Борислав Костов представи най-новата си книга „Гола деветка, двойка попове и каре гробари“

Борислав Костов, който от години живее и твори във В. Търново, представи най-новата си книга „Гола деветка, двойка попове и каре гробари“. Тя е сборник с разкази, своеобразно продължение на предишната му – „Приказки от Северозапада“, а някои от текстовете в нея вече са наградени в различни авторитетни конкурси.
„Книгата съдържа 36 весели и други разкази, както става ясно от подзаглавието. Въпреки, че от 40 години живея във В. Търново, аз съм роден в Плевен, учил съм в Берковица до 7 клас, а след това в Ловеч и в много от творбите си вплитам шарената литературна черга от моя край. Издадох тази книга специално за националния конкурс на името на Йордан Радичков, с който се познавах лично. В нея има много хумор и типичния диалект на радичковите селяни. Интересното в моя стил на писане е това, че аз събирам на едно място две величини, които на пръв поглед са абсолютно антагонистични – имам разкази, на които може да се плаче, както и такива, на които читателите могат да се заливат от смях. А в други съжителстват и хумора, и тъгата“, представи книгата си Костов. Той допълни, че темите, на които пише са разнообразни, а в много от текстовете си обрисува образите и съдбата на малките, невзрачни хора, на които никой не обръща внимание. Според него те живеят в своя малък, ограничен свят, носители са на немалко добродетели, но почти винаги страдат в живота. Костов разказа, че на досегашните представяния на книгата хора от публиката са се разплаквали, а докато той е пишел също е проливал по някоя сълза.
„В почти всичките ми разкази има нещо преживяно от мен или мои познати. Аз вземам тези случки, изваждам ги от пепелта на забравата и ги надграждам. Често плачех и продължавах да творя“, сподели Костов. „Може би съм наследник на Елин Пелин и Йордан Йовков, защото в последните години след демокрацията българското село и селянина в родната литература изчезнаха. Не мога да се сетя някой да пише като предишните ни класици, всички бягат от проблемите на обикновения човек“, каза още писателят.
Костов сподели, че официално е спрял да пише поезия, а следващата книга, която е започнал, е хумористична и ще е на немски език, който той владее отлично. На този език Борислав вече има три преведени поетични книги.
Борислав вече повече от 7 години работи с Виолета Белчева, която е илюстратор както на тази, така и на много други негови книги, а в рамките на само 9 месеца, те успяват да издадат 3: „Незабравимите“, „Аспарухов. Гунди“ и „Гола деветка, двойка попове и каре гробари“. Белчева сподели, че метафоричният изказ на автора я вдъхновява и улеснява, и тя рисува своите творби още след първото прочитане на текста.
„Илюстрацията, за радост, се оказа нещо наистина мое, но и нещо много трудно, тъй като за разлика от другата живопис, в нея има много мисъл, която трябва да се вложи, както и много детайли, които трябва да подпомогнат читателя“, посочи Белчева. Тя добави, че илюстрациите в тази книга имат един общ, свързващ елемент и това са къщите. Къщите, които винаги са свидетели на случващото се на този свят и в този живот, в който остават, а ние само преминаваме. Друг свързващ елемент са картите, които Белчева влага както в корицата, така и в цялостното оформление на книгата. „Концепцията е следната – животът вече ни е раздал картите и не ни остава нищо друго, освен да играем великата негова игра между сълзите и усмивката, между любовта и омразата, опитвайки се да си останем същите хора и да запазим човешкото в себе си“, каза Белчева.
В заключение Костов сподели, че според него това е една от най-хубавите книги, които е писал и се надява да достигне до повече читатели, които да разберат посланията в нея.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът