община. Казва, че спортът е движение, в което е влюбен, а то е символ на живота. Тази любов иска да предаде и на другите и вече е успял, защото има стотици последователи.
Радослава е каката в семейството и е лекар по дентална медицина, част е от екипа на Дентален център “Василеви”, основан от бащата д-р Васил Василев. Майката на Калин и Ради – Мария, също е от бранша, както се шегуват двамата, тя е медицинска сестра, но вече е пенсионерка.
Ради, както всички наричат д-р Василева, е майка на двама чаровници – Васил и Камен, които са гордост и радост за цялата фамилия. Започнала е следването си в Македония, след това се прехвърля в Пловдив, където завършва стоматология. После се връща във Велико Търново. С гордост отчита, че тя е трето поколение медик в семейството, след баща си и дядо си, който пък е бил рентгенолог. А бабата е работила като фелдшер. Всички в семейството са фенове на здравословното хранене, имат имот на село, поддържат и собствена зеленчукова градина.
Калин и Ради имат щастливо детство първо в Обединение, там таткото е бил зъболекар. Пет години живеят в здравната служба на селото, тичат безгрижно и има много снимки от времето, прекарано заедно. След това семейството се връща в Търново, а оттогава сградата в Обединение стои заключена. Братът и сестрата обичат спорта, йогата, природата, да четат книги, да слушат музика, всяка свободна минута се стараят да релаксират. И въпреки че имат много общи страсти и се подкрепят, а и си приличат външно, Калин и Ради са много различни.
С брата и сестрата разговаряме за мечтите, трудностите, професията, поезията, здравната профилактика, науката, себелюбието, усамотението, възпитанието на децата и психологията.

Д-р Радослава Василева:
“Професията на денталния
лекар е богоизбрана, тя е кауза”

Със страст и упование, с болка и разочарование се прибира понякога вкъщи след напрегнатия ден зъболекарката. Но веднага си казва, че малцина са тези, които могат да премахват болката на болния зъб, а също да лекуват душата и тялото на пациента със своите знания и умения, със своята състрадателност и себеотдаване. Зъболекарската професия отнема много, защото пациентите са живи хора, а не са машини. Това изтощава. В същото време конкуренцията е голяма, тя налага непрекъснато усъвършенстване, прилагане на нова техника и технологии. На другия полюс е специализацията, която е скъпа, дентистът се отделя от досегашните си пациенти, отсъства от семейството си. Ради признава, че има някои неща в ежедневието, които я натоварват, а сама не може да ги промени. Но е намерила начин бързо да се пренастройва. А и като се върне вкъщи, няма как да не се усмихне на Васил и Камен, които очакват мама с нетърпение. Въпреки това, чака вечер момчетата да си легнат, за да остане сама с тишината. Или да слуша музика, особено електросуинг. Чувства се щастлива. Не обича твърдението, че децата осмислят живота. Да, те са най-голямото щастие в семейството, но човек трябва сам да осмисли живота си.
Йогата също помага на Ради, посещавала е доста курсове, но сега си я практикува у дома. Увлича и децата си. Гмуркат се надълбокото в източната философия. Ради признава, че в началото йога практиките хич не ѝ допаднали. Като динамичен характер тя много се дразнела от статиката в нея. Но почти винаги моето ежедневие е динамично и за да си почина, тази статичност и спокойствие в йогата взе да ми харесва и да ми дава успокоение. Не съм на професионално ниво, но това, което мога, много ми помага. Самата професия много “краде” от възможностите на тялото, а йогата връща еластичността на клетките.
Като всяка майка и Ради може с часове да разказва за синовете си. Васко завърши първи клас, много е разумен и послушен, така е бил от малък. Сега в училище е научил някои дивотийки, но няма как това да не се случи в съвременното общество. Васко обича да играе и малко търпението и концентрацията остават на втори план. Ама то и обществото стана нетърпеливо, отчита майката.
Баткото обича да кара колело и да прави конструкции с лего. Сега изборът е голям и всяко следващо “Лего” е все по-интересно. Камен е супердинамичен, от бебе не спи през деня, ще стане спортист, вероятно. Май го влече гимнастиката. Ради отчита, че е късметлийка. И при двете деца се е възползвала от програмата за детегледачки, за да се върне по-рано на работа.
Д-р Василева с ентусиазъм говори за младите си колеги в денталната клиника, а чрез тях сякаш вижда себе си. Много са нахъсани, всеки случай на пациент обсъждаме заедно. “Ако отново трябва да избирам какво да уча, пак бих избрала стоматологията. Много си харесвам професията, а и дентистът трябва да бъде психолог, защото всеки пациент е различен”, признава д-р Василева.
Зъболекарката и децата си падат по къмпингуването, особено на Българското черноморие. Тази свобода и бит много им харесва. Освобождават се от всички задръжки, почиват си, но и се забавляват. Момчетата искат природата и дивотийката, душичката диша по друг начин. Всички обичат движенията, знаят какво им пречи и се стараят да не го допускат. Е, готина майка съм, усмихва се Ради.

Д-р Калин Василев:
“Моята кауза е човешкото
здраве у дома, в България”

Макар да е възпитаник на най-престижните университети в Щатите и Англия и да го очаква обещаваща кариера на учен с висока заплата, Калин Василев или както сам нарича себе си Калинба, се завръща във Велико Търново при семейството си. Моята кауза е човешкото здраве у дома, в България. То да е достъпно за всеки, приветливо, обединяващо. От големия до малкия, от богатия до бедния. Затова създава групата за здраве “Търноворънс”, която е иновативен модел, място, общност, даряваща хората със здраве чрез провеждане на безплатни тренировки на открито, бягане, йога, велоспорт, планински приключения, лагери, консултации, кръжоци, семинари, информационни кампании. В годините е разбрал, че истински щастливи хора са тези, които имат мисия. И твърди, че е намерил своята.
Дългите години в Щатите и скромната стипендия са го научили да бъде скромен. Загърбва една бленувана мечта, но от нея взима поуката да се впуска напред в предизвикателствата.
Идеята не е да има едно отцепило се общество в Балкана, а тези хора да бъдат модел за подражание със своя здравословен живот. Така повече хора ще се хранят здравословно в страната и всеки да бъде посланик на здравето.
Може би малко хора знаят, че Калин свири на пиано и китара, увлича се от рока и сега има идеята да организира клавирен концерт на открито в един от парковете на Велико Търново.
Калинба признава, че в съзнанието си баща му винаги е искал той да стане зъболекар, а сестра му – фармацевт. Но отивайки в Америка, разбира, че зъболекарското образование там е много скъпо. Освен това преди тази специалност се учи 4-годишна бакалавърска степен с биология и химия и чак след това още 4 години стоматология. За тази специалност няма стипендия и обучението струва 60 000 долара годишно. Затова записва и завършва генетика, а после и докторантура в това направление. “А и да бях завършил стоматология с кредити, трябваше да остана там на работа, а ти си никой на този далечен континент. Десетки години минават, докато откупиш някоя зъболекарска практика от пенсионер, а може това и да не се случи. В Щатите е така”, споделя Калин.
А да учиш постдокторантура в Cambridge University в Англия е голям шанс, който се случва на Калин. Все пак още в Англия в главата му се въртят две идеи – да остане в университета или да се върне в България. Избира второто, но само да си почине и през това време да търси работа в чужбина. След това се отказва от тази идея и поема по собствен път. “Дори мислех да следвам медицина в България, но какво ще постигна след това, всеки ден ще лекувам болни хора. Не е ли по-добре да се занимавам с превенция, за да не се разболяват българите, а не да им предписвам хапчета”, признава д-р Василев младши.
Всъщност, търновецът никога не си е представял, че ще остарее като професор по генетика в Cambridge и ще държи епруветки, а винаги е бил насочен към бизнес средата на генетиката. Как да продаваш продукта, как да създаваш идеи за нови генетични продукти, да се правят експерименти. Дали ще напиша проект за биосензор или за безплатни тренировки за здравето, пак работиш с бюджети, в организации, партньорства.
Калин казва, че на този етап няма време да се занимава с европроекти, защото групата за здраве е твърде млада. И второ, той харесва фокусираните действия. Избираш една цел и се бориш за нея. Аз искам да изградя устойчивост чрез вяра и партньорства. Но с европроектите се печелят някакви пари и те като свършат, всичко свършва. За съжаление Калин е участвал в десетки кампании за спечелване на финансиране за млади идеи, но резултатът е нулев. Освен това е много трудно да намериш съмишленици. Доброволци има много, но съмишленици, които искат да са ядрото на идеите всяка седмица, се броят на пръсти. Независимо от това винаги има нови хора на мероприятията за здраве. Едни напускат, други идват, трябва да се работи за привличане на ученици. В момента този модел е отворен, но след време, когато бъде изграден здравният инфоцентър във Велико Търново, може би ще има някакъв членски внос. В момента тази идея остава малко назад, тъй като се търси ядрото от съмишленици, които ще останат във Велико Търново. А без такава подкрепа не бих могъл сам да създам инфоцентъра, казва Калин. И финансово трябва да се стабилизира “Търноворънс”. Принципът е с малко средства да има голяма ефективност от идеята. Организираме събитие за 100 лв., идват стотици. Но според Калин, дарителството в България още не е развито, за разлика от американците, които са царе в тази област. Затова той иска да развие този американски модел у нас. За съжаление българите са обезверени и не даряват, защото не виждат резултата.
Калин обича да тича, понякога е единак, обожава планината, природата, театъра, изкуството, чете поезия, слуша класическата музика, която преоткрива. Търси нови музикални произведения, не обича да зацикля на всеизвестните. Обиколил е едни от най-известните галерии по света. Има си една тетрадка, в която записва всичките си идеи и зачерква тези, които е изпълнил. А те за няколко години са над 400. Освен това му предстои да издаде авторска стихосбирка със стотина стихотворения, която преразказва миг от живота му. В момента в раницата си носи романа “Отклонение” на Блага Димитрова, който разгръща през свободните минути. Една от любимите му актриси е покойната вече Невена Коканова.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново